Тия дни се занимавам с редактирането, коригирането и предпечатната подготовка на книга за моя роден град, която носи заглавието ДОЛНА БАНЯ: ВРЕМЕНА И СЪБИТИЯ; тя е написана от Г.Гаджанов, местен изследовател. В нея попаднах на доста интересни, неизвестни и за мен факти; сега ми хрумна да публикувам в блога някои интересни откъси от нея; започвам с текст за Димчо Дебелянов и Долна баня; ето, моля, запознайте се и вие с тия почти неизвестни факти:ЗА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ В КОПРИВЩИЦА И ДОЛНА БАНЯ
(По случай 95-та годишнина от гибелта на поета на 2 окт. 1916 г.)
Автор: Георги Гаджанов, Долна баня
През първия срок (септември-декември) на учебната 1950/51 г., по стечение на обстоятелствата, заедно с още трима долнобански юноши – Д.Вл.Джамбазов, Филип Ст. Маникатов и Л.Хар.Стратиев – бях ученик в Х кл. на Копривщенската климатична гимназия „Любен Каравелов”. Паралелката ни се помещаваше в стая на 2-рия етаж в северното крило на сградата (доста години по-късно, училището – основно ремонтирано и пригодено за новото му предназначение – беше превърнато в дом на общината). (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
3 коментара:
Имам книга със спомени за Димчо Дебелянов и Николай Лилиев, в която става дума и за Долна баня, отдавна се каня да Ви препиша и пратя някой пасажи от нея, но досега не съм намерил време.
Иначе за Лилиев от интернет:
1907 - март - Постъпва като чиновник в дъскорезната работилница в с. Долна баня. Купува и чете много книги от български, руски, немски и френски автори. Получава някои от най-авторитетните европейски литературни списания.
1907 - През лятото в Долна баня се запознава с Димчо Дебелянов. Дружбата между двамата е много сърдечна и е от особено значение за по-нататъшното развитие на Димчо Дебелянов като поет.
(http://www.libvar.bg/publications/liliev/osn-dati.html)
Благодаря за ценната бележка. Ще съм Ви много благодарен да сканирате въпросните страници за Н.Лилиев и Д.Дебелянов и Долна баня и да ми ги пратите, та да запознаем повече хора с информацията, съдържаща се в тях...
Ще опитам да ги сканирам, но не мога да обещая. Много интересни страници. Дебелянов е бил в Долна баня много пъти, едно лято с някаква „чудно красива госпожица М.”, която „стана предмет на всеобщи възторзи и на горчива завист у жените на „хайлайфа” в селото.” Цитира се и една баба от Самоков, която била казала: „Лебо си изгубих, нужен ми е. Тражим си го, не можем да си го намерим”, което безкрайно развеселило Дебелянов и той го повтарял. Димчо обичал да се разхожда по шосето за Самоков, вкл. през нощта, къпел се в реката и т.н.
Голяма част от спомените са на Мария Дебелянова-Григорова, сестра на Димчо. Тя казва, че в Долна баня имала снаха Мика. Предполагам, че познавате повечето хора и фамилии в Долна баня, така че сигурно можете да установите коя е била Мика. Споменава се и село Марица, което навремето се е наричало Махалата и било „вълшебно кътче, сгушено на пътя между Долна баня и Радуил. Димчо скиташе из околностите – не можеше да се нарадва на хубостта им” и т.н.
Публикуване на коментар