Коментарът по-долу е по повод на публикацията Разноречиви гласове от "тъмната българска пещера":Разбира се, че трябва да сме критични към българската действителност. И това няма нишо общо се някаква мнима „българофобия”, а точно обратното – продиктувано е от желанието да се помогне на българския народ.
Аз с горния пост, който г-н Грънчаров има любезността да публикува, исках само да призова към по-балансирана оценка. Светът не е черно-бял, а много по-нюансиран. При всеки народ може да се говори лесно „за” и „против”, както показвам в моя пост за и от гледна точка на германците.
Освен това не бива в езика, тона и стила да падаме на нивото на самите критикувани, както прави авторът Петов. Иначе повтарям, че упадъкът на нравите засяга целия свят. В това отношение България и посткомунистическите страни съвсем не са толкова зле, както обикновено се мисли.
Българското общество често се определя като недостатъчно модернизирано, даже предмодерно, с доста запазени елементи на патриархалност, но това в някакъв смисъл е добре. Постмодерните западни общества са именно тези на разложението на традиционните ценности и най-вече на ценностите на семейството, както общества на наркоманията, алкохолизма, проституцията, консуматизма, шопинг-манията, порнографията, секса и т.н. Тези феномени, макар че вече присъстват в Източна Европа, все още далеч не са толкова разпространени и влиятелни, както е на Запад.
Не съм марксист, който осъжда „декадентния Запад”, но е факт, че Западът наистина запада от 60-те години насам. Това, разбира се, става с активната помощ на КГБ, левите и поколението на „68-те”, което сега управляват тези страни. Лошото е, че промяната в Източна Европа дойде в момент, когато Западът вече беше навлязъл в тази нещастна фаза от своето развитие и вече не можеше да служи за образец и пример.
В тези общества няма вече морални стожери. Това е един от недостатъците на егалитарната демокрация – че всички са равни. Най-добре би било и в демократичните системи да има някакъв вид аристокрация, която да служи за нравствен ориентир на обществото. Но за съжаление нейната роля дори в демокрации като Англия вече е пренебрежима.
Автор: Анонимен
3 коментара:
В полза на българския народ може да се каже и това: той никога не се е стремял към завладяване на чужди земи. България е имала претенции само към земи, които по право са й принадлежали и са били заграбени от нейните съседи. За разлика от англичани, французи, исланци, руснаци, португалци, холанци, белгийци и германци, които „блестят” с кърваво колониално минало. Белигийците до днес мълчат като риби са геноцида в Конго – 28 милиона убити! Няма нищо лошо в това да принадлежиш към скромен народ, който няма големи престъпления в историята, напротив, това би трябвало да е повод за гордост. Проблемите на България идват от нейното важно геополитическо местоположение, което я првръща в желана територия от страна на редица завоеватели и оттам в играчка на великите сили. Така че най-малко българите могат да бъдат обвинявани за неблагополучията в българската история. Тюхкането и посипването на главата с пепел не води до нищо, защото българите никой никога не ги е питал и, общо взето, и сега не ги пита какво искат или не искат. Интересен въпрос е например защо по време на комунизма България, Чехия, ГДР и Монголия бяха най-верните сателити на Москва, докато Румъния, Югославия, Куба и Албания се ползваха с репутацията на по-независими. Това не е свързано с някаква особена раболепност на българи, чехи, германци и монголци, а просто така беше решено в Москва: ВСЯКА СТРАНА В ИЗТОЧНИЯ БЛОК ИМАШЕ СВОЯТА СТРОГО ОПРЕДЕЛЕНА РОЛЯ В КОНЦЕРТА ОТ СОЦСТРАНИ. Всичко беше аранжирано и инсценирано.
Българите обаче имат един звезден миг в своят нова история без аналог в Източна Европа: 14 декември 1989. Доколкото ми е известно, това е единственият случай по време на „мирните революции” в цяла Източна Европа, когато имаше реална опасност процесите да излязат извън сценария и контрола на Москва. Под заплахата НАИСТИНА ДА ЗАГУБЯТ ВЛАСТТА комунистите за миг показаха истинското си лице: те бяха готови да смажат автентичната народна съпротива по обичайния начин – С ВОЕННА РЕПРЕСИЯ (танковата реплика на Петър Младенов). Това показва, че когато става дума за истинска революция и опасност да слязат реално от власт, комунистите не биха се спрели пред нищо. Именно подобни реакции биха могли да бъде лакмус и критерии за автентичността на промяната. Нито преди, нито след този случай не ми е известно някъде в Източна Европа да е имало идея да се действа с танкове, което е индикация, че никъде властта на комунистите не е била реално застрашена. Чест прави на българите, че единствени в Източна Европа бяха на път да извършат чудото. Както знаем, то не стана, комунистите все пак успяха да овладеят положението чрез подставените „опозиционни лидери”, но този върховен момент на българската демокрация остава благодатна тема за изследване от страна на историците и трябва да е повод за гордост у българския народ.
Иосиф Иосифович Смульский - кандидат наук, ведущий научный сотрудник Института проблем освоения Севера Сибирского отделения Академии наук СССР. Он активно работает в области прикладной аэромеханики, экологии. Совместно с сотрудниками Западно-Сибирского металлургического комбината создает оригинальные технологии по очистке запыленных газов, утилизации отходов предприятия. Профессионально занимался проблемами атмосферных явлений и мониторингом экологической обстановки в городах Сибири.
Человечество прогрессирует: и это прогресс безумия?
В общем, от цивилизации к цивилизации человечество прогрессирует. Однако, как мы знаем, всплеск развития каждой предшествующей цивилизации заканчивался упадком. И передовые мыслители видели причины такого безумного поведения, но изменить ничего не могли. С последних десятилетий 20ого века у нас также начался этот безумный процесс упадка. Отправной точкой я бы поставил сворачивание лунной программы у нас, а затем у США. У человечества исчезла созидательная цель. Сейчас пропагандируется разрушительная для общества идея: удовлетворение прихотей индивидуума за счет всего общества.Многие мыслители задумываются о судьбах нашего общества, разные видят причины и разные предлагают рецепты. Смогут они найти правильное решение и убедить в нем все общество? Если не смогут, то нашу цивилизацию ждет участь всех предшествующих.
Еще в 30-е годы величайший мыслитель, борец и гуманист нашего времени Мохандас Карамчанд Ганди пришел к глубокому убеждению, что достижения западной цивилизации эфемерны. Простой образ жизни без отрыва от Природы, умеренность, физический труд и духовное совершенство являются основами счастья человека. На личном примере Махатма Ганди показывал, что соткать себе одежду и обеспечить себя продуктами питания может каждый человек.
Конечно, мы не вправе отказаться от многих благ, достигнутых благодаря техническому прогрессу. Но дальнейшее наше развитие должно быть целесообразным и целеустремленным, чтобы предоставленный сам себе технический прогресс не привел нас к гибели. Одним из условий дальнейшего развития является рациональное потребление. И, как мы видим, условия для снижения нынешнего уровня потребления имеются. Пусть у каждого из нас в душе остается образ земного шара, окутанного слоем дыма. Те существа, что находятся внутри слоя, уже гибнут. Лишнее потребление хоть малой крохи каждым из нас увеличивает слой дыма. Он растет, начинает касаться детей, и как только его толщина достигнет высоты человеческого роста, Земля станет безлюдной. Не допустим этого, ведь каждый из нас гомо сапиенс, то есть человек разумный!
Какъв ужас - на запад хората говорят свободно за секса. Каква паника обзема всичките моралисти като чуят това. Какво лошо има в това хората да са свободни?
Публикуване на коментар