Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 25 март 2015 г.

Щом се освободим от дефектите на калпавото си образование, имаме всички шансове да преуспеем по пътя на мисълта



Вчера по темата за здравомислието - виж: У нас е налице все един и същ стереотип, според който да уважаваме другата личност ни се струва, че е "прекален разкош" - не успях да си завърша текста, поради това, че трябваше да пътувам (наложи ми се да ида до родния си край, бях в Долна баня). Тази сутрин се отплеснах с други неща, които обаче са много ценни за мен и имат отношение към темата ми за здравомислието: виж ПОКАНА ЗА ДИСКУСИЯ: Утопия ли е свободата, извратеност ли е отдадеността ни на нея? и също И по скандалния казус - докторант в Кеймбридж беше обявен за некадърник от "академичните" бюрократи от СУ - се стигна до съд. Тия две публикации ми доставят обилен емпиричен материал за тълкуване, ала засега се въздържам, по прозаична причина: и днес времето не ми стига изобщо (започнах да работя по композирането на новата книжка на списание ИДЕИ), изобщо не съм Слънце, че навсякъде да успея да огрея.

Но ето все пак да си довърша работата по вчерашната дискусия, в смисъл да си изпълня обещанието да отговоря на оня същия опитващ се да философства коментатор, който обикновено не постига кой знае какво, но иначе не може да му се отрече, че поне най-усилено се мъчи да демонстрира ерудицията, начетеността, образоваността си. Ще отговоря на въпросното анонимно лице (Но може ли анонимникът изобщо да има... лице? Това е един твърде интересен проблем!) пункт по пункт, с оглед да е встъпим в диалог, макар и задочен:

Анонимен каза: «А най-обичайният механизъм е човек, пак заради икономия на сили, направо да взаимства готови обяснителни или разсъдъчни схеми (модели, клишета, шаблони, "калъпи" и пр.), в които по-лесно да помести своята нужда от разбиране - и така именно възниква илюзията, че е разбрал, че си е обяснил нещата…» - точно така, затова хората безкритично приемат и разни уж «научни» теории като ТО на Айнщайн или съвременната космология, общоприетите схващания за рухването на комунизма и т.н. Но не само обикновените хора, а и учените често са като глутница кучета, които вкупом тичат по фалшива следа.

Ангел Грънчаров каза: Вижте сега, мен точно не можете да объркате или да ме подведете, поне не се напъвайте да го сторите. Също не можете кой знае колко да ме впечатлите с претенцията си, че сте запознат дотолкова с теорията на относителността на Айнщайн, че да сте стигнал до заключението за нейната "несъмнена ненаучност". Между другото ако имахте поне най-минимална философска образованост, за каквато претендирате, щяхте да знаете, че тъкмо сред "ненаучните" теории се намират най-ценните в чисто философско отношение идеи, тъй че силогизмът Ви "Теорията на Айнщайн е ненаучна, сиреч, не струва", в моите очи звучи именно като едно дилетантско изфърляне, което не струва и счупен грош.

Апропо, т.н. обикновени хора, за които Вие се изразявате винаги общо, използвайки нищо незначещата дума "хората", изобщо не ги интересува нито общата теория на относителността на Айнщайн, нито пък разните конспиративистки теории за възникването, възхода и краха на комунизма, към които Вие специално сте тъй патологично пристрастен. Общо взето нещото, наречено от Вас "хората", не се интересува от абсолютно нищо, и то по простата причина, че зад туй страховито нещо, наречено от Вас "хората", не стои нищо: близко до ума е, че "хората" като такива не съществуват, има всякакви хора, хората са най-различни, сред тях има и такива, представете си, които се интересуват и от философия, и то на едно по-високо, автентично ниво. Сиреч, интересуват се от мислене. Пък и го практикуват понякога, за разлика от Вас.

Анонимен каза: Пропагандни машини е имало и винаги ще има, путинова Русия е само един пример от многото. Да се мисли, че в старите демокрации хората не са обект на непрекъснати манипулации, е наивно. Това не означава непременно, че има някакъв страшен международен заговор, но опитите за манипулации никога не секват. Съвременното потребителско общество с безкрайните реклами, сапунени сериали по телевизията и т.н. не води до нищо друго, освен до масово оглупяване на затъпяване. А и новините по електронните медии и т.нар. «анализи» в западните печатни медии въобще не заслужават това име.

Ангел Грънчаров каза: Аз вече Ви отговорих по-преди по тоя пункт. Тук ще добавя само, че си позволявате да дрънкате врели-некипели за т.н. "потребителско общество"; пазете се от общи приказки, опитвайте се да мислите когато пишете, не знам защо толкова много Ви задоволява повтарянето на разни лесни за запомняне клишета, изработени обикновено навремето от разните пътуващи проповедници на комунизма. Те са на такова ниско ниво, в тях отсъства каквато и да било мисъл, че просто ми е под достойнството да си губя времето да ги опровергавам, те и не заслужават такава чест.

Анонимен каза: Колкото до разграничението «разум» и «разсъдък», то на битово ниво тези понятие често се смесват и припокриват. Вярно е, че философите особено от Кант насам понякога се опитват да ги разделят и разграничат (Vernunft-Verstand), но това според мен носи доста изкуствен характер.

Внасям проблема за ТО не, за да демонстрирам познания. Такива просто са необходими, ако се занимаваме с философия на науката. С ТО искам да покажа, че тя е някаква аберация, отклонение от нормалното мислене и «здравия разум» и дори само поради това неприемлива.

Ангел Грънчаров каза: На "битово ниво" изобщо не ме вълнува какво правят "хората", щото там явно се занимават с всичко друго, но само не с мислене. А с твърдението си, че философското разграничение между разсъдък и разум "носело доста изкуствен характер", Вие просто без капка неудобство демонстрирате, че не сте положил и най-минимално усилие да разберете що е разсъдък и що е разум. Който не разбира що е разсъдък и що е разум, разбира се, няма никакво право да говори и за здрав разсъдък, и за здрав разум. Аз се постарах да изясня главното в различието между двете, но Вие изглежда сте се изморил и не сте направил нужното да разберете, вероятно с оглед да спестите някоя и друга своя интелектуална сила.

Твърдението Ви "С ТО искам да покажа, че тя е някаква аберация, отклонение от нормалното мислене и «здравия разум» и дори само поради това неприемлива." направо е шедьовър по немислене. Опитайте се да си отговорите на най-прости въпроси от рода на: "Що е мислене?", "Що е нормално мислене?", "Що е ненормално мислене?", "Що е разум?", "Що е здрав разум?" и пр. Очевидно е, че се мъчите да боравите с понятия, за които не сте наясно що означават. Това е най-характерен признак за еквилибристика с думи, нямаща никакво отношение към мисленето. Не зная на каква възраст сте, но моите ученици от 9-ти клас, които са учили при мен логика, са значително по-напреднали от Вас, дори и най-изостаналите тройкаджии доста по-добре боравят с понятията и причината за това е, че са привикнали да постигат най-напред техния смисъл.

Анонимен каза: И не се отплесвам, още в началото казах, че ще пиша за здравия разум в науката, не в ежедневието. Разбира се, за да се дискутира за философия на науката, са необходими много познания. Това не означава, че трябва да си гений, просто трябва да си занимавал с това. Затова не се учудвам, че повечето хора няма какво да кажат конкретно по темата, респ. казаното им се струва „еквилибристиката с думи» и т.н. Ако има нещо, което се опитвам да избягвам, това е точно „еквилибристика с думи“ и да се изразявам точно и конкретно.

Ангел Грънчаров каза: Казах Ви, за да пишете за "здравия разум", първом положете усилия да сфанете що е разум. За да мислите за "философия на науката" първом изобщо не е зле да опитате да си уясните що е философия и що е това наука, щото по най-очебиен начин си личи, че съвсем не сте наясно с тия неща. Самият израз "философия на науката", ако се разбере подобаващо, е нещо от нивото на висш пилотаж и в областта на философията, и в областта на науката, до това ниво достигат само малцина избраници. Но съвсем не тия, които още не са разбрали що е наука и що е също така философия.

Анонимен каза: Между другото Хюм има едно прочуто и малко странно изказване, което не е лесно да се тълкува:

„Reason is, and ought only to be the slave of the passions, and can never pretend to any other office than to serve and obey them.“, т.е. „Разумът е и трябва да бъде само роб на страстите (емоциите, чувствата) и никога не може да претендира да прави нещо друго, освен да им служи и да им се подчинява.“

Как да интерпретираме това?

Ангел Грънчаров каза: Изобщо, ама изобщо не е странно твърдението на Хюм - не е странно обаче за ония, които имат все пак известна смислена представа за това що е разум. Вие такава, както сам демонстрирате с признанието си ("че не било лесно да се тълкува мисълта на Хюм), явно нямате. За мен, примерно, тезата на Хюм е напълно разбираема, аз по-горе (в по-раншна част на поредицата си за здравомислието) вече дефинирах що е разум, ако го бяхте прочел и ако бяхте положил усилия да сфанете, сега изобщо нямаше да се чудите на думите на Хюм. Но Вие явно като четете неща, които Ви звучат "неясно" (само щото не наподобяват обичайните клишета, с които гъмжи Вашият ум), не ги удостоявате с никакво внимание - понеже Ви тресе манията, че всичко си знаете и всичко си разбирате, сиреч, че няма нищо ново, което да може да Ви накара поне да се замислите. От опита ми добре зная, че немислещите хора са най-вече от средите на ония, които живеят с илюзията, че всичко си знаят, и по тази причина те не виждат смисъл да мислят. И не чувстват такава потребност. Тия нещастници са по-зле и от природните дебили. Щото сами са осакатили душата си...

Пиша Ви тия неща в една пределно откровена форма, без изобщо да Ви щадя - с крехката надежда, че само така мога отчасти да Ви помогна. Трябва да изпитате и да преживеете голямо унижение, дотам, че в един момент сам да се погнусите от себе си. И едва на тази база ще можете да очистите душата си от въпросните мании и претенции за всезнайство. Ако Ви щадя, такъв ефект никога не може да се постигне.

А аз, както знаете, съм доста човеколюбив човек. Понякога на нас, човеколюбивите, ни се налага да показваме жестокост - то е именно за доброто на страдащите от толкова много пороци наши ближни, на човеците, дето щъкат наоколо и изобщо не се питат какво търсят и какво искат, за какво следва да живее човекът и т.н.

Успехи Ви желая! Щом направите нещо за да се освободите от дефектите на калпавото си образование, имате всички шансове да напреднете много по пътя на мисълта. Не само Вие, а и всеки друг, аз винаги говоря по принцип, но някои песоглавци, не разбиращи това, много ми се обиждат... проблемът си е изцяло техен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

3 коментара:

Анонимен каза...

Благодаря много за изчерпателния отговор, за някои неща дори съм съгласен, за други бих могъл да Ви опонирам, но не това най-важното. Хубаво е, че въобще стават такива диалози, защото тази класическа форма на философското общуване – срв. диалозите на Платон – днес не е на особена почит.

Различията между нас се дължат отчасти на това, че вие мислите по-скоро в руслото на т.нар. „континентална“ философия, докато аз се разсъждавам повече в духа на позитивистката, „аналитична“ философия, а тези две течения нямат много пресечни точки. Навремето Вие бяхте дори така любезен да публикувате на страниците на сп. „Идеи“ един такъв наш диспут. Аз обаче не отхвърлям изцяло континенталната философия, още повече че дихотомията „континентална-аналитична“ е твърде условна.

Иначе още веднъж ще повторя, че не страдам от мания за всезнайство, понеже знам много добре, че не знам всичко. Aз непрекъснато осъзнавам колко малко знам и как никога няма да науча и разбера много неща, което на подсъзнателно ниво ме изнервя, макар че се боря с това. Това обаче не е пречка да се интересуваме от много неща и да искаме да знаем много или дори „всичко“, каквото и да значи това точно. Историята на философията учи, че много философи са били такива именно такива наречени от вас пейоративно „всезнайковци“: Аристотел, Авицена, Алберт Велики, Лайбниц, Чарлз Пиърс (може би най-големият американски философ), Кант, който е имал необятни познания и др. Разбира се, поради нарасналия обем от знания днес е много трудно или дори невъзможно да си универсален учен в старата традиция, затова е по-добре да се говори за „универсалисти“ и „генералисти“. Според мен философите трябва да са именно такива генералисти, а не тесни специалисти. Тесният специалист има опасност да изпусне от поглед ГОЛЯМАТА КАРТИНА, затова трудно може да е философ. Философ обаче БЕЗ СПЕЦИАЛНИ ПОЗНАНИЯ рискува да изпадне в безпочвени спекулации. Всъщност аз съм на мнение, че философът освен, разбира се, по философия трябва да има задълбочени познания В ЕДНА ИЛИ НЯКОЛКО ОБЛАСТИ и познания В МНОГО ДРУГИ ОБЛАСТИ. Така че не подценявайте моите познания по физика и ТО например. Моето образование не бих нарекъл „калпаво“ и това може да се потвърди от специалисти, с които съм дискутирал философия, социология, политика, физика, космология, класическа музика и медицина например.

Освен това мисля, че всеки човек и философът в частност трябва да МОЖЕ много неща. Е, не става дума за крайност, явно никой не може да бъде едновременно, да кажем, класически балетист, пилот на изтребител и олимпийски шампион по гребане, но не е зле да се владеят някои „класически“ неща, напр. да владееш всички лекоатлетически дисциплини на прилично ниво, да свириш полупрофесионално на един или няколко инструмента, да пееш опера на професионално или полупропфесионално ниво, да можеш да разглобиш и сглобиш велосипед и т.н.

Анонимен каза...

Браво, мой скъпи мислещи Приятелю и скъпи ми Учителю - ти казваш точно и ясно това, което чувствам!:-) (А що е туй, ако не триумфа на Хюм!)
И присъединявам моите към твоите съвети отправени към г-н Хлопаща дъска - :-)Има потенциал, но не го е развил в правилната посока..А най-важното и, според
скромната ми личност, е г-н Хлопаща дъска,
да си преодолееш първо манията за анонимност, та после и другите мании, правилно посочени ти от Добрия Философ!
Той е 100% - тно прав!Оправи си дървенията с анонимността, та виж, че и другите ти неща взели па, почнали да се оправят....:-)
На мен мисълта на Хюм също ми се разкрива достатъчно ясно, обосновано и точно, макар да нямам лицензирано философско образование...
Ами, слушаме чувството си - кой ни говори истината.
А това, че никой не може да я изчерпи до дъно..си е съвсем друго нещо...

2015.03.25г. Владимир Петков-Трашов

Ангел Грънчаров каза...

Г-н Петков-Трашов, благодаря за добрите думи, явно мислим в една и съща посока, което е радващо! Имам само една забележка, това, че покрай думата "приятел" (която си написал с голяма буква), си употребил и думата "учител", написана с голяма буква, и то употребена, както с ужас забелязах, по моя адрес!!! Това за мен е същинско светотатство, щото само добре знаеш Кой Единствен заслужава да се употребява тази свята дума, изписана с голяма буква! Тази ми е забележката само.

А пък квалификацията "Добрия Философ", изписана по мой адрес, макар и твърде ласкателна, силно ме зарадва, особено в тия времена, в които аз официално съм провъзгласен не за нещо друго, а за "най-некадърния", сиреч, "най-лошия" философ. :-) Но щом като на поне един човек му е хрумнало да ме определи като "добър философ", на мен ми стига, дето се казва, тая награда или това признание, то е особено ценно за мен. Пък и има значение кой, що за човек казва едно или друго нещо. Така че мога само да ти благодаря за това толкова важно за мен признание! "Откровенията" на други, пък макар и намиращи се на някакви началнически позиции, мен наистина съвсем слабо ме вълнуват...