За народите, минали през комунизма, свободата не е такава ценност, каквато би трябвало да бъде

При всяко нещо може лесно да се говори „за” и „против”, а особено в хуманитарни науки като психология, история и политология е трудно да се постигне обективност като в природните науки. В случая се обсъждат българите и това е правилно, защото те са в центъра на вниманието на този блог. Все пак е редно да се запитаме дали българите имат някакви чак толкова изключителни белези и особености, които ги отличават в положителен ии отрицателен смисъл от всички дрги народи по света.

Като изходна база трябва да се имат предвид няколко неща:

1. Понятието „народ” като такова мъчно се подава на дефиниция и е повече теоретична конструкция, макар че всчки ние усещаме интуитивно за какво горе-долу става дума, когато се говори за „народ”.

2. В реалния свят съществуват не толкова народи, колкото отделни индивиди и личности. „Средностатистически” българин всъщност няма. Понякога сме изкушени да мислим, че такъв индивид трябва да съществува – например мъж или жена на около 40 години, жител на град или село, със средно образование, женен, с 1-2 деца и т.н. Сигурно има българи, които приблизително отговарят на тези усреднени критерии. Това обаче не корелира непременно с техните психологически особености или политически преференции. В нашето село например има няколко такива приблизително „средностатически” българи, които обаче по своите психологически особености и политически наклонности са абсолютно индивидуални. Единият от тях ходи пеша, дворът и къщата са му тотално разхвърляни, пие умерено и е привърженик на БСП, другият винаги кара колело и не пие, поддържа образцов ред и чистота в къщата си, никога не гласува, а третият ходи пеша, пие и е заклет демократ. Съвсем различни хора, макар и уж „средни” българи.

3. Ако говорим за национална идентичност в смисъл на историческа приемственост, то българите имат може би най-ярката индивидуалност от всички балкански народи. Чисти народи естествено няма, но българите и днес са основно българи, както правилно изтъква Пламен Цветков, с известен, но слаб славянски и по-значим балкански (тракийски) субстрат, докато другите балкански народи са една почти невъзможна смес и между другото очевидно имат много повече славянска кръв от българите. Румънците са основно славяни със слаб дако-мизийски елемент, същото се отнася за албанците, гърците са славяно-албано-турци без връзка с античните гърци, сърбите славяни с балкански (илирийски) примеси. У хървати и словенци вече доминира славянската кръв.

В този смисъл у българите наистина има един силен азиатски момент. Както впрочем у унгарците и финландците. Не съществува обаче генетически детерминизъм в посока, че кръвта едва ли не определя обществения строй, в който живее даден народ. Това са митологеми. Политическата система на дадена страна зависи в много по-голяма степен от обективните природни и исторически дадености, но и от много контингентни, случайни фактори. „Народопсихологията” или „манталитетът” на народа са емпирично трудно уловими категории. Може би в някаква степен съществуват, но не бива да ги хиперболизираме и митологизираме. При това те подлежат на силна промяна с времето и обстоятелствата.

Може би е време българите да спрат да се връщат към по-старата история, за да обясняват днешната политика, най-вече позоваването на прословутото „турско робство” едва ли е особено продуктивно. Не отричам обаче, че комунизмът е оказал огромно влияние върху психиката не само на българите, а на всички източноевропейски народи. Това съвсем нагледно се вижда в гласуването на източно- и западногерманци и в анкетите на общественото мнение в двете части на Германия. Разликата в политическата култура, а оттам и в манталитета е повече от очевидна. А в случая става дума за германци и германци. Така че комунизмът е имал наистина опустушително въздействие и в голяма степен е нивелирал психологическите разлики между източноверопейците, доколкото са съществували. Ако имаше обективен критерий или скала, бихме установили, че разликата в манталитета между един „среден” българин и един „среден” чех днес вероятно е по-малка, отколкото преди 1945.

Стремежът към материално благополучие - скъпи къщи и коли напр. - не нещо осъдително. Желанието за лично обогатяване, а то винаги е повече или по-малко „грубо”, не е нещо лошо. За мен–нас като хора с по-философска нагласа това обсесивно влечение към материалното изглежда, разбира се, смешно. В личния си живот аз съм далеч от подобни материализми, но признавам, че те са движещата сила на обществото и капитализма и ги приемам. Като хора с десни, консервативни убеждения знаем, че не само българите, а всички хора по света в една или друга степен са страхливи, опортюнисти и алчни. Само левите мечтаят за идеалния човек и после са разочаровани. Нас като реалисти за човешката природа действията на хората не могат да ни разочароват. Сегашната световна икономическа криза беше предизвикана в някаква степен именно от стремежа към безмерна консумация и лично забогатяване. В това отношение американците не се оказаха много по-различни от посткомунистическата олигархия.

Впрочем „малодушие, малокултурие, простащина, базисно, според мен дори най-базисното българско качество, много масово разпространено” е не по-малко разпостранено и в най-великата демокрация - Америка. За разлика от Европа, в САЩ префинените интелектуалци са рядкост. Масовият, среден американец в никакъв случай не е човек на духа и културата. Но именно масовият, малокултурен американец от дълбоката провинция гласува „правилно” за републиканците, а „интелектуалците” в големите градове по крайбрежията левеят и подкрепят демократите. Така че да не се смеем на простите и необразовани хора, в западните демокрации именно те спасяват нещата, като гласуват за десните. Ако оставехме „умните и културните” да решават съдбата на човечеството, социализмът и комунизмът отдавна да са превзели света.

Между другото ако в САЩ полицията и съдът действаха или по-точно бездействаха по примера на България, САЩ за нула време биха потънали в престъпност, хаос и анархия. А българите – учудващо, но факт, въпреки лошия пример на политиците и мафиотите, общо взето, спазват някакво приличие и законност. Така че въобще не е вярно твърдението, че българите не били дисциплинирани и не спазвали закона. Спазването на закона в западните демокрации според мен не е толкова въпрос на конкретен манталитет, а на безмилостно самоналожени ограничения и страх. Аз самият съм фанатик на реда, законността и чистотата, но признавам, че едно по-спокойно, южняшко или ориенталско отношение към законите и правилата не е толкова осъдително, както понякога се мисли. Но всичко в някакви рамки, разбира се. Така например холандците, които са разновидност на немците, имат много по-релаксирано отношение към закона от изплашените и психирали германци.

В селата в нашия край например съвсем спокойно можеш по всяко време на денонощието да ходиш навсякъде и нищо няма да ти се случи. Не е така в големите американски градове. Всичките тези приказки за ужасната престъпност в България са глупост. Проблемът на България е най-вече корупцията (между другото все пак по-малка от Румъния и вероятно от Гърция например). Колкото до мафиотските убийства, едно решително правителство може да ги спре за дни.

Че българите не обичали свободата, също е мит. Не само за българите, а за всички източноевропейци, минали през комунизма, свободата днес не е такава ценност, каквато би трябвало да бъде. Не така е било със „старите” българи. Свободата има, така да се каже, вътрешни и външни измерения. Вътрешно България след 1878 е била най-либералната страна в сравнение с другите балкански страни. Колкото до външната свобода, виждаме с какъв устрем и упоритост нашите деди са се борели за освобождаване на своите братя в Тракия и Македония.

Противно на българите други народи като шотландците, малък народ, но с голяма духовна сила (напр. Дейвид Хюм, Адам Смит, Джеймс Уот!!), отдавна са се отказали да се борят за свободата си и са се примирили с чуждото господство (на англичаните).

Повечето европейски общества днес са секуларизирани и истински вярващите са малцинство. Дори в привидно религиозно доминирани страни като Полша, Испания и Италия повечето вярващи са такива по-скоро по-традиция, а не в резултат на рефлексии или осъзнат избор в полза не религията. Така че българите не са изключение. Разбира се, комунизмът е ускорил и усилил това развитие.

„Спортният дух” е глупост и комунистическа измислица. България беше достигнала едно от челните места на света по медали на Олимпиадата в Москва 1980. Хонекер се беше амбицирал да направи ГДР едва ли не първа спортна сила на света. Не съм много сигурен дали активният професионален състезателен спорт е нещо добро предвид корупцията и допинга. Във всеки случай не се забелязва стремеж на Швейцария, Белгия или Ирландия например да станат „спортни нации” с много медали от международни съзтезания.

Завистта у българите също е мит. Това е не по-малко характерно качество например за германците. Всеки знае имената на американските богаташи, но някой да знае немските? Те се крият и не смеят да покажат богатството си именно защото германците са нация от еснафи и завистници. Доколкото завистта в България съществува, тя вероятно е породена от традиционната изравненост на българите в социално отношение. Известно е, че редникът завижда на ефрейтора, не на генерала. Така и българите, виждайки, че съседът е малко, едва-едва по-добре от тях, му завиждат, но не завиждат на милиардери като Бил Гейтс и Уорън Бафет.

Поздрави: Стоян

Добави в Svejo