Ето че започна да се очертава една поредица от размисли, но заглавието – „българска национална идентичност” – звучи прекалено наукообразно; и затова мога да го променя; например много по-добре звучи това: "Какви сме ние, съвременните българи?". Няма особено значение, но не искам да се правя на „учен”, на „многознаещ” и пр. И не искам да бъда възприеман така, защото е глупаво според мен.Та ето че вече стигнахме до следните положения. Аз изброих две неща, които са важни, а именно липса даже на усет, на интуиция за свобода, на усет за достойнство, на съзнание за свобода, на самосъзнание за достойнство и т.н., тия неща са обвързани. И, на второ място, този грозен, вулгарен материализъм, за който изглежда си има и исторически предпоставки у нас, сред българите. Ние сме по-ориенталска, източна нация и пр., а пък вероятно има и нещо азиатско в нас, в кръвта ни, за да сме такива.
Но решаваща роля изиграва в тая насока насаждането от комунизма, и то с най-груби средства, на този материализъм в душите, който се е разположил, обзел ги е и трудно може да бъде изтикан оттам. Много е трудно, иска се много време, защото той се разпространява като проказа, родителите го предават на децата си, ужасно е. И сред младите има такива, примерно да се правиш на важен, да изпадаш в смешна горделивост; знаеш, че ти иначе си „въздух под налягане”, ама искаш да бъдеш с лъскава кола, да се правиш на незнам какъв си, на пич и пр., и пр. Трудно се живее сред хора, или в средата на нация, съставена все от хора, претендиращи да са пичове, у нас това е твърде разпространено; ето, видяхте дори как един поп нарече пич и Дмитрич, Сергей Станишев де, съветския малчик, дето ни управлява, и то го нарече така в храма! Да не говорим за други такива публични личности, които се държат като фукльовци и като пичове, грозна работа. Това е признак за едно ужасно малокултурие.
И вижте сега, тези качества, на които се натъкваме: малодушие, малокултурие, простащина, базисно, според мен дори най-базисното българско качество, много масово разпространено. Докато в същото време интелигентни, духовни хора, хора с духовно излъчване, у нас са нищожно малко, са малцинство, но простаци – море! Продължавам да изброявам: глупост, идиотизъм, малоумие, всичките тия неща произлизат от вече казаното, това са вече многообразните изяви на онази същност, която открихме, и чиито корени немерихме в по-фундаменталното, а именно, липса на съзнание за свобода, липса на някакви по-възвишени, нравствени подбуди и т.н., изпадане в нихилизъм, в аморализъм, в скептицизъм, безбожие, това е също фундаменално качесто - българите в мнозинството си са атеисти.
Истинска вяра, потребност от общуване с Бога у нас комай няма, и вижте докъде се стигна, до такива ужасни злоупотреби и светотатства в Българската православна църква; оказа се, че сред владиците е бъкано с ченгета, самият патриарх се оказа ченге, полковник от ДС, пък същите тия сега са вече „бизнесмени”, т.е. изтъкнати мутри, возят се в лъскави коли, другаруват с олигархията! Станаха нещо като православна – мен ме е страх да го произнеса! – станаха православна и „християнска” мафия. У нас църковните йерарси не са нищо друго освен мутри, „православно-християнски мутри”, да ме прощава Господ че казвам такива думи; обаче трябва да се кажат.А в това време народът търпи; ето, качество като търпеливост, ужасно качество, много разпространено, масово разпространено: значи трябва да опре ножът о кокала, а до това време се търпи до извратеност, до някакъв мазохизъм, търпиш до последно, това е пак българска черта. Каквото и да се сетите, има и много други масово разпространени български качества, и все негативни, които ще изброя по-нататък, в течение на анализа.
Ето, аз разговарям по тия неща с мои ученици, с млади хора, някои от тях и студенти, често, като се срещна, разговарям, интересно ми е да разбера как мислят, и в Скайпа имам много такива хора. Много са ми интересни тези разговори, и то не за да кажа аз какво мисля, на мен ми е по-интересно да чуя какво те мислят. И ето, тия дни, като обсъждам пак тия неща с тях, в един разговор става дума за това, и те ми казват: добре де, господине, вие всичко, което кажем, го отричате! Пък и те самите се озадачиха: как така няма нито едно ценно, положително качество?! Аз им казвам, потърсете, опитайте, открийте такова качество, българско, широко разпространено, което ви кара да изпитвате чувство на гордост, че сте българи, има ли такова качество?
И те мислиха, мислиха, те иначе са много интересни, и един от тях казва: господине, има, ето, ние, българите, примерно сме нация със спортен дух. Аз го попитах в какво се изразява според него този спортен дух, доколко широко е разпространен, и т.н. И се оказа, че някакви отделни хора, единици, се занимават усилено и амбициозно със спорт, и то въпреки системата, въпреки ужасните условия. А мнозинството от нацията разбира спорта и има спортни настроения, увлечения и пр., като спорта именно си го представят така: пускат телевизора, сядат зад масата с биричка и гледат как други спортуват, играят някои футбол и т.н., а пък пасивно наблюдаващите и радващите им се запалянковци чисто и просто само си дебелеят. И това ли е „нация със спортен дух”?
Не, разбира се, в една нация с истински спортен дух се спортува масово, много хора и т.н. Е, навсякъде има запалянковци, отрепки, извратени типове, но истинското е: спортът затова съществува, за да спортуваш, не за да се любуваш на други как спортуват; той не е воайорство. Какъв смисъл има някой да играе там, а пък ти само да го съзерцаваш или наблюдаваш?!Спортът, разбира се, е радост от движението, а да изпитвам радост и удоволствие от това, че някои други се движат, ми се вижда лишено от смисъл. Е, има сигурно някакъв смисъл, не знам, аз лично не се увличам по гледането на спортни телевизионни предавания.
А пък един ученик казва: господине, вече ви хванах, и няма лесно да можете да ме опровергаете. Има едно най-хубаво българско качество, и то е гостоприемството. А един друг пък каза трудолюбието, но се оказа, че то е пак мит, а именно, че истината е точно обратната, т.е. че мнозинството от българите са страшни мързеливци, много инертни хора, които и завиждат, и злобеят спрямо успехите на другите, на работливите хора. Завистта, разбира се, е едно най-основно, много разпространено качество, знаем, казано е, че българският гений е завистта и т.н. Та този ученик ми каза, че гостоприемството било най-ценното българско качество, с което сме били чути и прочути, ето, той се гордеел, че принадлежи на нация, съставена все от толкова гостоприемни хора.
И аз му викам: добре, имам чувството, че може би си прав. Аз понякога малко подхождам като Сократ и затова му рекох: хайде да се опитаме да го осмислим това? Значи, какво значи да е гостоприемен някой? Ти гостоприемен ли си! Да. Дабре, тогава да те запитам: седиш си в къщи, вършиш си някаква работа, примерно, започнал си да четеш нещо. Да се приготвяш за изпит и т.н.
Представи си обаче, че някой ти звъни в този момент, някой твой познат, може би и не толкова близък, и на вратата ти казва: абе, минавах покрай вас, рекох да се отбия, да видя какво правиш, как си и т.н. Той в случая, разбира се, изразява страшно нахалство, ти нито си го канил, а сега трябва да си зарежеш цялата работа, да му обърнеш внимание, пък той това очаква: да го почерпиш и пр. Щото пък ако не го направиш това, и ако ти евентуално някой ден сториш същото, неканен отидеш у тях, той също няма да ти обърне подобаващото внимание.Да му кажеш в очите: абе виж какво, аз си имам в момента важна работа, ти хубаво си дошъл, ама хайде да се разберем да го отложим за друг път, та ако му кажеш всичко това, той, разбира се, непременно ще ти се обиди. Защото той също очаква, нахалствайки сега да ти гостува, и то непоканен, че и ти ако отидеш у тях, той тогава, няма как, вече ще те обслужи по принуда. И забелязахте ли какво откриваме тука, зад фасадата на прословутото, зад т.н. „българско гостоприемство”?
Открихме и нахалство, и лицемерие, и простотия, и малокултурие, и много други такива неща се откриват при по-прецизно вглеждане; а нормалното е да отидеш на гости когато те поканят. Но да спра засега дотук, ще продължа скоро.
(Следва)
(Забележка: Другите публикации от тази поредица можеш да прочетеш тук: Българска народна психология)
Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. [Прочети >>>]
Как да си купя тази книга?
2 коментара:
Адаш моля те виж това.
http://www.atomanov.com/2009/05/blog-post_11.html
При всяко нещо може лесно да се говори „за” и „против”, а особено в хуманитарни науки като психология, история и политология е трудно да се постигне обективност като в природните науки. В случая се обсъждат българите и това е правилно, защото те са в центъра на вниманието на този блог. Все пак е редно да се запитаме дали българите имат някакви чак толкова изключителни белези и особености, които ги отличават в положителен ии отрицателен смисъл от всички дрги народи по света. Като изходна база трябва да се имат предвид няколко неща:
1. Понятието „народ” като такова мъчно се подава на дефиниция и е повече теоретична конструкция, макар че всчки ние усещаме интуитивно за какво горе-долу става дума, когато се говори за „народ”.
2. В реалния свят съществуват не толкова народи, колкото отделни индивиди и личности. „Средностатистически” българин всъщност няма. Понякога сме изкушени да мислим, че такъв индивид трябва да съществува – например мъж или жена на около 40 години, жител на град или село, със средно образование, женен, с 1-2 деца и т.н. Сигурно има българи, които приблизително отговарят на тези усреднени критерии. Това обаче не корелира непременно с техните психологически особености или политически преференции. В нашето село например има няколко такива приблизително „средностатически” българи, които обаче по своите психологически особености и политически наклонности са абсолютно индивидуални. Единият от тях ходи пеша, дворът и къщата са му тотално разхвърляни, пие умерено и е привърженик на БСП, другият винаги кара колело и не пие, поддържа образцов ред и чистота в къщата си, никога не гласува, а третият ходи пеша, пие и е заклет демократ. Съвсем различни хора, макар и уж „средни” българи.
3. Ако говорим за национална идентичност в смисъл на историческа приемственост, то българите имат може би най-ярката индивидуалност от всички балкански народи. Чисти народи естествено няма, но българите и днес са основно БЪЛГАРИ, както правилно изтъква Пламен Цветков, с известен, но слаб славянски и по-значим балкански (тракийски) субстрат, докато другите балкански народи са една почти невъзможна смес и между другото очевидно имат много повече славянска кръв от българите. Румънците са основно славяни със слаб дако-мизийски елемент, същото се отнася за албанците, гърците са славяно-албано-турци без връзка с античните гърци, сърбите славяни с балкански (илирийски) примеси. У хървати и словенци вече доминира славянската кръв.
В този смисъл у българите наистина има един силен азиатски момент. Както впрочем у унгарците и финландците. Не съществува обаче генетически детерминизъм в посока, че кръвта едва ли не определя обществения строй, в който живее даден народ. Това са митологеми. Политическата система на дадена страна зависи в много по-голяма степен от обективните природни и исторически дадености, но и от много контингентни, случайни фактори. „Народопсихологията” или „манталитетът” на народа са емпирично трудно уловими категории. Може би в някаква степен съществуват, но не бива да ги хиперболизираме и митологизираме. При това те подлежат на силна промяна с времето и обстоятелствата.
Може би е време българите да спрат да се връщат към по-старата история, за да обясняват днешната политика, наи-вече позоваването на прословутото „турско робство” едва ли е особено продуктивно. Не отричам обаче, че комунизмът е оказал огромно влияние върху психиката не само на българите, а на всички източневропейски народи. Това съвсем нагледно се вижда в гласуването на източно- и западногерманци и в анкетите на общественото мнение в двете части на Германия. Разликата в политическата култура, а оттам и в манталитета е повече от очевидна. А в случая става дума за германци и германци. Така че комунизмът е имал наистина опостушително въздействие и в голяма степен е нивелирал психологическите разлики между източноверопейците, доколкото са съществували. Ако имаше обективен критерии или скала, бихме установили, че разликата в манталитета между един „среден” българин и един „среден” чех днес вероятно е по-малка, отколкото преди 1945.
Стремежът към материално благополучие - скъпи къщи и коли напр. - не нещо осъдително. Желанието за лично обогатяване, а то винаги е повече или по-малко „грубо”, не е нещо лошо. За мен–нас като хора с по-философска нагласа това обсесивно влечение към материалното изглежда, разбира се, смешно. В личния си живот аз съм далеч от подобни материализми, но признавам, че те са движещата сила на обществото и капитализма и ги приемам. Като хора с десни, консервативни убеждения знаем, че не само българите, а всички хора по света в една или друга степен са страхливи, опортюнисти и алчни. Само левите мечтаят за идеалния човек и после са разочаровани. Нас като реалисти за човешката природа действията на хората не могат да ни разочароват. Сегашната световна икономическа криза беше предизвикана в някаква степен именно от стремежа към безмерна консумация и лично забогатяване. В това отношение американците не се оказаха много по-различни от посткомунистическата олигархия.
Впрочем „малодушие, малокултурие, простащина, базисно, според мен дори най-базисното българско качество, много масово разпространено” е не по-малко разпостранено и в най-великата демокрация - Америка. За разлика от Европа, в САЩ префинените интелектуалци са рядкост. Масовият, среден американец в никакъв случай не е човек на духа и културата. Но именно масовият, малокултурен американец от дълбоката провинция гласува „правилно” за републиканците, а „интелектуалците” в големите градове по крайбрежията левеят и подкрепят демократите. Така че да не се смеем на простите и необразовани хора, в западните демокрации именно те спасяват нещата, като гласуват за десните. Ако оставехме „умните и културните” да решават съдбата на човечеството, социализмът и комунизмът отдавна да са превзели света.
Между другото ако в САЩ полицията и съдът действаха или по-точно бездействаха по примера на България, САЩ за нула време биха потънали в престъпност, хаос и анархия. А българите – учудващо, но факт, въпреки лошия пример на политиците и мафиотите, общо взето, спазват някакво приличие и законност. Така че въобще не е вярно твърдението, че българите не били дисциплинирани и не спазвали закона. Спазването на закона в западните демокрации според мен не е толкова въпрос на конкретен манталитет, а на безмилостно самоналожени ограничения и страх. Аз самият съм фанатик на реда, законността и чистотата, но признавам, че едно по-спокойно, южняшко или ориенталско отношение към законите и правилата не е толкова осъдително, както понякога се мисли. Но всичко в някакви рамки, разбира се. Така например холандците, които са разновидност на немците, имат много по-релаксирано отношение към закона от изплашените и психирали германци.
В селата в нашия край например съвсем спокойно можеш по всяко време на денонощието да ходиш навсякъде и нищо няма да ти се случи. Не е така в големите американски градове. Всичките тези приказки за ужасната престъпност в България са глупост. Проблемът на Б-я е най-вече корупцията (между другото все пак по-малка от Румъния и вероятно от Гърция например). Колкото до мафиотските убийства, едно решително правителство може да ги спре за дни.
Че българите не обичали свободата, също е мит. Не само за българите, а за ВСИЧКИ ИЗТОЧНОЕВРОПЕЙЦИ, МИНАЛИ ПРЕЗ КОМУНИЗМА, свободата днес не е такава ценност, каквато би трябвало да бъде. Не така е било със „старите” българи. Свободата има, така да се каже, вътрешни и външни измерения. Вътрешно България след 1878 е била най-либералната страна в сравнение с другите балкански страни. Колкото до външната свобода, виждаме с какъв устрем и упоритост нашите деди са се борели за ОСВОБОЖДАВАНЕ на своите братя в Тракия и Македония.
Противно на българите други народи като шотландците, малък народ, но с голяма духовна сила (напр. Дейвид Хюм, Адам Смит, Джеймс Уот!!), отдавна са се отказали да се борят за свободата си и са се примирили с чуждото господство (на англичаните).
Повечето европейски общества днес са секуларизирани и истински вярващите са малцинство. Дори в привидно религиозно доминирани страни като Полша, Испания и Италия повечето вярващи са такива по-скоро по-традиция, а не в резултат на рефлексии или осъзнат избор в полза не религията. Така че българите не са изключение. Разбира се, комунизмът е ускорил и усилил това развитие.
„Спортният дух” е глупост и комунистическа измислица. България беше достигнала едно от челните места на света по медали на Олимпиадата в Москва 1980. Хонекер се беше амбицирал да направи ГДР едва ли не първа спортна сила на света. Не съм много сигурен дали активният порфесионален съзтезателен спорт е нещо добро предвид корупцията и допинга. Във всеки случай не се забелязва стремеж на Швейцария, Белгия или Ирландия например да станат „спортни нации” с много медали от международни съзтезания.
Завистта у българите също е мит. Това е не по-малко характерно качество например за германците. Всеки знае имената на американските богаташи, но някой да знае немските? Те се крият и не смеят да покажат богатството си именно защото германците са нация от еснафи и завистници. Доколкото завистта в България съществува, тя вероятно е породена от традиционната изравненост на българите в социално отношение. Известно е, че редникът завижда на ефрейтора, не на генерала. Така и българите, виждайки, че съседът е малко, едва-едва по-добре от тях, му завиждат, но не завиждат на милиардери като Бил Гейтс и Уорън Бафет.
Поздрави
Стоян
Публикуване на коментар