Представена публикация

Човеци ли сме?

  Да помогнем на Любо ОЩЕ:   Ще помогнем ли за лечението на г-н Любен Воденичаров? Освен това смятам, че нашият "Картаген" - мас...

сряда, 13 май 2009 г.

За народите, минали през комунизма, свободата не е такава ценност, каквато би трябвало да бъде

При всяко нещо може лесно да се говори „за” и „против”, а особено в хуманитарни науки като психология, история и политология е трудно да се постигне обективност като в природните науки. В случая се обсъждат българите и това е правилно, защото те са в центъра на вниманието на този блог. Все пак е редно да се запитаме дали българите имат някакви чак толкова изключителни белези и особености, които ги отличават в положителен ии отрицателен смисъл от всички дрги народи по света.

Като изходна база трябва да се имат предвид няколко неща:

1. Понятието „народ” като такова мъчно се подава на дефиниция и е повече теоретична конструкция, макар че всчки ние усещаме интуитивно за какво горе-долу става дума, когато се говори за „народ”.

2. В реалния свят съществуват не толкова народи, колкото отделни индивиди и личности. „Средностатистически” българин всъщност няма. Понякога сме изкушени да мислим, че такъв индивид трябва да съществува – например мъж или жена на около 40 години, жител на град или село, със средно образование, женен, с 1-2 деца и т.н. Сигурно има българи, които приблизително отговарят на тези усреднени критерии. Това обаче не корелира непременно с техните психологически особености или политически преференции. В нашето село например има няколко такива приблизително „средностатически” българи, които обаче по своите психологически особености и политически наклонности са абсолютно индивидуални. Единият от тях ходи пеша, дворът и къщата са му тотално разхвърляни, пие умерено и е привърженик на БСП, другият винаги кара колело и не пие, поддържа образцов ред и чистота в къщата си, никога не гласува, а третият ходи пеша, пие и е заклет демократ. Съвсем различни хора, макар и уж „средни” българи.

3. Ако говорим за национална идентичност в смисъл на историческа приемственост, то българите имат може би най-ярката индивидуалност от всички балкански народи. Чисти народи естествено няма, но българите и днес са основно българи, както правилно изтъква Пламен Цветков, с известен, но слаб славянски и по-значим балкански (тракийски) субстрат, докато другите балкански народи са една почти невъзможна смес и между другото очевидно имат много повече славянска кръв от българите. Румънците са основно славяни със слаб дако-мизийски елемент, същото се отнася за албанците, гърците са славяно-албано-турци без връзка с античните гърци, сърбите славяни с балкански (илирийски) примеси. У хървати и словенци вече доминира славянската кръв.

В този смисъл у българите наистина има един силен азиатски момент. Както впрочем у унгарците и финландците. Не съществува обаче генетически детерминизъм в посока, че кръвта едва ли не определя обществения строй, в който живее даден народ. Това са митологеми. Политическата система на дадена страна зависи в много по-голяма степен от обективните природни и исторически дадености, но и от много контингентни, случайни фактори. „Народопсихологията” или „манталитетът” на народа са емпирично трудно уловими категории. Може би в някаква степен съществуват, но не бива да ги хиперболизираме и митологизираме. При това те подлежат на силна промяна с времето и обстоятелствата.

Може би е време българите да спрат да се връщат към по-старата история, за да обясняват днешната политика, най-вече позоваването на прословутото „турско робство” едва ли е особено продуктивно. Не отричам обаче, че комунизмът е оказал огромно влияние върху психиката не само на българите, а на всички източноевропейски народи. Това съвсем нагледно се вижда в гласуването на източно- и западногерманци и в анкетите на общественото мнение в двете части на Германия. Разликата в политическата култура, а оттам и в манталитета е повече от очевидна. А в случая става дума за германци и германци. Така че комунизмът е имал наистина опустушително въздействие и в голяма степен е нивелирал психологическите разлики между източноверопейците, доколкото са съществували. Ако имаше обективен критерий или скала, бихме установили, че разликата в манталитета между един „среден” българин и един „среден” чех днес вероятно е по-малка, отколкото преди 1945.

Стремежът към материално благополучие - скъпи къщи и коли напр. - не нещо осъдително. Желанието за лично обогатяване, а то винаги е повече или по-малко „грубо”, не е нещо лошо. За мен–нас като хора с по-философска нагласа това обсесивно влечение към материалното изглежда, разбира се, смешно. В личния си живот аз съм далеч от подобни материализми, но признавам, че те са движещата сила на обществото и капитализма и ги приемам. Като хора с десни, консервативни убеждения знаем, че не само българите, а всички хора по света в една или друга степен са страхливи, опортюнисти и алчни. Само левите мечтаят за идеалния човек и после са разочаровани. Нас като реалисти за човешката природа действията на хората не могат да ни разочароват. Сегашната световна икономическа криза беше предизвикана в някаква степен именно от стремежа към безмерна консумация и лично забогатяване. В това отношение американците не се оказаха много по-различни от посткомунистическата олигархия.

Впрочем „малодушие, малокултурие, простащина, базисно, според мен дори най-базисното българско качество, много масово разпространено” е не по-малко разпостранено и в най-великата демокрация - Америка. За разлика от Европа, в САЩ префинените интелектуалци са рядкост. Масовият, среден американец в никакъв случай не е човек на духа и културата. Но именно масовият, малокултурен американец от дълбоката провинция гласува „правилно” за републиканците, а „интелектуалците” в големите градове по крайбрежията левеят и подкрепят демократите. Така че да не се смеем на простите и необразовани хора, в западните демокрации именно те спасяват нещата, като гласуват за десните. Ако оставехме „умните и културните” да решават съдбата на човечеството, социализмът и комунизмът отдавна да са превзели света.

Между другото ако в САЩ полицията и съдът действаха или по-точно бездействаха по примера на България, САЩ за нула време биха потънали в престъпност, хаос и анархия. А българите – учудващо, но факт, въпреки лошия пример на политиците и мафиотите, общо взето, спазват някакво приличие и законност. Така че въобще не е вярно твърдението, че българите не били дисциплинирани и не спазвали закона. Спазването на закона в западните демокрации според мен не е толкова въпрос на конкретен манталитет, а на безмилостно самоналожени ограничения и страх. Аз самият съм фанатик на реда, законността и чистотата, но признавам, че едно по-спокойно, южняшко или ориенталско отношение към законите и правилата не е толкова осъдително, както понякога се мисли. Но всичко в някакви рамки, разбира се. Така например холандците, които са разновидност на немците, имат много по-релаксирано отношение към закона от изплашените и психирали германци.

В селата в нашия край например съвсем спокойно можеш по всяко време на денонощието да ходиш навсякъде и нищо няма да ти се случи. Не е така в големите американски градове. Всичките тези приказки за ужасната престъпност в България са глупост. Проблемът на България е най-вече корупцията (между другото все пак по-малка от Румъния и вероятно от Гърция например). Колкото до мафиотските убийства, едно решително правителство може да ги спре за дни.

Че българите не обичали свободата, също е мит. Не само за българите, а за всички източноевропейци, минали през комунизма, свободата днес не е такава ценност, каквато би трябвало да бъде. Не така е било със „старите” българи. Свободата има, така да се каже, вътрешни и външни измерения. Вътрешно България след 1878 е била най-либералната страна в сравнение с другите балкански страни. Колкото до външната свобода, виждаме с какъв устрем и упоритост нашите деди са се борели за освобождаване на своите братя в Тракия и Македония.

Противно на българите други народи като шотландците, малък народ, но с голяма духовна сила (напр. Дейвид Хюм, Адам Смит, Джеймс Уот!!), отдавна са се отказали да се борят за свободата си и са се примирили с чуждото господство (на англичаните).

Повечето европейски общества днес са секуларизирани и истински вярващите са малцинство. Дори в привидно религиозно доминирани страни като Полша, Испания и Италия повечето вярващи са такива по-скоро по-традиция, а не в резултат на рефлексии или осъзнат избор в полза не религията. Така че българите не са изключение. Разбира се, комунизмът е ускорил и усилил това развитие.

„Спортният дух” е глупост и комунистическа измислица. България беше достигнала едно от челните места на света по медали на Олимпиадата в Москва 1980. Хонекер се беше амбицирал да направи ГДР едва ли не първа спортна сила на света. Не съм много сигурен дали активният професионален състезателен спорт е нещо добро предвид корупцията и допинга. Във всеки случай не се забелязва стремеж на Швейцария, Белгия или Ирландия например да станат „спортни нации” с много медали от международни съзтезания.

Завистта у българите също е мит. Това е не по-малко характерно качество например за германците. Всеки знае имената на американските богаташи, но някой да знае немските? Те се крият и не смеят да покажат богатството си именно защото германците са нация от еснафи и завистници. Доколкото завистта в България съществува, тя вероятно е породена от традиционната изравненост на българите в социално отношение. Известно е, че редникът завижда на ефрейтора, не на генерала. Така и българите, виждайки, че съседът е малко, едва-едва по-добре от тях, му завиждат, но не завиждат на милиардери като Бил Гейтс и Уорън Бафет.

Поздрави: Стоян

8 коментара:

Анонимен каза...

Само един щрих от статията ще коментирам - правилния вот в САЩ е на умните, одухотворени хора по крайбрежието, истински обичащите свободата - те подкрепят демократите. Селяните каубои, които живеят в средновековно схоластична религиозна среда - те са републиканци :)

Анонимен каза...

Това е старата тема за левеещите интелектуалци. Аз твърдя обратното - че вотът на либералните интелектуалци за демократите е „погрешен”, а вотът на простаците каубои за републиканците „правилен”. Това се отнася за повечето или направо всички съвременни западноевропейски общества. Там големите градове са червени, докато малките градове и села поддържат консерваторите. Това, разбира се, не означава, че ако имаш диплома за висше образование, си автоматично ляв, но сред висшистите левичарите са свръхпропорционално представевни. Така например 80% от журналистите в Германия са леви, в САЩ не е различно. За левите тенденции у интелектуалците има много обяснения. Робърт Нозик има една хубава статия за това защо интелектуалците се противопоставят на капитализма (Why Do Intellectuals Oppose Capitalism?), но тя не изчерпва темата. Хубав материал на английски е и Why Capitalism is Good fоr the Soul. И двете статии ги има в интернет.

Изниква въпросът как така простите хора често имат по-добър политически усет от начетените, ерудирани интелектуалци. Поне част от обяснението според мен е, че когато застанеш пред урната, не са необходими огромни познания, за да вземеш правилното политическо решение. В своята същност политиката не е нещо чак толкова сложно. Както е казал (приблизително) Перикъл: „Не всички могат да бъдат политици, но всички ние можем да оценим тяхната дейност.” И наистина през 30-те години в Германия много прости хора на са приемали националсоциализма, докато Мартин Хайдегер, според някои най-големият философ на ХХ век, е бил привърженик на нацистите.

Анонимен каза...

Да добавя: аз с голям интерес чета произведенията и на съвременните американски материалистични философи като Даниел Денет, макар че не във всичко съм съгласен с тях. Това са много интелигентни и начетени хора. Цялото това движение нa самонареклите се „The Brights“ обаче левее, левее, левее.

Същото се отнася и за мнозина от големите американски учени. Дори един Мърей Гел-Ман, „човекът с петте мозъка” и „човекът, който знае всичко”, носител на нобелова награда за физика, левее. Той заедно с други 75 учени-нобелисти подкрепи Обама. Дъглас Хофщадер, един иначе хиперинтелигентен тип, добре е резюмирал левите си възгледи, които са представителни за всички „одухотворени, свободолюбиви американци”: I think Barack Obama is a great candidate and will make a great president. I am sorry that during the campaign he has not been able to really say what his plans are as president, since there are so many words that seem to set off the American public and that will lose you the election in no time flat. One has to learn to control one's speech extremely carefully if one wants to be elected to any major office, sad to say. Genuine, open honesty is not the best policy. What a horrible thing! However, after Obama takes office (presuming he wins the election, about which I am still rather nervous, despite his current reasonably comfortable lead) I think he will do all sorts of things that will help turn this sad nation around. I truly think this could be -- will be -- a major turning point in our nation's history. If Obama is elected, I will be terribly, terribly proud of my nation (for the first time in a very long time!). I also like and admire Joe Biden, so I think we have a great team in those two.
As for John McCain, well, I think he has done some okay things, and I respect his five-year-long imprisonment in Viet Nam and the fact that he is a voracious reader of history and that in some ways he has indeed been a political maverick, but basically he is a right-wing conservative and I don't like his politics. And I think he showed a horrendous lack of judgment and lack of responsibility -- even hypocrisy (given his catch-phrase "Country First") -- in picking Sarah Palin as his running mate. Incredible. As for Palin herself, well, words fail me. God help us if that duo is elected. It would be a nightmare and a profound disaster not only for our country but for the entire world.

Аз пък си мисля, че по-скоро Обама ще бъде кошмар и фундемантална катастрофа, но както и да е. Няма спасение, това са интелектуалците. Републиканците и Маккейн са обида за тяхната чувствителна душа.

Анонимен каза...

Преди 1944 България също е била "нормална" страна в смисъл, че левите и най-вече комунистите са били силни в градовете, а не в селата. БКП е имала успехи само в големите градове, където е била концетрирана "работническата класа" и този или онзи заблуден интелектуалец като Гео Милев или Вапцаров. Сега положението е обратно, селата са леви, градовете десни, но това има своето историческо, икономическо и социално обяснение.

Анонимен каза...

За разлика от Европа, в САЩ префинените интелектуалци са рядкост. Масовият, среден американец в никакъв случай не е човек на духа и културата.

>>> Каква велика глупост! Кога ще разберете че в Америка има всичко, включително и най-големите хора на духа. Чудя се вие влизали ли сте въобще някога в Интернет, ако не в USA...

Но именно масовият, малокултурен американец от дълбоката провинция гласува „правилно” за републиканците, а „интелектуалците” в големите градове по крайбрежията левеят и подкрепят демократите.
Така че да не се смеем на простите и необразовани хора, в западните демокрации именно те спасяват нещата, като гласуват за десните.

>>> Така ли? А защо простите хора в BG не "спасяват нещата", а творят само простотии? Защото са наистина прости, за разлика от американските "простаци", които имат ум точно 5 пъти повече от средния българин, който е една загубена в илюзиите си шматка.

Ако оставехме „умните и културните” да решават съдбата на човечеството, социализмът и комунизмът отдавна да са превзели света.

>>> Това е така. Уж "хуманните" идеи в тая пасмина възникват, защото те ФИЗИЧЕСКИ (а не интелектуално) са далече от реалния живот и производството на блага - когато имаш много $$ и работиш умствена работа, светът ти изглежда един майтап, а ако си по-отговорен - ставаш гуру или... комунист.

Между другото ако в САЩ полицията и съдът действаха или по-точно бездействаха по примера на България, САЩ за нула време биха потънали в престъпност, хаос и анархия.

>>> Велики глупости. USA и през 1900 не бяха никак в анархия, а произвеждаха машини, а BG-селянина си чешеше въшките (както прави и сега) докато разтяга локуми за световните събития, в които той е фактор със значение равно на "0"... Затова за него всичко е лесно и той все "знае" - защото е маргиналът на Европа и всеки друг за него е "прост", a дори не подозира за съществуването на мислене различнo от неговите блудкави предразсъдъци.

И взел да се изказва за Шотландците - смотания бай Ганьо първо да се замисли какъв език говори той и какъв - шотландците, може би ще му просветне истината за "господството" на тези ужасни англичани над тях, подобно на чуждото господство на София над Тутракан...

Интелектуалното ниво на българите е много ниско, доста по ниско от това на руснаците, които имат своите недостатъци, но тия комплекси и простотия - не.

A.

Ангел Грънчаров каза...

Доста интересни коментари, в които обаче тук-там долавям доста подмени, обърквания (несъзнавани или съзнателни) и митове дори.

"Интелектуалците" на Запад били предимно леви; това може да е било така, но отдавна мина времето на левия интелектуалец, който богоговее пред социализмо-комунистическите утопии и глупости; ако има все още такива, те явно са идиоти като онова плямпало Ноам Чомски, което е американски аналог на нашето "академично" посмешище бай ви Вучков. Ако на някои нашия Вучков им изглежда "интелектуалец", то тогава явно такъв съвсем не разбира какво е това интелектуалец.

Хайдегер, впрочем, никога не е бил привърженик на национал-социализма; напротив, органически не приема идеологията му, но е бил принуден да влезе в партията им, и на това основание е набеден, че е нацист; което е тъпо. Който познава философията му може да оцени колко е несъстоятелно едно такова подозрение или набеждаване, че Хайдегер бил "социалист с нацистка специфика". Нацизмът, впрочем, също е лява идеология.

Ще се наложи да напиша свой по-обстоен коментар по изказаните мнения - или да направя видеоклип. Защото отдавна е минало времето на "левите интелектуалци", а това, че на Запад има много "интелектуалци" без сериозни, осмислени, традиционни (т.е. по същество консервативни, десни) ценности, т.е. има доста объркани и неавтентични интелектуалци, не означава непременно, че левите доминират. Те може да са многобройни като количество, но като принос в културата автентичните интелектуалци с десни ценности имат водеща позоция. Общо взето левите са индивиди с неоригинално мислене, което означава, че не могат да са интелектуалци. Значи първо трябва да уточним какво ще разбираме под интелектуалец, и едва на тази основа можем да преценим изобщо може ли да има леви интелектуалци, и то автентични интелектуалци (в което аз лично силно се съмнявам).

Факт е обаче, че лявата зараза е окупирала и на Запад университетите, редакциите на вестниците и другите медии - понеже левите винаги са склонни към паразитиране, а пък в тия области има доста големи възможности да се паразитира...

Левичарството не е нищо друго освен "идейна обвивка" или опаковка, в която на наивната публика бива представяни склонността към паразитиране, аморализма, мързела и лумпенизираността...

Анонимен каза...

Май не съм бил достатъчно ясен и пак трябва да повтарям и уточнявам някои неща.

Първо, аз не съм антиамериански настроен, напротив, признавам Америка за най-великата демокрация и най-отвореното общество в смисъла на Карл Попър в историята на човечеството досега. Второ, Америка не е просто голяма държава, а фактически цял континент, в който наистина има всичко, всякакво и всички, така че всички обобщения са опростенчески.

Да, абсолютно правилно, в момента в Америка наистина са едни от най-великите хора на духа, в това няма никакво съмнение. Американските елити наистина са ЕЛИТИ. Дори в хуманитарната област, където Европа дълго време имаше предимство, американците междувременно са наваксали и дори надминали европейците. Те имат и най-добрите университети на света в момента.

Все пак американските елити не обхващат целия американски народ от 300 милиона. Исках само да кажа, че „средният” американец при цялата условност на това понятие не е човек на духа, книгите, четенето и дълбоките философски спорове. Доказателство за това е масовата американска култура, която при цялата си привлекателност за хората по света си остава повърхностна. Впрочем това в някаква степен важи за всички масови култури по света. Масовата култура затова е масова, защото е масова.

Защо българските простаци „не спасяват нещата”? Българските простаци са „спасявали нещата”, но в една друга епоха, преди 1944. Причината за левия вот на хората по селата в България днес е в това, че те не са вече самостоятелни аграрни производители, а силно зависими от държавата хора в пенсионна възраст. Те пак са, така да се каже, консервативни, но този консерватизъм тук има смисъл на запазване на комунизма. Само че общата интелигентност не корелира с политическото поведение. Американските селяндури не са по-интелигентни от българските селяндури, но гласуват за републиканците поради обективни обстоятелства. ЗАЩО ОБАЧЕ НАЙ-УМНИТЕ АМЕРИКАНЦИ НЕ ГЛАСУВАТ ЗА РЕПУБЛИКАНЦИТЕ, А ЗА ДЕМОКРАТИТЕ? Ако имаше такава корелация, интелектуалците би трябвало да се избиват да гласуват за десните!

Продължавам да поддържам, че ако в САЩ или Германия полицията, прокуратурата и съда започнеха да бездействат, както в Б-я, тези страни ще потънат в хаос. Какво би станало в Ню Йорк, ако се въведе режим на тока и той спира в отделните квартали през 2 часа за 2часа и през нощта?

Разбира се, англичаните се водят цивилизован народ и господството им над шотландците не може да се сравнява с това на турците например върху народите в Османската империя някога. Тук обаче става дума за НАЦИОНАЛНО САМООПРЕДЕЛЕНИЕ, към което народите по правило се стремят особено след 1800 г. Ирландците например са се борели с векове с англичаните и накрая през 1921 г. постигат независимост. Впрочем англичаните имат големи грехове спрямо ирландския народ. Колкото до езика – шотланците вече са почти забравили своя собствен келстки език и днес говорят един изкълчен английски диалект. За „ужасните” англичани има даже един анекдот. Старата кралица-майка, дето почина, била в някаква английска колония и един местен се оплакал, казвайки: „Англичаните са ужасни хора!” Тя отвърнала: „На кого го казвате!” Самата тя имала шотландска кръв. Повтарям, нямам нищо против шотландците, напротив. Те са малък народ с голяма духовна сила. Достатъчно е да се каже, че са произвели великия Дейвид Хюм, един от най-любимите ми философи. Дори само той да беше, стига. Но има още много други.

Русия е отделна и особена тема. Да, Русия винаги е имала и дори днес след комунизма има елити, които са несъизмерими с българските. Същевременно трябва да имаме резерви спрямо общото интелектуалено ниво на руснаците. Дали е по-високо от това на българите, не се наемам да твърдя. Факт е наистина, че дори простите руснаци, общ взето, говорят и формулират по-гладко от българите. Но в Русия има села, пред които даже индийските села бледнеят. Българите като малка нация наистина имат някакви комплекси, които липсват у руснаците. Дори най-последният и пропаднал руснак дълбоко в себе си е националист и се гордее, че принадлежи к великому русскому народу.

Анонимен каза...

Левите интелктуалци са наистина интересна и специфична тема. Колкото до Хайдегер – неговото отношение към нацизма до днес е обект на ожесточени спорове. В литературата се намират какви ли не становища по въпроса. С тoва се занимава обстойно и една от най-новите му биографии от Rüdiger Safranski. Но пак повтарям, общата интелигентност не корелира с „правилните” политически възгледи. Алберт Айнщайн и Бертран Ръсел например, едни от най-мъдрите и интелигентни хора на XX век, са били леви - леви хуманисти, но все пак леви. Факт.