Йордан Матеев е написал антрефиле под заглавие Краят на вестниците; това, което твърди, изглежда убедително и неопровержимо. Някакъв коментатор е възкликнал така:Все пак мисля, че би трябвало да се уточни какво е вестник. Може би е по-точно да се каже - край на хартиените носители на вестниците. А ако искаме да бъдем по всеобхватни, ще обобщим - край на хартиените носители.
Та ето тази реплика ме провокира да се включа в дискусията; ето какво написах там, но понеже стана дългичко, го слагам само тук, а пък там се задоволих да сложа само линк, водещ до това мое мнение:
Не бива да се съди така прибързано за "край на хартиените носители"; не бива да се екстраполират в бъдещето някои насоки на очерталата се тенденция, понеже, представете си, някои хартиени издания, като списания и книги, а също така и авторитетни вестници, току-виж, си запазили един контингент от "читатели-традиционалисти"; но не само това, ами книжните издания си имат ред безспорни предимства, които надхвърлят по значимост "съображенията", които могат да се кажат против тяхното съществуване. И които ме карат да се съмнявам в пророчествата, че книжните издания, или изданията на "хартиен носител", са осъдени на неминуема гибел.
Ще почна отдалеко, но в един по-различен маниер (днес ще пиша така, а пък в близките дни ще напиша становището си по "изчезването на хартиените носители" много по-подробно и аналитично).
Та значи, днешната технология и фармацевтичната индустрия по-специално, предлагат, за момента, под формата на хапчета, не само всякакви витамини и микроелементи, а за в бъдеще, предполага се, ще изобретят и всякакви други потребни за човешкия организъм хранителни вещества, че, както изглежда, съществуването на такива "конвенционални" и "архаично-природни" продукти и "простотии" като яденето на чушки, домати, хляб, картофи и пр., явно е осъдено на неминуема гибел. На 100% сигурно е, в бъдещия супермодерен свят освен че разни очилатковци ще четат само на компютри, но също така и няма да ядат такива "изостанали" и "упадъчни" природни продукти като чушки, домати, картофи и прочие - вижте и само как "просташко-селски" звучат тия думи, "чушки", "домати", пфу! - което води до извода, че е крайно тъпо дори да ядеш и дъвчеш, след като можеш само да гълташ онова, което ти идва до устата по тръбички или под формата на нови носители, каквито са хапчетата, да речем. Оказва се, самото дъвчене от рудимент от "докултурната", полу-животинска стадия на человеческото развитие! - след като можеш направо да гълташ тия същите витамини, микроелементи, белтъчини и пр.
Логично е да се предположи, че хранителната индустрия скоро ще почне да произвежда под формата на хапчета всички основни хранителни вещества; ерго, месото, плодовете, зеленчуците, даже хлябът наш насущний са осъдени на неминуема гибел в това авангардно бъдеще на человечеството, устремено неудържимо към нови и нови триумфи на науката, техниката, технологията. Та в тоя смисъл нима има смисъл изобщо да се говори за някакви си там нещастни книги и вестници на хартиени носители, че щели да загинат; голяма работа, че ще загинат, те кому ли са нужни и сега?!
Впрочем, ако се замисли човек по-добре и по-цялостно, и любовта между два индивида, да не говорим пък за секса, също така са осъдени на неминуема гибел, след като, първо, има вече такива огромни възможности не само за виртуален секс, но и за изкуствено забременяване, ин-витро ли се казваше? Та нима не звучи прекалено селски, природно и просташки съвременните свръхразвити и свръхинтелигентни хора да правят някакъв си там архаичен и животински секс, да не говорим пък за чудатостта, наречена любов, след като, ако съдим по тенденциите, виртуалното дразнене и задоволяване на тактилните сексуални усещания има страхотна перспектива за развитие под формата на свръхмодерни, електронни, правени от виртуозни китайци електронни устройства, които ще могат да възсъздават в по-голяма степен всичко онова, което ни дава простото сексуално задоволяване. Ерго, и любовта, и сексът са осъдени на ниминуема гибел в бляскавото технологично бъдеще на политналия към неведоми висоти технически гений на човека.Впрочем, нищо чудно да изчезнат съвсем такива демодирани форми на общуване между хората като непосредственото живо общуване, срещите, размяната на погледи, обмяната на думи с устни, ходенето на крака, за яденето вече споменахме, слушането на музика с уши също, предполагам, ще изчезне, щото ще е възможно директно дразнене със свърхмодерна електроника на съответните зони на главния мозък, което първо ще удвои, а после и съвсем ще замести всички, казахме, демодирали форми на докултурния и дотехнологичен стадий от историята на човечеството. Ще изчезне и говоренето с думи, след като можем да разменяме чрез електронни устройства разни други сигнали, носещи несравнимо по-богата информация. Да не говорим пък за писането, което е такава ахраична и неефективна форма на закрепяването на информация, и то с крайно остарели писмени знаци, след като всичко това ще се революционизира така, както даже още не можем да си го представим. Но то ще се случи, защото не само фантазиите се случват в днешния свръхмодерен свят, но се случва даже и онова, което за момента не може дори да бъде помечтано.
Какво пречи, да речем, да изчезнат без остатък такива древни способи за размяна на духовни ценности, като картините, статуите, изобразителното и пластичното изкуство като цяло, правено върху такива остарели и просташки материали-носители като темперни и маслени бои, платна, гранит, мрамор и т.н., след като е така удобно художниците да рисуват и да ваят съвършени форми с най-съвременни компютърни програми?! Пълна тъпотия е да се рисува с моливи и бои върху хартия, картон и платно, нима и тук не е ситуацията абсолютно същата както с неотвратимата гибел на книгите и списанията върху хартия?! Да не говорим пък за това, че производството на толкова древен, нетраен и неефективен носител на информация като хартията е съвсем неекологичен и вреден процес на разхищение на природни богатства и пр.
Следователно, и рисуването в такива допотопни форми неминуемо ще изчезне, за пеенето с глас да не говорим, след като ще възникнат най-съвършени синтезатори и имитатори на човешкия глас, че ще е крайно тъпо да се пее така нерационално с глас, при напрягане на гласните струни, при влагането на усилия да се изрази по примитивен начин една емоция или чувство, след като машината сама ще може да прави всичко това, а пък човекът само ще задава желаните параметри - и ще "пее" и слуша каквото иска, и както си иска.
Тоест, бъдещето ще се революционизира така, както сега изобщо не можем да си го представим. Животът ще бъде поставен на нови начала, и нищо чудно съвсем да заникне, щото в този си непосредствен вид е твърде тромав, неефективен, разхитителен на енергия и разните му там ресурси; виртуалният живот ще стане единствена имитационна форма на живота изобщо. А и човешкото тяло, ако се замисли човек, също така спада към обречените на неминуема смърт "носители", понеже, както разбирате, примитивната природа е измислила такива простотии като кръв, мускули, черва, бъбреци, дробове, все най-нерационални и неавангардни форми!Докато човешкият технологичен гений ще измисли и ще създаде дори и тяло, способно на вечна младост, докато природното тяло има този недостатък, че старее и умира; примитивната и архаична човешка душа също ще изчезне, а на мястото й ще се развият до невиждани мащаби съвършени нейни заместители и имитатори под формата на електронни устройства, виртуални реалности, които са безкрайно по-функционални, бързи и прочие, и т.н.
Това е положението, таваришчи; и трудът ще изчезне, а машините ще се трудят, пък ний ще се ровим като плъхове във виртуалната джунгла, където всичко ще ни е сервирано на тепсия, тъй да се рече. Но след като няма да имаме нужда и от тела, и от души, то и яденето, с което започнахме, няма да има нужда да съществува, а мозъкът ни директно ще бъде свързан с електронни устройства, които да имитират неговата задоволеност както от хранителни вещества, така и от емоции и прочие.
Та какъв смисъл при това положение има да жалим за изчезването на някакви си там хартиени книги и списания, след като изобщо ще изчезне нуждата да се чете, а мозъкът ни ще получава по кабели непосредствено от компютрите цялата потребна му информация; и очите ни няма да са ни нужни вече, и ушите, и всичко, да не се повтаряме, щото тия неща веч ги казахме...
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ
ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ
ЗА КОНТАКТ
1 коментар:
Възможно е, но то едва ли ще е човек такова същество вече.
Публикуване на коментар