Тезата за малодушието на българите е известна и стара. Не съм във форма, но няколко бегли и за някои сигурно много спорни размишления. Не изтъквам констатации, а по-скоро постявям (провокативни) въпроси в хладен тон без патос. Иначе и аз се прекланям пред Левски.Ретроспективно е много лесно да се укоряват българите, да се изтъква малодушието им и т.н. По темата може да се говори безкрайно. Ще изтъкна само някои моменти. Лесно е сега например да се каже: защо никой не изскочи с нож и пистолет да спаси Левски? Де да беше така просто! Турция по онова време е била напълно функционираща държава с полиция, армия и т.н., не някаква скапана и прогнила империя, както ни се внушава. Гражданите да изскачат въоръжени на улицата е било също толкова немислимо, колкото е днес. Ами защо сега никой не изскочи с нож и пистолет срещу правителството? Още повече че България и днес не е суверенна държава, а чисто и просто 90-ят субект на Руската федерация.
1873 и комуникациите са били на съвсем друго ниво. Не е имало „Труд” и bTV например (хаха). Ето защо българите в своето мнозинство надали са имали точна представа за личността и дейността на Левски. София по онова време в сравнение в Пловдив, Русе, Варна, Видин и т.н. е била един сравнително незначителен град. При това софийските шопи според думите на Захари Стоянов са били „верни приятели на турците”. Други балкански народи също не са показали особено храброст в борбата за национално самоопределение. Защо уж войнствените албанци например се освобождават едва през 1912 г., и то без собствени заслуги, а в рамките на Балканската война?
Има и други народи, които исторически не са блестяли със смелост и самоотверженост. Чехословакия например е била национална държава само от 1918-1940. При това свободата им бива „поднесена на тепсия” в резултат на разпадането на Австро-Унгария.
Често се твърди, че българите не се борели са свободата си, но съществува и противоположно мнение. Александър Цанков („кръволокът”, според комунистическата пропаганда) например твърди, че българите са най-свободолюбивият народ.
Има известен смисъл по принцип да се симпатизира на малките народи, стремящи се към национално самоопределение и подтискани от по-големи народи. По тази логика трабва да сме за Левски и българите, но също така излиза, че следва да подкрепяме баските и каталонците против испанците, ирландците против англичаните, чеченците против руснаците, корсиканците против французите, албанците против сърбите, кюрдите против турците и т.н. По тази логика Абдуллах Йоджалан е кюрдският Васил Левски. А на коя страна да бъдем в палестинско-изреалския конфликт? Какво да мислим за терориста Ясер Арафат? Той палестинският Левски ли е? В тази посока може да се каже още много.Трябва да сме наясно: никога в плановете на Москва не влизало „демократизирането” на Източна Европа. Комунистите не направиха 1989 г., за да въведат свобода и демокрация, а чисто и просто, за да продължат господството си в малко видоизменена форма. Цяло чудо е, че стигнахме дотам, където сме – НАТО, ЕС и т.н. Нищо чудно, че хората в цяла Източна Европа са деморализирани.
В България в момента имаме един може би малко по-драстичен случай. Факт е, че такова поведение, каквото си позволява сегашният кабинет, би било немислимо преди 2001 г. Всички знаем, че тази произволност в политиката навлезе с НДСВ. Има надежда поне психологическият климат да се промени към добро след изборите 2009 г. и подобно напълно арогантно и безцеремонно поведение на правителството да стане отново невъзможно, политиката да влезе в някакви що-годе нормални граници.
Българите били такива и онакива, но Станислав Лем казва точно същото за поляците: в Полша на всеки по-надарен му подразват крилцата. А Киркегард твърди, че в Дания велик може да бъде само мъртият човек. Тя била страната на дребните душици и завистта. (Може би скандинавците са въвели социалната или направо социалистическата държава именно поради изконната си завист. Там на всеки по-богат, по-различен и по-ексцентричен се гледа с недобро око.)
Нека моите мисли не се разбират погрешно. Аз съм про-Левски и пробългарски. Именно това искам да кажа – че българите не са толкова по-различни от другите народи, а в някои отношения дори и по-добри. Картината не е черно-бяла. Нещата трябва да се разглеждат диференцирано и да се анализира всеки конкретен случай.
Не може напр. винаги и навсякъде да е валиден принципът на национално самоопределение, още по-малко в такава етническа мозайка като Европа.Да не навлизаме в исторически подробности. Гърците и сърбите не са се освободили „сами”. Гърците напр. са освободени в резултат на морската битка при Наварино и руско-турската война 1828-1830. България се освобождава сравнително късно не защото българите са по-малодушни или по-глупави, а защото България е най-богатата и най-важната турска провинция. Турците правилно считат, че загубата на България означава края на империята и са готови да я бранят с всички сили.
Априлското въстание не е едно голямо нищо. Ако апостолите не са били принудени от обстоятелствата да избързат с обявяването му, турците са щели да имат много по-големи трудности да го потушат. Може би е щяло да се проточи с месеци – до евентуалната намеса на Великите сили, което е било целта и както става с Гърция. Ако Левски не беше заловен от турците и беше подготвил нещата както трябва, България може би щеше да се освободи със собствени сили може би някъде около 1885. Има една хипотеза, че Левски е предаден на турците от РУСКИ АГЕНТИ – именно, за да не се освободи България сама и Русия да може да стъпи на Балканите.
Факт е обаче, е много скоро след 1878 българите демонстрират всичко друго, но не и малодушие. Да си спомним войната 1885 – какво стана с братята сърби? А на Калиманци 1913? Нали са велики храбреци? „Я сам прави србин!” хаха. Оказва се, че българите са превъзходни войници, издръжливи и с желязна дисциплина. А какво стана с гръцката армия в Кресненското дефиле през 1913? Щяхме да я смачкаме, но дойде заповедта за примирие. Все пак България така запази Пиринска Македония. А какво стана с румънците-мамалигари през Първата световна война при Тутракан и Кубадин?
Така че ако става дума за малодушие, мисля, че не българите, а балканските съседи на българите трябва да бъдат обвинявани в такова.
Ето че при всяко нещо може лесно да се говори „за” и „против”. „Исторически” западна Македния и Косово наистина не са албански земи. Но етническата картина сега там е променена. С демография, насилие, експанзия – факт. Албанците обаче от своя страна не са автохтонни на територията на днешна Албания и не са илири. Изконните земи на албанците са в днешна западна и северозападна България, вкл. София. България исторически също е на дако-мизийците и траките, не на българите. Какво да кажем за безобразията на хан Аспарух, защо не си останал в земите отвъд Днепър? Какво търси на Балканите?(Авторът на тези разсъждения не си е написал името, но коментарът му е по темата: Днес беше обесен великият син на България Васил Кунчев, приятели: бива ли да си поплачем малко за него?!, където може да се видят и тезите на опонентите на казаното от него.)
Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!
Няма коментари:
Публикуване на коментар