ЧАЛГАТА КАТО НАЦИОНАЛНА ХАРАКТЕРИСТИКАНегативното представяне на страната ни в чуждата преса през последните няколко години се превърна в повод за отприщването на “родолюбиви” страсти по родните медии и форуми. Пресен пример за тази набираща скорост тенденция е репортажа на Би Би Си за чалга явлението в България, излъчен в рубриката “Поглед отблизо” на световната медия и разпространен по нашите медии само преди няколко седмици.
Репортажът на световната медия успява да улови успешно същността на попфолк музиката. За да представи чалгата пред аудиторията на рубриката си, екип на Би Би Си начело с журналистката Джанет Бари посещава столичното заведение със сбъркано име от френски произход Версай и обяснява музикалният аспект на чалга музиката на фона на кичозна обстановка, голи пъпове и животински принтове: “Чалгата е интересна смесица от традиционна фолк музика, цигански и ориенталски елементи. В текстовете на песните става въпрос за това как да забогатееш бързо и как да си намериш хубава жена. В много от парчетата се пее и за мафията. Не е задължително текстовете да те вдъхновяват по някакъв начин.”
С обяснението на социалният аспект на чалга явлението се наема една от фолк “дивите”, Елена Паришева. Пред камерата изпълнителката споделя, че “Попфолкът е музиката в България, която се доближава най-много до същността и бита на българина. Тя не ангажира психически българина, не го натоварва, просто това е музика за забавление.”
Вместо да послужи за отправна точка за конструктивно преосмисляне на заобикалящата ни българска реалност и нашето участие в нея, голяма част от българите обвиниха три минутният материал на Би Би Си в тенденциозност и пореден опит на световната медия да подрони международния авторитет на страната ни. За други, документалните кадри представят явление, което не може да бъде адекватно обяснено на чуждия зрител, а трети се чувстват лично обидени от факта, че елемент на донякъде срамната българска действителност е излязъл на показ пред света. Малко обаче са тези, които отчитат обективната предпоставка за репортажа на Би Би Си, а именно, че той показва горчива доза нередактирана реалност.
Във времена на икономическа и ценностна криза, както и липса на политическа стабилност, нуждата на българите от национална идентичност е по-силна от всякога. Вместо обаче да бъде формиран върху основите на изконни духовни ценности и толерантност, фокусът на тази идентичност продължава да бъде изместван върху псевдо ценностни, създавани и налагани от псевдо творци. Липсата на реално работеща българска интелигенция се компенсира от “творчеството” на чалга изпълнители и гологлави шоумени, а нуждата от национални герои бива замествана от политици със съмнителен интелект и още по-съмнителен морал.
Колкото и парадоксално да звучи, попфолк музиката действително е музиката, която се доближава максимално до бита на съвременният българин. Днешното повърхностно отношение на българите към битието сякаш е излязло от попфолк песен. Мизерията, несигурността в утрешния ден и спадналото самочувствие на българина като потребител карат голяма част от сънародниците ни да търсят утеха в чалга музиката. Слушането на чалга е един от най-елементарните начини за намиране на отдушник от натрупаният емоционален заряд на феновете, които – също като идолите си - мечтаят не за книги и образование, например, а за лъскави коли, силиконови жени и лесни пари.В коментара си за попфолк музиката Елена Паришева неволно се доближава и до друга истина: чалгата “не ангажира психически българина.” Реално погледнато, чалга музиката не ангажира слушателя не само психически, но и емоционално и интелектуално. В много отношения, чалгата всъщност е музика на ниските страсти. Залагащи на евтина визия, пошло поведение и агресивна сексуалност, чалга изпълнителите са емблема на вулгарност и порнография в по-широкият смисъл на думата.
Достъпа до пошлостта на чалгата е практически неограничен. Българина се сблъсква ежедневно с нея по претъпканите автобуси и таксита. Фолк “дивите” са неизменна част от страниците както на жълтите, така и на сериозните медии. Техните лица надничат от билбордове и екрани, приканвайки народа да опита поредната алкохолна напитка или продукт за отслабване. По някаква необяснима причина, те се изявяват и като капацитети в най-различни области на битието, давайки мнения и съвети по въпроси от най-разнороден характер. Така например, най-продаваното българско списание за всички времена представя популярна фолк звезда на корицата си, а рекорда за най-продаван албум в историята на българската музика също се държи от чалга певица.
Най-страшното в тази ситуация обаче е достъпа на децата до кича на чалгата. Вместо с ликове на народни будители и исторически личности, тетрадките на учениците са украсени с оскъдно облечени фолк изпълнителки. В момент, когато българското образование е обхванато от тотална криза, възпитателните функции на училището са заменени от уроците на улицата. Ученическите купони минават рядко без чалга музика, а тийнеджърите са най-честите посетели на попфолк концертите. Голяма част от учениците мечтаят да се превърнат в поредната звезда на Пайнер, а абитуриентските балове са не само визуален, но и музикален празник на чалгата. Ролевите модели на подрастващото поколение са все по-рядко учени и общественици; вместо това, децата намират модел за подражание в лесната слава на чалга певците.
През последните години, чалга явлението успя да излезе от тесните музикални рамки и да се наложи като субкултура в съвременното общество. Понятия като “чалга визия”, “чалга поведение” и “чалга език” се превръщат в често срещани термини при обяснения на чалга явлението. Ако обаче се опитаме да потърсим предпоставките за голямото влияние на чалгата у нас, ще трябва да си отговорим на въпроса кой има интерес от маргинализирането на този вид музика? Всеизвестна истина е, че на беден народ му трябват зрелища. Както и, че беден народ се управлява лесно. Във времена на бедност, висока престъпност и липса на ясна политическа и икономическа перспектива, алтернативният свят на чалгата се превръща в своебразна реалност за немалко българи. Жизнената философия, която попофолка популяризира е колкото утопична, толкова и елементарна: според чалга текстовете, житейските ценности се свеждат до материалните блага, лъскаво лустро и сексуални подвизи. Разпространяването – и съответно абсорбирането – на тази жизнена философия са сред основните причини за духовното оскотяване на нацията ни, което пък води до атрофия на гражданското общество, социална апатия и нравствена деградация.
Това от своя страна улеснява задачата на българските политици, които разчитат на лесен популизъм с помощта на попфолка. Чалга изпълнителите са неизменна част от предизборните кампании на родните партии, а партийните банкети рядко минават без оскъдно облечени представителки на “музиката на народа”. Нещо повече, същите онези политици, които в недалечното минало обвиняваха Би Би Си в организиране на “антибългарски кампании” и липса на “любов към България”, не се свенят да използват чалга музиката като предизборен инструмент. Други техни колеги пък, включително самият премиер на републиката, демонстрират завидна близост с пищни чалга хубавици.
Ръководният принцип при тези изяви е, че когато няма хляб, народа се залъгва със зрелища. Изглежда, че управниците на най-бедната, корумпирана и престъпна държава в Европейския Съюз добре осъзнават силата на чалга феномена, използвайки го за промиване на мозъка на нацията до степен, до която тя да не може да се замисли какво (не) правят същите тези управници за нейното бъдеще. Вместо реални действия, българските политици предлагат фалшивите ценности на чалгата, които да служат за залъгалка на фона на мизерното битие на българина със скритото послание, че в бедни времена разюзданите страсти са най-доброто бягство от реалността. Така масовата пропаганда на държавната чалга машина премазва опитите за игнориране на чалгата чрез налагане на презумпция, според която всеки опит да се отхвърли влиянието на чалгата е предварително обречен на неуспех.В края на репортажа си чалгата Джанет Бари заявява, че слушането на чалга е “виновно удоволствие” в България. В действителност обаче, явно не всички чалга фенове у нас се чувстват виновни. В резултат на точно тази липса на вина, съпроводена с непукизъм и масова лумпенизация, цяло едно поколение остава в историята като чалга поколение. Закърмено с кича, простащината и имагинерните ценности на чалгата, това поколение е изгубено в опитите си да различи стойностното от повърхностното, истинското от фалшивото. Остава само да си представим какво ще е поколението на техните деца.
АНЕЛИЯ ПЕТРОВА, Детройт, САЩ
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
4 коментара:
ima dostatuchno bulgari koito ne ponasiat chalgata - men lichno me natovarva psihicheski podobna "muzika" i mi deistva iznerviashto
v kraina smetka vinagi masata e bila na dosta po-nisko intelektualno nivo ot taka narechenta inteligentzia - tova si e normalno iavlenie
Аз не бих обвинил Би Би Си в целенасочен опит за подронване на авторитета на България, но от друга страна добре познавам журналистите, включително западните. Знайно е, че журналистиката обикновено се стреми към сензацията, клишетата, негативното, сенчестите страни на живота, без много-много да се задълбочава, да рефлектира и т.н. Самият репортаж на Би Би Си очевидно е предназначен за широката, масова английска публика. А специално английската публика е прочута със своята страст към скандалите и „жълтините”. В абсолютно всяка страна по света може да се намерят отрицателни явления и прояви на ниска култура, ако търсиш целенасочено. Трудно ми е да си представя, че Би Би Си или която и да било медия ще направи репортаж за аристократите на духа на България (или на която и да било друга страна), каквито също има, най-малкото защото никой в Англия няма да го гледа освен може би малобройните английски аристократи на духа.
Не защитавам феномана „чалга”, тук две мнения не можа да има. Също така не се съмнявам, че има преднамерени опити на бившата ДС и производната й мафия да се възползва от това явление за политически цели. Само че примитивна масова чалга-култура винаги е имало и ще има. Аз например съм голям поклонник на античността, но не мога да си обясня как може гладиаторските борби и надбягването с колесници да са играели таква централна роля в античната култура. Това наистина е била мегапростотия. Също така решително не приемам коридата в Испания, Мексико и Южна Франция. Това е едно недостойно за цивилизовани хора „забавление”. Но не така мисли очевидно „корида”-мафията. А защо някоя телевизия не направи филм за английските футболни запалянковци? Може би трябва да приемем, че тези примитивни грубияни ли са визитната картичка на Англия? А какво да кажем за такива хиперпростотии като американския негърски рап или пък Мадона и Бритни Спиърс?
Нямам нищо против Америка, но трябва да прианзя, че вече решително не мога да понасям американската масова култура, която се натрапва на целия сват наистина като че ли със сила. Няма радиостанция по света, която да не излъчва американска попмузика. Няма телевизионен канал, който да не върти изпразнените от съдържание холивудски филми. А по света има толкова много други интересни масови култури. Аз с удоволствие слушам по интернет например малайзийска, корейска, индонезийска, монголска и бирманска попмузика. А има много други страни освен САЩ, които произвеждат съвсем приемливи филми. Напоследък ми прави впечатление, че и руснаците се понаучиха да правят нелоши масови развлекателни филми. Времената на скучнотиите на Мосфильм и Ленфильм отминаха.
Продължение
Всъщност ако става дума за висши духовни ценности, напразно ще ги търсим отвъд океана в Америка. Там има само пари и бизнес. Интелектуалци, посветили се на живота на духа, има главно в Европа и най-вече, разбира се, в Русия. Няма други интелектуалци, които така безкрайно да рефлектират върху света и живота, както руските интелектуалци, респ. руската „интелигенция”. И няма други хора, които да са толкова лишени от всякакъв прагматичен порив. Те само размишляват, страдат и никога не действат. Затова Русия изглежда, както изглежда и САЩ изглеждат, както изглеждат.
Тезата, че в миналото имало ценнопсти, но те „се разпаднали” и днес, видите ли, живеем в духовна пустиня, е съмнителна. Първо, за периода 1944-1989 не може да става дума за квито и да било ценности или по-точно, тогава господстваха ценностите на комунизма, ще рече: на класовата борба и ненавист, на репресиите, доносничеството, несвободата. Ако наистина има разпад на ценностите, то той е започнал при всички случай след 1944, а може би и преди това. Масовата лумпенизация и опростачване на са продукт на живота след 1989, а именно на комунистическата епоха. Чалгата не предлага фалшиви ценности, а просто не предлага НИКАКВИ ценности. Друг е въпросът дали масовата култура изобщо трябва непременно да предлага някакви ценности. Защо всичко в живота трябва да е натоварено с дълбок смисъл? Аз не приемам чалгата насериозно, а като шегичка. Предполагам, че няма поклонник на чалгата, който да я взема наистина насериозно. Всъщност от музикална гледна точка чалгата се състои от точно два елементарни, непрекъснато повтаряни акорда. Само че Би Би Си май е приело чалгата насериозно и е привидяло някакъв дълбок смисъл там, КЪДЕТО НЯМА НИКАКЪВ СМИСЪЛ И НИЩО ЗА АНАЛИЗИРАНЕ. Между другото не е вярно, че чалга-културата в България била разцъфнала едва след 1989. Специално в Западна България и преди 1989 масово се слушаше, и след 1989 се слуша сръбска чалга, защото там безпроблемно се приемат сръбски телевизионни и радиостанции.
Но нека не митологизираме „доброто старо време”, защото Европа както уж имаше велики ценности, така през ХХ век преживя две изключително брутални Световни войни. След 1945 ценностите уж се разпадали, но е факт, че с изключение на войните в бивша Югославия Европа вече 65 години се радва на мир, един от най-дългите спокойни периоди в европейската история. Така че нашата епоха може би съвсем не е толкова лоша, но това ще каже историята, за нас като съвременници е трудно да съдим. Интересно имали ли са древните гърци от класическата епоха усещането, че живеят в благодатно време? А дали българите при цар Симеон Велики са съзнавали, че живеят в Златния век?
„Така например, най-продаваното българско списание за всички времена представя популярна фолк звезда на корицата си, а рекорда за най-продаван албум в историята на българската музика също се държи от чалга певица.”
Щях безкрайно да се учуда, ако не е така. Във вестник „Над 55” мисля, проф. Андреей Пантев се учудваше, че чалга-звездите събирали цели стадиони, а Валери Петров не можел да събере и един салон хора на литературно четене. Ами посочете ми страната на света, в която оперните и концертни сгради са с размерите на футболен стадион, докато футболните стадиони имат по 1000 места. Няма такава. Затова не е учудващо, че пианистът Димо Димов наскоро издаде първия си албум на 55 години, докато някои чалга-певици вече имат сигурно по 10 албума. Оказва се също така, че неотдавна на концерт в САЩ на пианиста Marc-André Hamelin, смятан от някои за най-големия техник на нашето време, залата била полупразна. Позор! Само че залите и стадионите на концертите Мадона не остават полупразни.
Не мога и да се съглася и с Би Би Си, че „Всеизвестна истина е, че на беден народ му трябват зрелища.” - На богатия народ му трябват още повече зрелища. Колкото по-богат ставаш, толкова повече развлечения са ти необходими, за да избягаш от скуката и сивотата на ежедневито. Упадъкът на Рим например идва именно с богатството и охолството.
Аз лично намирам статията за изчерпателна и много интересна. Чалга феномена е нещо, което много от нас оплюват под мустак, но не си правят труда да оборват публично. Затова - браво на авторката, както и на Ангел, че публикуват тази статия. На анонимния автор от предния коментар ще кажа, че колкото и лумпен да е бил народа преди 10.11, опростачването никога не е било издигано в статус на национална политика, както е сега. И не е необходимо да се правят сложни асоциации с древен Рим или Спарта, за да се види това -- достатъчно е да сравниш броя на чалга класациите, например, с тези за всякакъв друг тип музика или посетителите на концертите на чалга и поп певците. Спор няма, че винаги е имало разлика във вкусовете на обикновения човек и интелектуалците, но когато вкуса на масата е съчетан с абсолютна липса на ценности, морал и амбиции, тогава става страшно. Точно чалга музиката е добър пример за това: започнала като музика днес чалгата владее цели аспекти от живота.
Не мога да се съглася и с твърденията от предишния постинг, че " на богатия народ му трябват още повече зрелища" по простата причина, че за разлика от бедния, богатия народ има право на избор на развлечения. Обикновено този избор включва най-различни форми на развлечение, а не евтини прояви каквито са чалга удоволствията. Да не говорим, че в средно големите градове на "богатия народ" едва ли няма киносалони и театри, например, както е в България. Страшно е, че в 21 век у нас идването на поредната чалга некадърница в градската кръчма все още се смята за музикалното събитие на годината.
Публикуване на коментар