вторник, 12 март 2013 г.

Това, което е зло за доказаните душмани на България, е добро за самата България!

Не мога да скрия, че при обявяването на състава на новото (служебно) правителство от Президента в първия момент не знаех какво да мисля: от една страна новият служебен Премиер ми изглеждаше човек с интелигентна (в сравнение с Боковата!) физиономия, с едно съвършено друго, коренно различно излъчване, но нали, сами знаете що за недоверчив народ сме ние, българите - и аз се въздържах от положителна реакция, независимо от първоначалния интуитивен импулс. Даже известно време ми се наложи да се възпра от реакция в блога или във Фейсбук, щото усещах едно рядко срещащо се при мен раздвоение; иначе аз реагирам винаги мигновено, залагайки на интуицията си, но този път не беше така. Беше ми необходимо известно време, за да си изработя позиция. Но вече имам позиция. Ето как стигнах до нея.

Първият знак, че трябва да реагирам положително по отношение на новия Премиер беше реакцията на руското мекере Боленчо Сидеров: той мигновено реагира рязко отрицателно срещу новия Премиер, което за мен беше сигурен знак, че съм длъжен да го подкрепя. (ОЩЕ >>>)

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

2 коментара:

Анонимен каза...

Фин човек изглежда новия премиер, макар да е от червено семейство. В сравнение с Болен е като ангел.

Анонимен каза...

Само да Ви обърна внимание, че от факта, че Волен Сидеров отхвърля правителството, съвсем не следва логически, че то трябва да бъде подкрепено от антикомунистите. Нещата не са така прости. За съжаление в посткомунистическите страни няма сигурен критерий, позволяващ еднозначено да бъдат отличени автентичните антикомунисти от подставените лица.

Опозиционността на Сидеров може да бъде продиктувана от много мотиви, не на последно място може да има за цел да скрие истинската природа на кабинета. Знаем, че комунистите след 1989 се разделиха на няколко понякога яростно критикуващи се крила и партии, но това е само, за да симулират демокрация и плурализъм, в действителност всичко е театър за наивници.

В посткомунистическите страни аксиоматичен характер носи тезата, че всички партии и правителства са комунистически или прикрито (крипто)комунистически до доказване на противното, т.е. един вид важи презумпцията не за невинност, а за виновност.

Според мен няма нужда такива току-що назначени по незнайни критерии правителства, за които знаем прекалено малко, да се подкрепят или отхвърлят априори. Да ги оставим да поработят и тогава да си съставим мнение.