"За отечеството работим, байо; кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим и все заедно да вървим, ако ще бъдем хора."
Из писмо на апостола Левски до Ив. Кършовски от 20.VI.1871 г.
via Kristalin Chavdarov
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
1 коментар:
Ако Левски беше живял след Освобождението и беше станал премиер или президент, историците днес вероятно щяха да делят биографията му на два периода – преди 1878, когато е бил еднозначно положителна фигура, и след 1878 вече като управник, когато вероятно щяха да окачествяват дейността му като «противоречива». Работата е там, че действащият управник трябва да се съобразява с хиляди неща и никога не може да угоди на всички.
Впрочем подобен пример е Стамболов, който преди 1878 е бил революционер и еднозначно позитивен, но като държавник на свободна България до днес е обект на спорове. Аз разбира се, мисля, че той заедно с Ал. Цанков и Иван Костов е един от тримата най-добри премиери на България.
Публикуване на коментар