Навръх празника на славянската писменост и култура 24 май редица български медии осъмнаха с любопитна “новина”: специалисти установили, че българските депутати масово говорят на диалект. Според преподаватели от Софийския университет, в сегашния, както и в предишния парламент, впечатление правело неумението на народните представители да се откъснат от диалекта на районите, от които идват. Авторите на изследването обаче не дават обяснение защо откъсването от местните диалекти би трябвало да е приоритет на народните представители, нито поясняват кой диалект е най-правилен.Като оставим настрана решението на специалистите от Софийския университет да се занимават с проучване, чиито изводи биха били по силите на третокласник, смело афишираното като “изследване на речта на политиците” заключение е всъщност напълно закономерно – идвайки от различни представителни региони, депутатите имат различно езиково произношение. Тъй като промяната на диалекта обикновено е дълъг процес, отнемащ години, за много от политиците с първи мандат и малък опит в общественото пространство, диалектната реч е естествен начин на изразяване. Имайки предвид плачевното състояние на речта на редица други обществени и медийни фигури, за които липсата на диалект би трябвало да бъде абсолютен приоритет и мерило за професионализъм, диалектното произношение на политиците не би трябвало да се приема трагично. По-трагичното са именно този вид изследвания, които предопределят поредното разделение на страната на провинция и столица.
Сякаш напук на световните тенденции за глобализиране, българската нация днес е по-разделена от всякога. Първите години на демокрация у нас разделиха хората на сини и червени, про-руско и про-европейско ориентирани, на любители на политическите промени и такива, които тъгуваха по социализма. И ако политическото разделение е израз на независимо мнение и политическа ориентация, то друго едно разделение напоследък е символ на явно непреодолими национални комплекси: враждата между столица и провинция е по-актуална от всякога. На този пословичен конфликт са посветени не малко уеб страници, Фейсбук групи и социални коментари, а подигравките на тема месторождение достигат ранга на аргументи по родните форуми.
Официалната статистика сочи, че всеки шести българин живее в София, а в края на миналата година като постоянни жители на града са регистрирани 17 на сто от хората в държавата. Статистически погледнато, тази тенденция е както социално, така и икономически обусловена – най-популярните висши учебни заведения се намират в София, а града се радва на най-добър стандарт на живот в страната. Активният обществен живот пък предоставя поле за изява на широки социални кръгове, чиито интереси не могат да бъдат да бъдат задоволени в по-малките населени места.
Тъй като обезлюдяването на другите големи градове в полза на София е дълготрайна тенденция, пренаселеността на столицата през последните години идва в повече на живеещите в нея. Голямата миграция към града започва още през миналия век, когато комунистическият режим изгражда цели панелни квартали, които да приютят работниците – строители на столицата. С времето обаче този процес води до негативни резултати: вместо да изглежда като модерна европейска столица, днес София е “уморен”, натоварен и мръсен град.
За средният софиянец по форумите, причината за всичко това се крие в прииждащите провинциалисти. Враждебността на столичани към тях е подчертана и открита, а заплахите за връщане на софийското жителство бяха любим рефрен на бившия столичен кмет Бойко Борисов. Недоволството от тълпите провинциалисти е ясно изразено и от сегашните столични управници - според скорошно изявление на настоящата кметица Йорданка Фандъкова, “София няма интерес цяла България да дойде да живее тук”.Заети с оплаквания по адрес на прииждащите провинциалисти, софийските управници явно не отчитат факта, че миграционният поток се поддържа от един специфичен за столицата механизъм за катализиране на урбанизационните процеси. Тъй като София продължава да бъде център на висшето образование у нас, голяма част от студентите се установяват да работят и живеят там след своето дипломиране. Тази тенденция нарушава баланса на висшисти в страната и принуждава квалифицираните специалисти да търсят перспектива в столицата. От своя страна бума на висшисти и професионалисти води до високо конкурентен пазар на работна ръка в столицата, с който пък се съобразяват повечето фирми, компании и чуждестранни представителства. Така пазара на търсене и предлагане на квалифицирани работници се превръща в затворен кръг, който би могъл да бъде разчупен единствено чрез непосилното за момента оптимизиране на местните трудови структури и икономически условия.
Според официални данни, 34% от брутния вътрешен продукт се произвежда в София. Столицата е поела около 50% от всички чужди инвестиции, влезли в държавата и осигурява заплати с близо 30% по-високи от средните за страната. Така погледнато, микро икономиката на София е интензивен, но затворен процес, от който България всъщност губи. Превръщането на София в град-държава не само ограбва потенциала на провинциалните градове, но и натоварва възможностите на самата столица. Инфраструктурата на града не е пригодена за огромното количество живеещи в него хора и тяхното предвижване. Понастоящем, регистрираните в града автомобили са над 1 милион, а трафиците са пренатоварени дори по стандартите за европейските столици. Вместо на паркове и градини, софиянци се “радват” на новопостроени кооперации и молове, а малкото останали тревни площи са често подслон на глутници бездомни кучета и клошари. Местата в детските градини отдавна не достигат, а престъпността ескалира заедно с ръста на населението.
Друга един аспект обаче е по-тревожен от инфраструктурните недомислици на София. През последните години пословичната нетърпимост между софиянци и провинциалисти ескалира с бързи темпове. Вместо да бъде третиран като демодиран на фона на урбанизационните процеси в 21 век, този конфликт все още се радва на небивала актуалност, а родните форуми по медии и блогове са редовно поле на изява на крайни настроения по този въпрос. Насадената омраза между столицата и останалата част на страната е субкултурен феномен, базиращ се на предразсъдъци и субективни причини.
Презрителното отношение на “кореняците” софиянци към живущите извън в столицата е напълно необосновано. По време на Руско-Турската Освободителна война населението на града е около 11 600 души, а според първото преброяване след Освобождението в София са живели 20 501 души. Тази цифра набъбва до половин милион през първата половина на миналият век, за да достигне до внушителния брой 1,249 милиона човека през 2009 г. Ако приемем за “кореняк” класическата дефиниция на думата, а именно този, чието родово местожителство не се е променило за последните сто години, то днес с определението “кореняк – софиянец” могат да се похвалят едва около 2% от столичните жители.Географски погледнато, да живееш в столицата, отдавна не е емблема на модерното мислене. Тенденциите в Европа, която българина толкова отчаяно се опитва да догони, са всъщност обратните на тези у нас. Изнасянето от столицата към по-чистите и спокойни градове е привилегия, несъответстваща на българския начин на мислене. Вместо безумно презастрояване на централните столични райони и неизбежното разрушаване на самобитният им и уникален вид, модерният европеец предпочита да строи красиви крайни квартали, далеч от мръсния въздух и градския шум.
Тези предпочитания обаче не са особено популярни сред българското население днес. За много от българите тепърва предстои да реализират факта, че провинциализма е манталитет, а не местожителство. Дотогава София ще продължава да бъде не проспериращ град, а последна спирка по пътя на българина към чужбина.
АНЕЛИЯ ПЕТРОВА, Детройт, САЩ
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте: Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
ЗА КОНТАКТ
ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
23 коментара:
Въпреки всичко София все още е по-хубав град от Детройт, Кливлeнд или Чикаго и всъщност от ВСИЧКИ американски градове.
Не съм сигурен, че враждата и разделението между „провинция” и София са по-актуална от всякога, защото, за разлика от комунистическата епоха, София днес не е изолиран остров, няма го прословутото „жителство” и всеки, който пожелае, може да живее и работи в столицата. Именно демокрацията допринесе за преодоляване на разделението между София и страната. Ето защо разликата между „софиянци” и „провинциалисти” днес е размита или направо заличена.
Иначе урбанизацията е глобален процес, навсякъде по света хората за добро или зло напускат малките селища и се стремят към големите центрове. „Кореняците”-лондончани, парижани или нюйоркчани отдавна са малцинство в своите градове. В Атина живее половин Гърция. Ето защо не само София, а всички столици по света (доколкото не са само административни центрове като Вашингтон, Отава, Бразилия, Астана, Канбера и т.н.) са „уморени”, натоварени и мръсни.
Вярно е обаче, че комунизмът с насилствената колективизация в селата и форсираната индустриализация на страната допълнително засили този процес на „естествена” миграция от селата към градовете. България, подобно на Англия и Франция, е силно централизирана страна, в която столицата играе свръхпропорционално голяма роля. На другия полюс са федерални държави като Германия, където Берлин е важен град, но не е всичко. Хубаво би било да има децентрализация, като се започне с това важни държавни институции да бъдат изнасяни към провинцията. Да речем, Конституционният съд може да отиде в Русе или Горна Оряховица, ВАС в Стара Загора и т.н.
продължение
София вече не е и „последна спирка” по пътя към чужбина. Това е информация от 90-те години. Може би новината още не е достигнала навсякъде, на Маркс и Ленин за съжаление излязоха прави, макар и със 100 години закъснение – капитализмът фалира. Така че не е ясно накъде може да се емигрира - към фалиралите и разкапани ЕС или САЩ ли? Този филм вече свърши.
Изследването на речта на политиците е глупост. Разбира се, че е хубаво на публични места да има стремеж към книжовен български език и хубаво сценично произношение, а за централните медии това е задължително, но иначе диалектите са едно богатство. Българите са прекалено комплексирани на тази тема. В Германския Бундестаг по диалекта ясно си личи от кой регион е съответният депутат и нкой не се подиграва и смее. В регионалните германски радио- и телевизионни станции е даже желателно да се използва диалект поне що се отнася до произношението, ако не непременно до речника. Освен това софийският говор далеч не е най-„правилният”. Книжовният български език (КБЕ) има различна диалектна основа, но в някои важни отношения е нормиран върху централните балкански говори, не върху софийското наречие. Това е исторически обусловено: много от големите български писатели (Вазов, Ботев и т.н.) са носители на тези говори, освен това е имало стремеж към отграничаване на КБЕ от сръбски, който, както знаем, е по-близък до западните български говори. Все пак не са пренебреганти и западните говори („се”, а н „съ”, деепричастия от македонските говори – „ходейки” и т.н.), но иначе е възприет западният изговор, които не познава „мякането” или, както се нарича научно – „редукцията на неударените гласни”, характерна в една или друга степен за ВСИЧКИ източни говори отвъд ятовата граница.
На тези „софиянци”, коитъо се гордеят в говора си, ще напомня особеностите на автентичния софийски (шопски) говор, който днес обаче почти не може да се чуе в самата София, а само в някои предградия и села около София:
• Гласна o вместо стб. ъ в суфикса -ък (вòсок, пèток, песòк, ручòк), в представките въз- и съ- (возврàшта, возвѝва, соберè, соблàча) и в предлозите във, въз и със (воф сèло, вов горàта, воз нàзе, воз рекàта, coc нèго, coc нòѕе, coc стрàх).
• Ерова гласна вместо стб. ѫ, ъ и ь в коренна сричка: къ̀шта, мъ̀ш, дъш, сън, мъ̀гла, тъ̀нок. В глаголното окончание за 3 л. мн. ч. сег. време обаче има a вместо стб. ѫ: стойà (стоят), четà, накладà.
• Съчетания ръ, лъ: дръ̀во, кръ̀па, мръ̀таф, злъ̀ва, жлътѝца.
• Окончание -м за 1 л. ед. ч. сег. време при всички глаголи: четèм, òдим, пѝшем.
• Частица за бъдеще време че: че четèм, че òдим, че пѝшем.
• Изпаднала съгласна -т от окончанието в 3 л. мн. ч. сег. време: онѝ йадà, пийà, четà, накладà.
"Въпреки всичко София все още е по-хубав град от Детройт, Кливлeнд или Чикаго и всъщност от ВСИЧКИ американски градове."
Това е много, много... интересно твърдение!!! Извинете, а мога ли да попитам: в такъв случая София по-хубава ли е от Ню Йорк?! А от Сан Франциско? Нема начин, по-хубава требе да е и от тях. Абе по тоя логика и Искъро требе да е по-длибок от Мисисипи, а?! Знаеш ли, ще ти открия тайната на тая загадка: всичко това е така по една единствена причина, а именно, че ний, българите, сме по-умни (и по-хитри, и по-тарикати и пр.) от американците. Само затуй ще да е...
Наистина, "новината", която Вие така лаконично съобщавата не изненаданата публика, а именно, че "капитализмът фалира" (представете си!), не е стигнала до голяма част от регионите по света, където капитализмът продължава цъфти, "гние" и просперира; впрочем, в тия региони няма как да стигне подобна "новина", щото ако някой я изрече там, и децата ще му се изсмеят право в лицето. Тази "новина" върви, тиражира се и хваща дикиш в съвсем други региони на света със специфичен "капитализъм" (моя милост го нарича "комуно-капитализъм"!), като Русия, България и Узбекистан, и гледам, че правилно сте се ориентирали да пропагандирате тази "новина" сред нашенските носталгици по комунизма. Уважаваният анонимен се е ориентирал в проповядване на "истините" на КГБ за съвременния капитализъм, ала требе да знае, че читателите на тоя блог не пасат трева и явно тази пропаганда тук нема да пусне корени в нечии глави. Опитайте в блоговете на левите кретеноиди, които даже ще ви изръкопляскат като чуят "чудесната новина". Впрочем, моя милост, която е възрастен човек, добре знае, че това не е никаква "новина" (а именно, че капитализмът, представете си, "умирал"!), понеже от детските ми години другарите-комунисти ни подготвяхме да чакаме "неминуемия крах" на капитализма; чакаха, чакаха гибелта на капитализма, другарите комуняги, чакаха, а то взе, че рухна комунизма им. Явно сега ще им се усмихне щастието да рухне най-сетне капитализмът, ама моя милост не верва в това: щото толкова пъти го чакаха да рухне, не рухна; така некои идиоти продължават да чакат края на света. Знаете ли какво ще Ви кажа, драги ми анонимен, за да си успокоите душата най-сетне: когато дойде краят на света негока, евентуално тогава ще дойде и краят на капитализма. Чакайте го със затаен дъх, ама явно нема да доживеете тоя прекрасен и паметен миг...
За „капитализма” ще взема отношение отделно. Да не бързаме с клишетата и щампите. Сега не е 1989, комунизмът е рухнал и си е отишъл безвъзвратно. Тук дискутираме по-скоро хора с десни убеждения, които обаче не приемат действителността безкритично и дори се осмеляват да критикуват капитализма и „Запада”, от който България вече е неотделима част, НО НЕ ОТ ЛЕВИ ПОЗИЦИИ. В последно време аз доста размишлявам над глобалната криза, но не съм стигнал до конкретни заключения.
Не съм противник на капитализма, нито пък левичар или кагебист, напротив, клоня към консерватизъм с известни либерални елементи, но не към неоконсерватизма, а към класическия консерватизъм на 18. век в стил Едмънд Бърк, Адам Смит и Дейвид Хюм. Мисля, че особено в последните 30-40 години капитализмът много се изврати. Това вече не е спестовният капитализъм на „протестантската етика”, а мошеническо общество, в което се харчат пари, преди да са спечелени. Жалко, защото капитализмът беше най-доброто в досегашната история на човечеството. Алтернативата на капитализма дефинитивно не са социализмът и комунизмът, а връщане към „корените”. Хубаво би било да се върнем към исконните ценности, но се опасявам, че това е невъзможно. За целта трябва духовна революция, на която съвременните капиталистически общества не са готови. „Рухването” на капитализма може би няма да е еднократен акт, а продължителен процес. Но ще се радвам историята да ме опровергае и капитализмът, който неведнъж е бил в криза, да намери вътрешни сили за поредното обновление. Не става обаче дума за нов краткотраен икономически растеж до следващата още по-дълбока криза.
Иначе не съм наивен апологет на България и българското, само призовавам към по-трезв и критичен поглед.
Естетическите категории не се подават на пълна обективизация, така че понякога нещо, което някой намира са красиво и хубаво, за друг може да е грозно и отблъскващо. Въпреки всичко известни критерии съществуват и според повечето от тях София определно е по-хубав град от ВСИЧКИ американски градове. ДА, ПО-ХУБАВА Е ОТ НЮ ЙОРК И ОТ САН ФРАНЦИСКО. Нямам нищо против Америка и не съм левичарски „америкомразец””, но моля да спрете с наивната американофилия. Естетическите съображения не играят никаква роля в американските градове, американската архитектура е ФУНКЦИОНАЛНА без оглед на естетиката. При това в Америка всичко е еднотипно, навсякъде всичко е еднакво и скучно. Разбира се, Ню Йорк е интересен и по-голям град от София и има собствено очарование, но не е по-хубав. Освен ако по-голям не значи по-хубав, тогава наистина би бил и по-хубав. Но аз мисля, че „по-голям” не е синоним на „по-хубав”. Да, Америка е голяма, водеща икономическа и военна сила, но от това не следва, че има красиви градове, а духовната й култура е под всяква критика.
Иначе аз не съм никакъв фен на София и не я защитавам, напротив. Град без облик и физиономия, без ясен център, чиновнически град без история (изключвам антична Сердика) и без значение в новата българска история, с еклектична архитектура и все още обширни, но за съжаление намаляващи и занемарени зелени площи. София се намира на трето място в списъка на омразните ми градове по света. На първо е Берлин, второто място няма да го споменавам. Кой е най-хубавият град на Балканите? Вероятно Пловдив, може би след Цариград, който ако беше християнски, щеше да е градът на градовете на света.Това пак е субективна преценка, но по-хубав български град от София също е например Русе, а от европейските столици с подобна големина Прага, Виена и Будапеща също в много отношения превъзхождат София. Париж е вече в друга категория. Разбира се, географското разположение на София с Витоша и планините го няма никоя европейска столица, както и макар че не е вече това, което беше - хубавата софийска питейна вода. Само Виена има подобна хубава вода (от Алпите), но софийската е дори по-мека и пивка. Иначе и Копривщица например е по-хубава от София, само че това са несравними величини и съпоставката е недопустима.
Едва ли има съществени разлики в интелигентността между народите. Противното твърдение би било расизъм. Степента на развитие на дадена страна не се определя от интелекта на нейните обитатели, а от съвсем други фактори. Прочетете „Пушки, вируси и стомана” на Джаред Даймънд на издателство „Изток-Запад”, доста дебела, но безкрайно интересна книга. Той пита защо испанците са завладяли империята на инките, а на обратното – защо инките не са доплували в Испания и не са я покорили. Отговорът не е, защото испанците са по-умни от инките, а се корени в ред географски и исторически обстоятелства. Също така САЩ са по-развити икономически и военно от България, но това не е така, защото американците са „по-умни” или дори по-образовани (средният българин е по-образован и начетен от средния американец), а има съвсем други причини. Както България е по-развита от Молдова или Албания и в някои отношения от Румъния, дори от Гърция. Но причината не е в „по-висшия интелект” на българите.
Оно се знае, дека Икъро не е по-длибок от Мисисипи, но някои хора твърдят, че Искърският пролом е едно от изключително красивите места на света. Аз вече нямам поглед за това, защото при пътуванията до моята родна Северозапдна България съм го минавал прекалено често с влак, кола и дори велосипед и усещанията ми са притъпени. Но въпреки че съм малко „локален патриот” признавам, че Северозападна България не е непременно най-хубавият край на Б-я. Костенец и Долна баня със сигурност са по-хубави от Монтана-Михайловград-Фердинанд-Кутлoвица например. Макар че край Монтана има много римски вили, явно римляните са го харесвали. Иначе е неспорим факт, че България е природно и географски НАЙ-ХУБАВАТА СТРАНА ИЗМЕЖДУ ВСИЧКИ ЕВРОПЕЙСКИ СТРАНИ С ПОДОБНИ РАЗМЕРИ. Никоя друга евроипейска страна с аналогична площ няма толкова много различни форми, ландшафти, климатични пояси и пр. Освен това България е на трето място в Европа по антично културно наследство (след Италия и Гърция) и на второ по биологично видово разнообразие (след Испания).
Но всичко това НЕ Е НИКАКВА ЗАСЛУГА НА БЪЛГАРИТЕ, ТЕ ПРОСТО СА ИМАЛИ ИСТОРИЧЕСКИ КЪСМЕТ ДА ЖИВЕЯТ НА ХУБАВО МЯСТО. Както другите народи не са виновни, че живеят в географски и климатично неблагоприятни места.
И да добавя: не само българските (и като цяло европейските) градове са по-хубави от американските, но и българките с по-хубави от американките. Холивудските красавици 1. не са чак толкова големи красавици, 2. са „артефакти” (изкуствени) и 3. не са представителни за цяла Америка, а изключения. Но, разбира се, и това може да го оспорите :):)
КРАТЪК СПИСЪК НА ВСЪЩНОСТ ТРИВИАЛНИ ФАКТИ ЗА АМЕРИКА И ЕВРОПА (ВКЛ. БЪЛГАРИЯ), КОИТО МАЙ ОЩЕ НЕ СА СЕ РАЗЧУЛИ
1. Америка е икономически по-мощна от, да речем, Англия, Германия, Франция или Русия.
2. Америка е военно по-силна от наример Англия, Германия, Франция или Русия.
3. Париж, Лондон, Виена, Рим и Петербург например са по-хубави градове от Ню Йорк, Сан Франциско, Детройт или Кливленд например.
4. Немската, руската, полската и френската литература например сa по-велики от американската литература.
5. Немската, френската и руската музика например са по-велики от американската музика.
6. Френската, италианската и българската кухня, да речем, са по-добри от американската кухня.
7. Американските върхови технологии са по-развити от европейските върхови технологии.
8. Американската космическа програма е по-развита от европейската, руската, китайската и японската.
9. Гъстотата на мрежата от културни институции в Европа (вкл. в България) – оркестри, опери, театри и т.н. - е значително по-висока, отколкото в Америка.
10. За разлика от Европа, археологически обекти в Америка практически няма.
Списъкът може да бъде продължен по желание. Това са просто констатации без оценъчни моменти.
Изглежда писалият дълги постинги предишен Анонимен не е разбрал акцента на статията, в която не става въпрос за невъзможното сравнение между българските и американските градове, а за поредното разделение на българският народ на столица и провинция. Колкото и абсурдно да звучи, това изглежда е любимото разделение на народа днес и е безкраен източник на нападки. Според мен статията всъщност осмива точно този аспект на българското общество.
Заяждането на Анонимен с това къде живее авторката на материала и глупавото сравнение между София и американските градове, които е изброил, е всъщност проява на дребнавост и липса на логични аргументи. Освен това ме навежда на мисълта, че Анонимен явно не е посещавал въпросните градове. Или пък страда от необяснима любов по соц строителството и идеалите на режим, които иначе старателно отхвърля в коментара си. Да сравниш София с Ню Йорк, например, е като да сравниш кон с кокошка - почти невъзможно, да не кажа смешно, сравнение.
Колкото до класическия консерватизъм от 18 век в стил Адам Смит и Дейвид Хюм - това вече ме накара да повдигна вежди. Няма лошо в това всеки да е почитател на определена политическа идеология, но да си мислиш, че "връщане към корените" е възможно в 21 век, е все едно да отричаш еволюцията на човека и адаптивността на съзнанието му през последните три века.
А сега няколко думи и за статията, която на мен ми се видя много интересна. Подобни анализи на българският манталитет аз лично намирам за повече от необходими. Това, което съм забелязал е, че обикновенно те се правят от хора, живеещи навън, които не се съобразяват с изкривената идея за политическа корективност на родните ни медии. Обективно погледнато, истината се вижда по-добре отстрани и този материал го доказва. Браво на авторката на статията, както и на Ангел Грънчаров за това, че го публикува!
Ники Димитров
Драги чакащ "неминуемия край на капитализма" анонимен, докарали сте от десет дерета вода белким потръгне кривата Ви социалдемократична воденица, ала тя не ще и да проскрибуца. Тезите Ви са априори незащитими, а увъртанията не помагат. Примерно за "хубостта" на София и "грозотията" на Ню Йорк - чудно е как социалдемократическите, да не говорим за комуно-социалистическите "очила" ("наочници") са в състояние до неузнаваемост да изкривят картината на реалността. Разбира се, че всеки град си има своя собствена красота и атмосфера, разбира се, че тия неща - кое е красиво и кое не е - са въпрос на субективна оценка, тогава за какво изобщо се хабите да ни убеждавате, че София била по-хубава "от всички американски градове", която е абсурдна и, простете ме, твърде тъпа теза?!
За "новината" на "края на капитализма" вече възразих, ала Вие не се отказвате и продължавате да усуквате. То какво ще умре и какво трябва да умре се решава не от нас двамата, а историята си знае работата. Ала не трябва човек да си криви душата и на черното да вика бяло - и обратното. Този е типичният порок на всяко "мислене", което показва склонност към левите догми. Всичко наопаки го подтикват да вижда нещата оня, който се остави на тая сляпа и глуха догматика.
Ами това е в основни линии. Иначе Ви благодаря за коментарите, интересно е да се демонстрира такъв тип мислене. Вие провокирате да се замислят повече хора, пък и често при Вашите изложения по парадоксален начин изпъква правдивостта тъкмо на онова, което Вие се мъчите да отричате. Това е най-ценно качество на Вашия стил на мислене.
А е факт, както отбелязва човекът преди мен, че тезата, темата и идеята на анализираната статия съвсем Ви се е изплъзнала. Така че дискусията мина във съвсем друга посока, което пак показва, че човек не трябва да гледа на нещата с пристрастни догматични наочници, а с открити очи, със свободно, необременено съзнание, реалистично, непрефърцунено. Това именно и прави нормалната дясна мисловност и чувствителност, която Вие уж споделяте, ала съвсем не Ви се удава на моменти :-)
Коментарите ми наистина са малко встрани от темата, даже ако бях собственик на блога, бих „цензурирал” и изтрил част от тях. Много важно е във форумите да се пише точно по темата. Само че статията за София и провинцията не беше много фокусирана засягаше наистина широк кръг от проблеми.
Явно е безсмислено и прекалено умозрително да се дискутира върху естетическите достойнства на българските и американските градове. Колкото и да е тъжно, трябва да призная, че у европейците, в случая у българите наистина има някакви комплекси, един вид провинциална психика и ориенталско преклонение пред силата. След като Америка е най-силната страна на света в момента, всичко американско е велико и достойно за подражание и възхищение. А ние европейците, вкл. българите сме най-пропаднали и, според думите на Добри Войников, йоще чезнем в невежество и незнание. Аз като човек с поглед върху света имам по-друго мнение, но няма да се впускам в подробности. Живейте си с предразсъдъците и комплексите и в тесните рамки на провинциалната психика. Между другото градове мен не ме интересуват, не мога да ги понасям и не мога да проумея какво може да се прави в тях. Интересите ми са насочени само към природата.
Разделение на столица и провинция има в почти всички общества и страни по света, ТОВА НЕ Е БЪЛГАРСКИ ПАТЕНТ И АВТОРКАТА НА СТАТИЯТА НЕ Е ОТКРИЛА И УСТАНОВИЛА НИЩО НОВО, А ТРИВИАЛЕН ФАКТ. В самата Америка нюйоркчани се смеят на провинциалистите. А в Германия, където, както казах, Берлин не играе такава централна роля, също има пренебрежение на жителите на големите градове към „селяндурите”. В Римската империя жителите на Рим също са гледали отвисоко на провинциалистите. Доколкото си спомням Tраян е бил първият император от провинцията (Испания), не от Рим, и римската аристокрация е гледала на него и на приемника му Адриан като на недостойни за длъжността провинциалисти.
Разбирам ужаса на апологетите на отвореното обшество и капитализма, когато им се каже, че нещо с капитализма не е наред. Огромен проблем е, че рухването на комунизма дойде в момент, когато самият капитализъм беше достигнал един неблагоприятен момент от своето развитие.
Не съм социалдемократ, още по-малко комунист, а конесрватизмът не е идеология, а един вид нагласа. Ето защо не може да става дума за „връщане” към Бърк, Хюм и Адам Смит. Консерватизмът не предполага толкова „връщане”, колкото съхраняване. Някога бях голям фен на Карл Попър и неговата възхвала на „отвореното общество”. Междувременно намирам оптимизма му за малко наивен, същото се отнася и за Фукуяма. Струва ми се, че онези, които смятат, че капитализмът е финалната цел и завършек на историятя, са също един вид марксисти, макар и с друг знак. Според тях не комунизмът, а капитализмът е венецът на историята. Да, най-доброто общество дотук е капитализмът. Но от това не следва, че ще е вечен. Има симптоми, че нещо в съвременния капитализъм не е в ред. Светът не е толкова хармонично и хубаво местенце, както му се струва на Карл Попър. Песимистът par excellence Шопенхауер е може би по-близо до истината, но всичко това е друга тема. Неотдавна починалият голям десен (либерален) социолог и „попърианец” сър Ралф Дарендорф също намира съвременния капитализъм за проблематичен.
Констатин Велики: „Сердика е моят Рим.”
Мечтаната Америка
Детройт можем да си го спестим.Ето защо да си спестим съветите от Детройт към София и провинцията. Ако някой все пак се интересува, ето я красотата:
http://scrapetv.com/News/News%20Pages/Business/images-3/decayed-detroit.jpg
хахахахахаха
„Детройт отдавна се смята за една от столиците на престъпността на САЩ. С инфраструктура, западаща от десетилетия и 15% безработица...в последните години Детройт продължава да запада и престъпността е превзела и доминира някогашния производствен център на страната. Ситуацията е станала толкова сериозна че, мнозина, дори полицията се е отказала да се бори с престъпността в града...”
А едно сравнение между Ню Йорк и Сан Франциско и София? Кафе или чай? - Въпрос на вкус:
http://sporeflections.files.wordpress.com/2009/04/times-square.jpg
или
http://www.slusham.com/img2/sofia.jpg
също така:
http://biskvitka.net/uploads/posts/thumbs/1239641127_san_francisko.jpg
или
http://www.mirela.bg/dynamic/i/districts/php/78/78/3_1.jpg
респ. http://vishnichka.blog.bg/photos/42791/original/Sofia-vitosha-kempinski.jpg
До ограничената личност, подписваща се като Анонимен под тази, както и под други статии в блога на Ангел Грънчаров:
Драги, до всеки линк, който си поствал по-горе, аз мога да сложа по двайсет, показващи ужаси от всеки един българкси град. Има много начини да разгледаш всяко едно населено място и респективно, да потърсиш елементи, които да подкрепят тезата ти, без значение каква точно е тя. Информацията ти за Детройт е остаряла и МНОГО ограничена. Детройт всъщност е един неголям град в щата Мичигън, който придобива висока популярност в началото на миналият век. Тъй като американските щати са големи по територия, хората обикновенно се асоциират с най-популярните градове в тях. Това далеч не означава, че всички жители на Мичигън живеят в Детройт. Тъкмо обратното - Мичигън е известен в цялата страна с невероятно красивите си, чисти, луксозни и добре уредени събърбани, в които престъпността се свежда до оплакване от съседа за силната музика. Доколкото ми е известно, точно авторката на статията живее в един от най-престижните Мичигънски събърбани, известен с високият си стандарт на живот и невероятната си уреденост. Колко българи у нас могат да се похвалят с това?
На самото ти примитивно заяждане, че никой от чужбина не може да пише за България, мога само да се изсмея, както и да те съжаля. По твоята логика, световни новини не би трябвало да съществуват, а анализите задължително трябва се правят на база местоживеене. От тази гледна точка, коментара ти сам по себе си е потвърждение на написаното в статията, а липсата ти на прозорливост доказва нуждата от подобни статии.
С неуважение,
Горд Провинциалист, имащ късмета да избяга от българската глупост и злоба
При всяко нещо може лесно да се говори „за” и „против”. Америка може да е най-великата демокрация и най-голямата икономическа сила, но е страна, в която за нас европейците по ред причини е почти невъзможно да живеем. Между другото един от бившите американски посланици в София си беше купил къща в Копривщица и прекарваше времето си почти изключително там, а не в своята софийска резиденция. А както казва или по-скоро се оплаква Иван Костов (в интервю във вестник „Седем”) – за съжаление Америка не е направила почти нищо конкретно за България, нито като подкрепа за демокрацията, нито като икономически инвестиции. САЩ наистина са гарант за българската демокрация, но само косвено – чрез самия факт на своето съществуваване и присъствие на света. Според Костов и ЕС не е неправил достатъчно за нас. България щяла въпреки това да се оправи и сама, но по-бавно и по-трудно. Бих добавил: за разлика от САЩ, Русия съвсем не е дезинтересирана от Б-я, а напротив, уж малката и незначителна Б-я е в центъра на руското внимание и влияние. Само че то е всичко друго, но не и благотворно. Ето защо българите нямат причини за комплекси за малоценност. Ако България беше пренбрежима страна, Русия нямаше да й отделя такова огромно внимание и да влага такива гигантски ресурси. Геостратегически България със своето положение около проливите и Цариград е една от ключовите страни в Европа. Това е предимството и проклятието на България. Ето защо българската (външна) политика трябва да отговаря на много сложни изисквания. Това е една от причините за зигзагите на българската история. В Европа само Полша със своето разположение между Германия и Русия се намира в аналогично сложна геополитическа ситуация и нейната история неслучайно е също така превратна като българската. Далеч не всичко в политикате е резултат от действията и бездействията на политическата класа и от националните особености. Англичаните и исландците от 1000 години си живеят необезпокоявани от външни сили на своите острови. Друго е да се намираш в центъра на Балканите, където който не се е сетил, той не е минал.
А Ню Йорк? Кошмар или рай? Из книгата на Натали Йон „Начин на употреба за Ню Йорк” (пътеводител), 2000 г. :
„...Ню Йорк е хубав. НЙ е ужасен. Той е откачен и консервативен, творчески и разрушителен. Той е препълнен, шумен и напълно безумен, всеки ден се показва откъм сенчестата си страна. Всяка оценка, всеки предразсъдък, споделяни за НЙ, са верни...Нищо в НЙ не е уникално. Можете да правите, каквото си искате, никой не го интересува: ако се облечете като милионер, ще срещнете стотици с още по-изискано облекло. Ако сте със скъсан панталон и тениска, ще видите безброй още по-окъсани от вас. Ако излезете с индиански костюм...на улицата, със сигурност ще се намери някой с леопардов костюм...
продължение
Но един въпрос се натрапва непрекъснато...как ще изляза жив, невредим и неограбен от този град, който се описва като терен на мафиоти, търговци на наркотици и бездомни?...Около 2000 престъпления се извършват всеки ден в НЙ. Хладното изчисление показва, че шансовете да не станеш жертва на престъпление са сравнително добри...като имаме предвид, че градът има 7,2 милиона население...Ако спазвате известни предохранителни мерки и разумна предпазливост, не ходите непременно в южен Бронкс, не се разхождате през нощта сам по безлюдни улици и в Сентрал парк и не ползвате късно вечер метрото, има шансове да не попаднете в неприятни ситуации...
...УВОЛНЕН СТЕ! – в тези две думи е заключена силата и слабостта на американската икономика. С достатъчно хъс в Америка може бързо да се издигнеш в кариерата, но също така бързо и неочаквано да се сринеш. Печелят се пари без социална сигурност и без всякавка гаранция. Няма сигурност от уволнение, няма писмен трудов договор, жалки 14 дена годишен отпуск, намаление на заплатата по усмотрение на работодателя, половин година безразботна помощ – това е ситуацията на мнозина американци. Условия на труд, които биха накарали всеки германски работник да се разплаче и германските синдикати да обмислят генерална стачка. Но тези динамични предпоставки са същевременно шанс и обяснение на американската мечта. Усилията и постиженията са награждават двойно повече и най-вече двойно по-бързо...
...Чистотата на улиците ни най-малко не отговаря...на нашите германски представи, но поне сметоизвозването днес е организирано стегнато...но често се случва да се откраднат боклуджийските камиони...Сметоизвозването се контролира от мафията – с което се обяснява и високата такса смет. Много по-малко внимание от страна на градската управа се обръща на състоянието на улиците - в някои квартали покритите с дупки улици събуждат асоциации с швейцарско сирене. Преди няколко години дупките бяха преброени от някакъв ентусиаст и се оказа, че достигат внушителното число 30 000. Поддръжката на мостовете също не принадлежи към приоритетите на общината...
За близостта на успеха и провала в НЙ свидетелстват бездомните, които ровят в боклуците за храна, просят и спят в кашони на улицата...Като бездомни завършват напоследък и мнозина болни от СПИН - те падат през дупките на несъвършената американска здравна система и свършват на улицата...
От общо далеч на 100 000 бездомни 6000 живеят в метрото. Те се „финансират” например като Бил, който събира празни кутии от Кока-кола. Всяка кутия носи 5 цента. Бил в миналото е имал хубав живот като служител и собствена къщичка. Заболяването на жена му поглъща къщичката и всички спестявания. Бил започва да пие, а началникът му изрича прочутите последни думи: УВОЛНЕН СТЕ! Това означава за 42-годишния сбогом на хубавия свят и добър ден метрото...
Рибният пазар Фултън също е крепост на мафията, която никога не може да бъде овладяна от градската управа...Контролът на определени отрасли на икономиката от мафията, корупция и подкупи, които у нас (в Германия) предизвикват недумение, в НЙ имат дълга традиция...
Престъпността? ...Улиците на Сан Франциско са курорт в сравнение в НЙ, работата на полицаите в НЙ е изключително напрегната...Наркотиците са изключително разпостранени. За богатите те са допълнително развлечение, за обитателите на бедните квартали обещават бягство от един безутешен живот...
...Най-доброто време за престой в НЙ са пролетта и есента. През лятото влажната горещина често се задържа над града...климатът на готварска фурна ви спира дъха...в повечето зими в НЙ властват ледени температури – въпреки че НЙ е на същата географска ширина като Неапол...
Манхатън е малък - 21,5 км дълъг, широк само 3,7 км, на най-тясното място даже само жалки 1,3 км...от 7,3 милиона жители 1,6 милиона живеят в Манхатън. На този миниатюрен участък...се намират всички свързани с НЙ клишета: джунгла от небостъргчаи, блясък и консумация – Манхатън без проблеми изпълнява всички тези клишета.”
Нещата с глобалната криза не са шега работа, оставете наивния оптимизъм и вярата в неунищожимостта на – нека бъда извинен за общото понятие – „капитализма”. Нека правим сериозни анализи и да не мислим, че всяка критика на капитализма налива вода в мелницата на левите. Това не е така. Трябва да търсим пътища за обновление на капитализма. Ясно е, че комунизмът за нищо не става и не може да има никакво връщане назад, никой от нас десните не иска тоталитаризъм или трети път и социалдемокрация, но и капитализмът се намира в много, много тежка ситуация. Изходът е не в някакви леви решения, а във ВРЪЩАНЕ КЪМ НАШИТЕ ИСКОННИ, АВТЕНТИЧНИ ДЕСНИ ЦЕННОСТИ.
Подалият оставка германски президент Хорст Кьолер, много сипматичен мъж, според мен не трябваше да си тръгва (причините за оставката му не са съвсем ясни, не вярвам много на официалните обяснения) – десен, финансист и икономически експерт, бивш началник на МВФ, архитет на въвеждането на Д-марката в ГДРмания (!!!), за глобалната криза:
„Бяхме близо до рухване на световните финансови пазари...сега на всеки отговорно мислещ в бранша трябва да му е станало ясно, че МЕЖДУНАРОДНИТЕ ФИНАНСОВИ ПАЗАРИ СА СЕ ПРЕВЪРНАЛИ В ЧУДОВИШЕ, КОЕТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ОЗАПТЕНО...ВЪРНЕТЕ СЕ КЪМ ДОБРОДЕТЕЛИТЕ НА СОЛИДНИТЕ БАНКЕРИ И БАНКЕРСТВО...”
Между другото питам кой измисли кредитните милионери в Б-я? Ами БСП и ДС, би казал някой. Така е, но това не е комунистическо изобретение. КОМУНИСТИТЕ КОПИРАХА ТОВА ОТ ЗАПАДА. Ето защо казвам, че комунизмът рухна в момент, когато самият капитализъм беше достигнал една гадна фаза от своето развитие. Имаше ли 1914 или 1950 масови необезпечени кредити? – Не, това е развитие на последните 30-40 години.
А на гордия Провинциалист ще кажа:
нямам нищо против Америка и признавам, че там наистина има хубави места и спретнати предградия. Между другото именно тези къщичики и предградия поради ипотеките са една от основните причини за финансовата криза. Нито защитавам специално България,а по-скоро някои аспекти на Европа като цяло, която не деля на непременно на отделни държави и нации. Освен България има и други страни в Европа, където шестват еснафщината, глупостта и злобата, даже в по-голяма степен, поради което не мога да ги понасям. На вас ви е лесно да ги идеализирате и да говорите отстрани, след като не ги познавате.
Иначе навсякъде по света е тъпо, безинтересно и скучно. Ако някои си мисли, че ако се премести 100 км насам или 1000 км натам, ще измени нещо, съществено, се лъже. Идиотите навсякъде са мнозинство, политическите елити не са никакви „елити” и светът вероятно за съжаление върви към ядрена война. Като Америка ще е първата засегната. Мечтата на Ал Кайда и комунистите е Америка да рухне и те ще направят всичко по силите си това да стане. Или като предизвикат граждански безредици в САЩ, или като взривят мръсна атомна бомба или нещо друго, фантазията им е достатъчно извратена. Америка трябва да е нащрек.
Интересна дискусия, но бих казал: абе хора, какъв е този спор за американсккте и европейските градове, за София, Детройт и пр. Ако се абстрахираме от комунизма, руското влияние и т.н. и загърбим традиционните български комплекси е ясно, че никакво сравнение не може да става между Европа, дори между сравнително бедна България, и САЩ. Америка е създадана за бизнес и функционалност, не от естетически съображения. Тя няма и никаква стория. Преселниците навремето не са отишли в Америка да изграждат култура или да творят естетически обекти, а за да се посветят на икономическа активност. Резултатът е, че Америка наистина е икономическа сила, но естетика, култура? - Моите уважения, но... – хаха. Ето какво разкрива един обективен и безпристрастен поглед върху София-Сердика-Триадица-Средец.
Димо Казасов: България, пътеводител, 1963 г.
София
„Няма друга столица е Европа с природните предимства на София. Това твърдение не страда от преувеличение.
Застанете пред картата на Балканския полуостров и теглете водоравна линия през София – ще установите, че София лежи точно в центъра на разстоянието между Черно и Адриатическо море. Съединете най-северната точка на българския дунавски бряг (при Брегово) със София и продължете линията на юг – тя ще ви доведе на Бяло море при Кавала и София ще се окаже пак в средата на тази линия. Съединете София с Букурещ, Белград и Тирана и вие с учудване ще откриете, че разстоянието от нашия град до тия балкански столици е еднакво. По въздушна линия София отстои също на еднакво, макар и по-значитено разстояние и от Атина и Цариград.
Това географско положение на София я прави централен възел на сухоземни, железопътни и въздушни съобщения и не случайно поради централното си място тя дълго време е носила названието Средец.
Ако с карта в ръка се изкачите със самолет над София и обгърнете равното поле, в югозападната част на което тя се е разположила тъй удобно, вие ще останете удивени както от нейното величествено планинско обкръжение, така и от интересните прорези, които й откриват път към широкия свят...
продължение
Разположен на 550 м надм. вис., столичният град има рядко приятен климат, осигуряван от обкръжаващите го планини, от уличните залесявания и от многобройните паркове...Тук средната температура през юни е 18 С, през щли 20 С и през август 21 С. Зимите дни са сравнително меки и без ветрове. Особено приятни са есенните дни – тихи, топли, слънчеви, обкичени с буйното разноцветие на есенните багри. Благоприятният климат позволява да се правят през цялата година излети из околните планини...
София е широко разстлан град...Софийското поле е дълго от изток на запад 75 км и широко от север на юг 16 км. По някакъв странен инстинкт градът пълзи към планините...Въпреки безразборното строителство...неговият разнолик облик все повече се изправя...Грижливо поддържаната чистота заедно с цветните и дървесни насаждения...просторността и чистотата правят впечатление на външните посетители, които не се колебяат да наредят българската столица в поредицата на най-красивите европейски градове...
В София и най-близката околност има 9 минерални извора с различна температура, лечебност и химически състав...
Немският геолог Хохщетер някога е писал, че „София и Витоша са неразделни, приблизително както Неапол и Везувий.” Не приблизително, а много повече от Неапол и Везувии. Витоша утолява жаждата на София със студените си вкусни води, освежава я с чистия си въздух и пълни очите с красотата на своите гори и покрити с цветя поляни.
Знаменитият френски геолог Ами Буе още преди век е предсказал на Витоша блестящо развитие: „Предвиждам в душата си – пише той, - че когато направят железници в Турско, членовете на алпийския клуб и множество туристи ще се запътят към Витоша...Темпе под високия Олимп е романтичен, Воден в Македония е очарователен, но где по света може да види човек толкова очарователни картини от един само леснодостъпен връх?”...
Незаменино е описанието на Иван Вазов: „Каниц, който няма думи да изкаже хубостта на Витоша и на чудесната панорама, която се открива от върха й, сравнява нашата планина с испанската Сиера...Витоша дава печата си, печата на грандиозност и сила, дава красота на цялата софийска равнина. Тя е славата на нашата столица.”...
Трудно е да си предстявим, че американски поет би могъл да възпее така Детройт или който и да било американски град. Това би било гротескно.
Това, че имаме Витоша (или че софиянци я имат), не е наша заслуга или заслуга на софиянци. И не ни туря с нищо по-горе от американците. Български поет - Алеко - възпя Ниагарския водопад не по-зле от това как Вазов е възпял Витоша; що ли американците не се хвалят с това?! А иначе американците имат с какво да се похвалят, и биха могли да се похвалят с неща, които са изцяло тяхна заслуга, тяхно творение; а ний се хвалим с туй, що Бог ни е дал, което показва, че няма с какво да се похвалим, което обаче ний сме постигнали и създали; с Кремиковци ли да се похвалим?!
Тезата Ви, че американците имат много "по-лоши" градове от София наистина е гротескна - и е незащитима. А пък тезата Ви, че американците живеят по-зле от българите е съвсем смехотворна; интересно ми е защо ли най-свястното от цял свят се стреми към Америка, а към нас никой не се стреми - или пък дори ако се стреми, ний ще го прогоним и пропъдим като зли балкански кучета?!
Ха-ха, София по-красива от Кливлънд и Детройт - тоя мутант ме уби. Байно, имаш ли леко или тежко оръжие при себе си -ако имаш, използувай го, ба! Но се боя че и снаряд ще отскочи от бетонната ти глава. Ае остани си със здраве и помпай срещу Америка - вие не си играете с дребосъци като Турция, която е вече 70 милиона... Ех, овце, овце -плачете си за новия поробител, но кой ли ще е той?
Всъщност всички мрънкащи софиянци(без коментар относно произхода) са прави за едно - София е пренаселена, ще се пълни още и това затруднява живота. Но всеки е свободен да избира дали да остане. Човекът обаче има една донякъде полезна способност да се приспособява, която в случая стига до крайност. Замислете се с какво се налага да свикне всеки обитаващ столицата гражданин. Аз вече 4 години съм в София и зная, че след като завърша, не искам да живея така. Съмнявам се и забързаните хора с тревожните погледи, които срещам по улицата, да искат да живеят така. Животът в столицата не е за всеки. Нека останат тези, които са щастливи тук. Познавам много хора, които даже се нуждаят от това. Но всички останали какво правим? Да, имаме по-голям шанс да намерим работа, която да ни носи и повече приходи, отколкото в провинцията, но това е свързано и с повече разходи и тревоги, децата ни растат в лудница и т.н. и като теглим чертата, плюсовете май отстъпват. Аз си пожелавам след като завърша, да се върна в Плевен и да се намерят още такива хора, за да си оправим хубавия град. Така всички печелят :D
Публикуване на коментар