Представена публикация

Човеци ли сме?

  Да помогнем на Любо ОЩЕ:   Ще помогнем ли за лечението на г-н Любен Воденичаров? Освен това смятам, че нашият "Картаген" - мас...

четвъртък, 3 юни 2010 г.

Проклет шанс да се родиш в България, има ли по-горчива участ от това?!

Пиша тазсутрешния си коментар - да го наречем така - в трена (влака) Пловдив-София. Днес ще бъда в столицата по „бизнес-дела”: да водя трудни преговори с издателя на списание ИДЕИ за нова отсрочка за плащането на дължимата сума за отпечатването му. Преди малко влакът отмина гара Саранбей (Сараньово), известна днес като „Септември”. Все се питам: щом у нас има град „Септември”, що ли няма град „Октомври”, или град „Май”, или град „Януари”? Каква е тази привилегия само един град да носи името на месец, защо тъкмо този месец е толкова привилегирован?

Гоце, крайно време е да направиш нещо по въпроса, що стоиш така?! Барем наречи Пазарджик – скоро влакът ще мине през този град – град „Октомври”, в чест на „Октомврийската – „великата” – революция! И после всички гари до София наречи все на имената на "революционните" месеци. Та да заприличаме хептен на лудница. Ти си спец по тия работи, нали си учил история на комунизъма?!

Та като мина влакът гара „Септември” – а добре зная, че къщата на големия антикомунист Илия Минев, който е от този град, стои разграбена и пустееща – забелязах, че току-до гарата се строи храм, черква, стените са вече вдигнати. И понеже съм явно нещо мръднал, в главата ми мина тази мисъл: абе другарите комуно-капиталисти, довчерашни безбожници, са дали пари за построяване на църква, ала никога няма да дадат някой лев да се потегне къщата на Илия Минев, за да стане музей! Ясно е, че няма да дадат, а пък църквата нищо чудно да се строи не с червени пари, а с пари, събрани от населението, няма лошо да се строи храм. Но ето пак коварната мисъл, която ми мина през главата: кога ли таваришчите-комуноиди, понеже сега постоянно демонстрират, че са станали силно „набожни” и „религиозни”, ще почнат да си провеждат партийните събрания директно в... черквите?!

И кога ли най-сетне ще обединят длъжностите „поп” и „партиен секретар” на БКП-БСП, щото и огромната част от поповете ни (не смея да ги нарека „духовници”, щото какво ли духовно има в тия люде?!), са все избраници на същата тази доскоро атеистична партия, да не говорим пък за владиците. Ето, да речем, нашият пловдивски владика Николай си е напълно готов да стане областен секретар на БСП по идеологията, щото е добре подкован идейно в Московията, пък и говоренето му е досущ като на партиен секретар. Ама както и да е, тръгнах от една асоциация, ето докъде ме доведе, явно изобщо не съм наред щом са така хаотични мислите ми.

За това, което ще трябва да правя в София днес, сега не ми се мисли. Ето, примерно, вчера се обърнах към читателите на един популярен блог, този на „колегата” Иво Инджев (пък и на моя собствен блог) с молба да подпомогнат списанието, като се абонират или като поне си го купят (или кажат на някой техен познат, когото подозират, че може да е откачен дотам, че да се интересува от философски списания, да си го купи). Отзвук, разбира се, няма никакъв, а пък сега гледам, че г-н Иво Инджев е махнал целия постинг, коментар към който беше моето обръщение, така че хората няма и да го видят (макар че го сложих линк към него и на едно друго място, ама кой ти ще се заинтересува от такъв безполезен линк?!). Както и да е де, а пък моите читатели, доколкото такива все още останаха, имам предвид тъкмо вас, драги читатели на този блог, също мълчите, явно ви скъсах нервите и ви разгоних от блога си с тия призиви да подкрепите списанието, наречено ИДЕИ. Списанието, занимаващо се с толкова безполезни за нашата народна природопопулация неща каквито са идеите, ценностите, личностните измерения на съществуващото, каквито са истината, свободата, доброто, човечността и т.н. Никого за нищо не упреквам, просто се мъча да подразня още, колкото се може повече хора, та белким някои от нерви и от ядосване потресат и преобърнат душевния си свят дотам, че да почнат да проглеждат и да обръщат някакво внимание и на тия „съвсем безполезни неща”.

Е, както и да е де, скоро ще престана да ви занимавам с апели за спасяване на списанието. Явно присъдата е то да умре. Вярно, че съм инат, и че ще се държа докрай за него, т.е. по-скоро ще стане така аз първо да умра, а пък едва след мен да умре и това мое любимо отроче, списанието. Което е може би най-ценното нещо, което можах да направя в нелекия си живот. И заради което станах окончателно най-ненавистен на толкова много хора. Огромната част от които даже вече не щат да разговарят с мен: „Абе за какъв се мисли тоя бе, та ще ми издава списание?! Ти са не си Хайдегер или Сартр, нещастник с нещастник такъв! Да не си, най-после, Недялко Йорданов, тъпунгер с тъпунгер, та ще ми издаваш списание! Егати нахалника! Професор още не си станал, а ще ми издаваш списание, абе що не вземеш по-напред да се скриеш в миша дупка?! Или още по-добре: умри! И т.н.” Много добре зная, че точно такива топли чувства изпитват мнозина, ама никога няма да си ги признаят.

Прав е Свинтила като казва, че българската общност не мирясва, докато не отмъсти на ония сред себе си, които са дръзнали да са личности; и си отдъхва само когато успее да ги разкъса на парчета, да ги разтерзае, да ги ликвидира и унищожи. Проклет шанс да се родиш в България, има ли по-горчива участ от това?! Имам предвид шанса на по-способните и кадърни хора, щото некадърниците у нас се чувстват твърде уютно - както се чувства жабата в смръдливите и застояли води на блатото.

Утре ще бъда в едно предаване на БНТ-Пловдив. Онази телевизия с очилцата. Водещият е твърде чудно как се е осмелил да ме повика за втори път в предаването си, щото обикновено ме канят само веднъж, а след това като разберат с какъв човек си имат работа, вежливо замълчават и никога повече не се обаждат. Имам предвид водещи на други предавания, в които съм участвал. Обикновено ме канят само един път, щото казвам такива неща, че явно ставам неприятен на толкова много хора; да не говорим пък колко ненавистен ставам, предполагам, на телевизионните началници.

Защото у нас, ако не ви е известно, ще ви го кажа, са най-ненавистни тъкмо ония, които имат дързостта да говорят истината; респективно, най се харесват лъжливите нищонеказващи мазняри и подлизурковците; тях най-много ги канят по телевизиите, там други кажи-речи изобщо не канят. Достойният човек у нас е станал нещо като бяла врана и затуй е най-ненавистен. Сиреч, с една дума казано, личностите у нас са най-ненавистни. Не съм изпаднал в самохвалство като се наричам "личност", щото, както казах вече, в наши условия да си личност изобщо не е похвално, ами е тежка и жестока прокоба, бреме, под което ще изнемогваш цял живот. И какво ли да кажа на онова младо момче, което ме покани в предаването си?

Аз съм такъв, че не мога да си правя „план” на изказванията. Затуй ще говоря каквото ми дойде на акъла и на устата. Слава Богу, че от дългите години на преподаване на философия и на всекидневно общуване с младите хора съм придобил една опитност на говоренето (и мисленето), която ми дава увереността, че мога да кажа нещо важно и смислено по всяка тема. Особено пък по любимите ми теми: за духовността, против материализмите, комунизмите, комуноидностите и простащините, които ни заобикалят, за образованието и потребността от неговото коренно „преустройство” и прочие. Хубавото е, че съм поканен да говоря по ония теми, които са ми най-присърце, но лошото е, че в телевизията времето е малко и тъкмо човек навлезе в проблема, го прекъсват; а пък проблемите, по които ще ме питат, не могат да бъдат разнищени с две-три „умни приказки”, а се иска вглъбяване, по-дълбоко вникване. Както и да е де, ще гледам все пак нещо по-стойностно да кажа в малкото време, което ми е отредено. Аз да не съм бай ви Вучков че да ми дават по два-три часа телевизионно време, време, каквото дават по други телевизии на този устат словоблудник и празнодумец?!

Ами това е, наближавам Костенец, на 8 км. от него е Долна баня, моят роден град. Ще спирам да пиша, за да се отдам на съзерцание на хубостите на тукашната природа. За жалост, ще ги видя само от прозореца на влака, ама тия дни ще гледам да отделя малко време и да постоя и в моя малък, но за сметка на това любим роден град и край. Който е поставен в един божествен по красотата си откъслек от нашето отечество; ех, отечество любезно, колко хубава си ти - но защо ли повечето от хората ти са така лоши, глупави и мизерни?! На какво ли се дължи такова масово оскотяване - обезличностяване - на нашия любезен, ала немислещ съвременник?!


Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:

Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена

ЗА КОНТАКТ



ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

4 коментара:

Анонимен каза...

Издаването на вестник, списание и всякава медия не е лесна работа. Не е нужно да споменавам огромния брой медии, които не са издържали финансово и са били спрени, не само в България, а по целия свят. Напоследък дори CNN има големи проблеми. Голям брой медии могат да съществуват само благодарение на субсидии и финансови трансфери, в което няма нищо лошо. Особено произведенията на високата култура, науката и философията най-често не могат се издържат на комерсиален, чисто пазарен принцип. „Идеи” въпреки своя сравнително широк профил е едно все пак по-скоро специализирано издание, а специализирани списания по правило не се издържат от свободна продажба. 90% ОТ ТИРАЖА ИМ СА ЗА АБОНАТИ. Ето защо усилията трябва да бъдат насочени основно КЪМ СПЕЧЕЛВАНЕТО НА АБОНАТИ, а не към свободната продажба.

Не мисля, че е проклет шанс да се родиш в България, напротив. Бих попитал: а в коя страна бихте предпочели да сте се родили? Българите с характерния си нихилизъм и скептицизъм са склонни да се оплакват непрекъснато. Само че поне 90% от хората по земата определено са по-зле, и то НАИСТИНА ПО-ЗЛЕ, каквито и критерии да приложим. Странното е, че те, за ралзика от нас, задоволените европейци и американци, не се оплакват, а са приели съдбата си. Особено американците при това са постоянно на антидепресанти и транквиланти, но не се е чуло бангладешците или индонезииците масово да страдат от депресия.

Все пак сега не е преди 1989, има свобода на придвижването. Всеки, който не е доволен от мястото, където се намира, винаги може да се премести другаде, където му харесва повече. Макар че от космическа перспектива това е смешно. Земята е само една прашинка в Космоса и е абсурдно някои да иска да се премести върху тази прашинка 300 или 400 км на север, юг изток или запад.

Иначе в Европа може и да се четат философски списания, но в Америка едва ли някой би обърнал внимание на подобно нещо. Нямам нищо против Америка, но мисълта на американците се простира от стената до тапета, интелектът и познанията им са на нивото на началното училище. Очевидно икономическата и военна мощ не вървят ръка за ръка с културата. Светът е много сложен и комплексен и клишетата обикновено са неверни. Можем да мислим за руската политика, каквото си искаме, но руската култура е велика. Дори Сталин не можа да унищожи докрай творческата мощ на руския народ. По свидетелства на познавачи днес с културния живот на Москва може да се мери единствено Париж. Но всички са се вторачили само в „олигарсите” и „мафията”. Това, разбира се, също го има, но не е всичко. Въпреки разпостранената и не съвсем погрешна представа за руснаците като мужици-пияници, руският народ е един от най-образованите. Между другото едно от реномираните списания на РАН „Природа” и след 1991 поддържа неизменно високото си ниво, макар тиражът му да е паднал от 80 000 на 1000.

Kонстантин Николов каза...

Драги приятелю, зная че ти е тъжно, ала повярвай ми, най-важно е колко стойностни неща ще оставиш за бъдещето. Та колко са авторите като тебе, на които думите излизат право от сърцето, без лицемерие, лукавост, скрита цел ??
А относно "нашенецо" - не сме изключение - един известен англичанин е казал - обичам отечеството си, макар че ненавиждам сънародниците си.
Бъди здрав и да не забравяме, че много неща са извън нашите възможности. Пази сърцето си !

Ангел Грънчаров каза...

Благодаря ви за подкрепата! Давате ми сили да продължа, а това е най-важното. В крайна сметка всеки от нас носи хомота си и оре нивата си - и изглежда няма как това да бъде променено...

Анонимен каза...

Имам всички книжки на „Идеи” досега, но трябва да призная, че третата си я купих едва вчера.
През 1890 Иван Вазов основава списания „Денница”, което обаче въпреки че е много популярно, излиза само две години. Макар и да има 1200 предплатили абонати, то спира не на последно място поради финансови причини. Прочутото „Мисъл” е един вид продължение на „Денница”, но накрая и него го постига същата съдба. Причините са многопластови, но финансови трудности, разбира се, играят голяма роля.