Всяка сутрин преди ставане - а аз се събуждам винаги в 5.00 часа - размишлявам за кратко за какво да пиша в блога си. За какво се налага да пиша. За какво ми се пише най-много. Трябва да избирам между тези възможности. Разбира се, най-много ми се пише и работи по моите проекти за книги - тази за жизнените стратегии и другата, за любовта (те са започнати от преди доста време, но стоят незавършени). Да, обаче за да пише човек по такива теми се иска спокойствие - за всецяло отдаване. Аз такова спокойствие нямам, същевременно има много неща от всекидневието ми, за които се налага да се пише, за които не мога да си позволя да мълча. Има, разбира се, и проблеми на общия ни български живот, наричат ги политически проблеми, по които също се налага да пиша - в качеството ми на ангажиран гражданин. Понеже издавам вестник ГРАЖДАНИНЪ на базата на публикациите си в блога - а той не може да излиза с празни страници. И ето, обикновено изборът ми се свежда между това: за политика ли да пиша или за главоболията си от своето битие на учител? (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
1 коментар:
bezsramnik neden
Публикуване на коментар