Нещо ново: моя колонка в блога на Алек Томанов

Един млад човек, Алек Томанов, живеещ в Германия, ми предложи тия дни да водя седмична колонка в неговия блог. Изискването беше да пиша по каквито си искам теми, но само в 600 думи. Веднъж седмично, в петък, да излиза моя коментар при него. Съгласих се, въпреки че съм крайно ангажиран. Понеже възприех идеята му. Аз самият практикувам тази идея, т.е. печатам текстове на много хора в блога си. И по тази причина не можех да му откажа да гостувам в блога му, още повече, че самият факт че кани мен първо, признавам си, ми беше приятен.

И ето, тия дни стартира моята колонка в неговия блог. Във време, в което гласът ми не се чува по никакви медии (изгонен бях и от последните вестници, които печатаха мои статии), ме канят да водя собствена колонка в блог на млад, граждански ангажиран българин, живеещ в чужбина. Общо взето, потвърждава се обстоятелството, че българин само в чужбина може да бъде истински оценен, докато тук, в пределите на страната, успяват главно мекеретата, и то все по втория начин. Вчера ми се обади издателят на "Парижки вести" Ал.Градинаров, и ми предлага да продължим сътрудничеството си в списването на това издание. Той се върна в това издание, след като беше известно време в Америка и се беше захванал с други неща. Сътруднича и на български вестници в Северна Америка, като сме се разбрали така: каквото харесат от блога ми, да го публикуват сами.

Ще стартира колонката "Grancharov 600" с едно голямо интервю, което младият г-н Томанов взе вчера от мен. Очаквайте го на страниците на неговия блог, въпросите бяха твърде интересни, и се постарах да им отговоря истински, а не през пръсти. И да си пожелая настроение и време та да мога добре да се представя в предоставената рубрика на неговия блог. Защото ми се иска там да следвам една по-различна стилистична линия, та кратките есета да добият свое единство и характер. Върти ми се в главата да списваме колонката някак си по-диалогично: Алек Томанов ми задава интересуващ го въпрос, а пък аз да му отговарям, и така може, защо не. Е, когато си имам своя тема, може да му я пращам без да ме е питал.

Той има намерение да кани и други блогъри по страниците на блога си, което е хубава идея: аз отдавна призовавам за същински диалог между блогърите, ала призивите ми си останаха глас в пустиня. Понеже коментирането "под линия", под текстовете на домакините, не е същински равнопоставен диалог. Но както и да е да, важното е че започват да се раздвежват нещата...

Добави в Svejo