Толкова е трогателно човек да види такива редки за нашите условия прояви на човешка и гражданска солидарност; ето, толкова много читатели на блога на г-н Инджев желаят да си купят неговата книга! Това наистина е вълнуващо: явно има хора у нас, за които са безкрайно ценни истинските неща, примерно, истинската журналистика. Или пък истинската политика, истинската демокрация, истинския просперитет на страната и нацията, щото тия неща са свързани: без истински, свободни медии, без истинска смела и граждански отговорна, също така ценностно подплатена журналистика не може да съществуват нито истинска демокрация, нито истински или същностен просперитет и напредък.Станали сме страна на лъжата, на измамите, на подлостите, на нахалниците, които просперират, а честните хора са изтикани настрана от това пиршество на аморалността, което се разиграва пред очите ни. Но все пак нацията трябва да намери съпротивителни жизнени сили, за да устои на тази агресия на арогантността, на простотията, на аморализма. И ето, макар и не толкова типични, но има и случаи, в които честните, милеещите за страната и за нейното достойно европейско бъдеще хора и граждани са способни да се обединяват около някакви каузи, да се подкрепят, да се насърчават взаимно, щото ситуацията в страната съвсем не е бляскава, напротив, твърде тъжна е.
Размишлявайки в този дух ми хрумна една мисъл, която ще я споделя, независимо от рисковете да не бъде правилно разбран. Нека да се приеме поне като интелектуална провокация, като психологически и нравствен казус и тест, щото аз малко си падам изследовател на нравите и душите, та се заинтригувах от една открила ми се възможност да науча нещо важно за нас самите - каквито сме наистина, имам предвид ние, българите.
Та ето за какво става дума. От известно време около моя блог и благодарение на подкрепата на добри хора стартираха две печатни издания: в-к ГРАЖДАНИНЪ и философското списание ИДЕИ. В-к ГРАЖДАНИНЪ излиза в скромен тираж вече втора година (излезли са 24 броя до момента, той излиза веднъж на две седмици), а от списание ИДЕИ ето тия дни излезе вече третата книжка (то излиза в обем 110-130 страници и струва само 3.00 лева; в-к ГРАЖДАНИНЪ пък струва 1 лев, а е в 28 страници). Разбира се, в наши условия е трудно да се разпространяват тия две печатни издания, абонатите са малко, добрите автори също (г-н Инджев например много пъти е бил отпечатван във в-к ГРАЖДАНИНЪ). Много е трудно, особено в началото, като се вземе предвид, че и двете издания са са една по-отбрана публика, не са за широките "народни вкусове", т.е. не са пазарни и печеливши. Едва издържаме да ги издаваме (всъщност само двама човека сме ангажирани с тях и най-вече моя милост), разорихме се съвсем (моя милост е скромен преподавател по философия), заради разсипничеството ни и съпругите ни са крайно недоволни и ни заплашват вече с развод. Пиша тия неща, защото искам да кажа цялата истина, белким някой се трогне. Защото сме на постоянни финансови загуби (нали е криза!), а най-жалкото е, че отпечатаните списания, да речем, си стоят мирно по книжните борси, и никой книжар не дръзва да го вземе за книжарницата си; разпространителите пък на периодика (по реповете, по сергиите за вестници и списания) категорично отказаха да разпространяват такова "префърцунено издание", от което "никой нормален човек у нас няма да се заинтересува" (предавам точните думи на един разпространителски бос).
Та ето в тази ситуация ми хрумна: не е възможен някакъв малък жест на солидарност от страна на читателската и граждански активна общност, образувала се около тъй популярния блог на г-н Инджев? Ето, примерно, някой от тия, които научават сега за тия издания, да дръзне да си купи от списанието или вестника, или дори, що не, и да се абонира? Нима няма хора, способни на подобни граждански и човешки подвизи?! Списанието ни е много хубаво, то е нещо като същинска "бяла врана" на книжния пазар у нас, има страхотни текстове, и преводни, и авторски, абе какво обяснявам, само името на списанието - ИДЕИ - говори предостатъчно за ония, които разбират. А сред читателите и почитателите на блога на г-н Инджев разбиращите хора са много, твърде много.Преди време, изпаднал в отчаяние от възможността да умрат скоропостижно двете книжни издания, за които пиша - все пак тия издания са ми мили, както са мили на родителя децата му - ми хрумна да пиша писмо до... Ахмед Доган, като най-нагло го помолих (щото той по образование е философ, е, верно, марксистки, ама пак нещо като философ, нищо че основната му професия е ченге!) да даде за списанието поне най-малка, нищожна част от хонорара, който получи за "консултантските услуги" около оня язовир в Родопите (за оня милионец и половина става дума, нали се сещате?!). Разбира се, ето, трети месец тече от изпращането на писмото, нямам отговор, явно никога няма и да имам. А му написах чудесно писмо (Драги колега А.Доган, или "Отворено писмо до г-н консултанта А.Доган, философ"), както и да е де, явно такива нищо не може да ги трогне. Мислех да пиша по едно време и писмо до бойния другар на Доган по службите от ДС, имам предвид г-н Президента, който постоянно демонстрира, че има така любвеобилно и сълзливо сърце - особено много обича сирачетата, за които ни призовава да дадем по левче с смс-че! - ама ми се видя безнадеждна работа да го трогна с писмо, искащо подкрепа за издание, което е, тъй да се рече, на "идейните врагове" на г-н Президента. Но удавниците са склонни да се ловят за сламки, както е известно...
Моята идея при създаването на списанието и вестника беше те да се самоиздържат: от продажбите на издадените вече да се събират пари за следващия брой. Списание ИДЕИ излиза в скромен тираж от 500 броя, само 200-250-300 човека да си го купят, и ще има пари за следващия брой. Ама де ти у нас толкова много хора, които да дръзнат на нечувана постъпка - да подкрепят едно списание, третиращо такива "излишни неща" като философия, ценности, човечност, идеи, морал, психология, личност и прочие (нали така, г-н Чобанов?!) По едно време, за да се доразоря съвсем, рекох да пратя на една част от най-видните представители на блогърската общност безплатно по един брой от сп. ИДЕИ с плахата надеждица като го прочетат или само разгледат поне да си напишат в блоговете впечатлението, което е нещо като реклама. Не смея да кажа колцина от тия, на които изпратих списанието, разбраха идеята и благородно откликнаха; да кажа ли? Грозно е, но ще кажа: никой не откликна! Напротив, доста блогъри се възмутиха от наглостта ми да ги "подкупвам" по този начин и ми написаха гневни и ругателни писма, а пък мнозинството зае обичайната и полагащата се за такива случаи поза: изпаднаха в пълно мълчание, сякаш са езически богове!
Туйто. Не ми се пише вече. Нашенска презряна психология, от която е време да се отърсим, иначе доникъде няма да стигнем. И доникъде не сме стигнали, това поне се вижда с просто око даже. Ето за да се промени някак тази масова нещастна психология работят списание ИДЕИ и в-к ГРАЖДАНИНЪ. Никаква подкрепа от никъде не получават. Само се мълчи и се чака великия момент: когато ще грохна съвсем и ще се откажа. Даже потенциалните "идейни приятели" на сп. ИДЕИ и в-к ГРАЖДАНИНЪ мълчат както мълчи малко детенце, което е направило нещо неприятно и топло в памперса си.Та се надявам като пиша това "обръщение" дано някой се трогне поне малко и рече да откликне. Да си купи списанието или вестника, или пък дори да се абонира. Някой, ако е обезумял съвсем, пък може да рече да ги спонсорира: да си хвърли парите за нещо наистина "съвсем ненужно". А именно, като разпространяването на такива "излишни" за нас, българите, неща, като, повтарям: философия, ценности, човечност, идеи, морал, психология, личност и прочие. Моят имейл за връзка е angeligdb@abv.bg.
Приятен ден на всички и извинявайте, че ви занимах с толкова несъществен и маловажен въпрос. И ви изгубих от ценното време да четете коментара ми. Хубавото е, че някои изобщо не го прочетоха, те явно са по-мъдри и далновидни хора. Чао на всички и ще чакам реакциите ви; е, може и да не ги дочакам, ама както и да е! И голямо извинение пред г-н Инджев, че използвах блога му да поставя този така излишен и несъществен въпрос около съдбата на две книжни издания, които се борят свободата на мисълта и словото в отечеството ни да не изчезне съвсем. Простете за натрапничеството, уважаеми г-н Инджев!
Търсете хартиения вариант на най-новото списание навсякъде, в книжарници, по репове, в книжни борси и пр., където се сетите, за да принудим някак книжарите и търговците на едро да си свършат работата - и да го доставят на неговите читатели. ОНЛАЙН-ИЗДАНИЕТО на списание ИДЕИ
Още информация: Развитие на идеята за списание ИДЕИ
Представяне на новото философско списание ИДЕИ по ПО-тв
Абонамент за 2010 година
Няма коментари:
Публикуване на коментар