В памет на д-р Иван Митев"Нас червеното знаме роди ни"
Предизвестието е получено. Налице е, но смъртта се отлага. По обясними причини. А в царството на левантинците, където времето тече бавно, типично по ориенталски, краят може да настъпи и след ново преекспониране на предходното предизвестие.
В началото бяха идеите – "революционно" предизвикани, шумно прогласени, шаблонно словесно поднесени: "Шумете дебри и Балкани", "Пред нас са блеснали житата", "ведри небеса", "светли хоризонти". Своевременно идеите от наръчниците по агитация бяха подменени с идеологеми. Довчерашните агитатори бяха израсли в партийната йерархия, превърнали се във водачи, избрали си вожда. Идеите бяха станали ненужни и отстъпиха място на партрозите: "Победил социализъм", "Развит социализъм", "Зрял социализъм", но развитието вместо до избуяване доведе до залиняване. Тогава, ако си послужим с Оруел, по законите на соца, на мястото на идеологемите дойдоха митологемите.
Повечето от тях, едва пръкнали се на тоя свят, други още в младенческа възраст, трети – в незряла юношеска, си отиваха безславно, както бяха и си дошли. Но една от тях, удобна за новия политически елит и великолепно пасваща на балканския не нефелизъм, издигна ръст, избуя като политически великан и се превърна в мит.
"Българският етнически модел" – кодифицира се, персонализира се, универсализира се и се превъплъти в политическа партия. Бабуваното някога “Турско национално освободително движение в България” излезе от нелегалност и от 04.01.1990г.стана “Движение за права и свободи” (ДПС), а довчерашните му баярки станаха акушерки и на Кръглата маса същата година в вследствие на договореностите на перестроечният елит на БКП за структурирането на политическото пространство в "Нова" България, на ДПС бе отредено място на политически позиционер в районите със смесено население, не само защото национализмът бе изхвърлен от политическата карта, а защото бе необходима имитационна промяна за пред народа и света. И ДПС заякваше - от безобидна партийка в началото, през коректива и балансьора, до неизменният мандатоносител. До незаобиколимият политически фактор, а своевременно политическите реалности го превърнаха в "необходим политически субект".
Подложен на варварски геноцид от собствения си политически елит, дамгосан с петното "Възродителен процес", с вменена вина за него, на народа не му оставаше нищо друго освен "привикнал хомот да влачи" с мястото на ДПС в живота на Отечеството си. Но и политическите партии, като всеки жив организъм си имат своите стадии на развитие: рождение, детство, младост... и естествен край, независимо, че при естествените организми стадиите са програмирани, а при обществените – временно регулируеми и контролируеми, но в крайна сметка: всяко нещо на този свят по реда си.
Идеите и идеологемите идват и си отиват, митовете също, макар че имат повече живот и следователно съпротивителни сили. Митическите герои имат своя ахилесова пета. Боговете, също като хората, могат да наказват, анатемосват, да отлъчват непокорните. Нали си спомняте за Хефест и Прометей?
А аз си спомням за Симона Вейл и една нейна интерпретациа за "Илиада": "Олияненият от собствената си сила, рано или късно загива под напора на същата тая сила ако не успее да я обуздае навреме". Днес всички сме се вторачили в лидера на ДПС Ахмед Доган и напълно в унисон с нашенския си манталитет се опитваме да го изкараме по-черен и от дявола, за да има изкупителна жертва. Да, философът Ахмед Доган, макар че не познавам човек, които би могъл да ми цитира и ред негова философска мъдрост, освен тая за летящата чиния от едно небеизвестно негово интервю във вестник "Труд" и аз му препоръчвам да се съсредоточи в бъдещите си философски изследвания след всеобещаваното политическо оттегляне върху философската проблема българския дионисиев комплекс.
Та Доган с наглостта си и най-вече с ориенталската си дембелщина отдавна е станал омразен на българския народ. Но едва ли с неговото отстраняване или оттегляне от лидерството на ДПС, някогашната умишлена грешка с признаването й като политически субект, би ги превърнала в политико-обществен мартиролог, защото може да се окаже, че реформираното ДПС (без агент Сава, Сергей или Сокола) е надежден коалиционен партньор. А не се знае, дали няма да се пръкне някой друг политически субект – негов аналог. Зависи какъв облак ще долети долети, я от Атлантика, я от Брюксел, пък и защо ли не от по-близка до нас географска ширина.
Ето защо не бързаме да отбележим смъртта на ДПС, а предвещаваме за дебнеща ни погибел.
То и преди осем години мистър Уилям Монтгомъри ни бе приканил да прочетем неговите "Съвременни митове и легенди из Българско", но вместо тях осъмнахме с Наръчник "Обръчи от фирми". Мистър Монтгомъри отдавна не е в България, а обръчите от фирми отдавна се превърнаха в концерн.
Е, митът рухна, но митологемата остава!
Автор Атанас Ганчев, Русе, 05-06.ХІ.2008 год.
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар