Възможно е човекът на бъдещето да чете все по-малко книги, но такъв човек едва ли има бъдеще, следователно, книгата ще съществува вечно...

По много дискутираната напоследък тема за изчезването на "нещата върху хартиен носител" (вестници, списания, книги) моя милост снощи написа в един пародиен маниер следния текст: За виртуалната джунгла, която ще замести живота - и всичко потребно на човека. Тогава обещах скоро да представя своето пълно разбиране по толкова важния въпрос; тази сутрин ставам, и, за щастие, не срещнах политическа тема, която да ме ангажира - и ето, имам възможността да развия позицията си; да опитам, пък да става каквото ще.

Аз доста мислих по тия проблеми напоследък, ето един пример: За писането, за същинското четене и за бъдещето на книгите; сега, казах, нека да допълня вече казаното и да се опитам да му придам някаква все пак достижима цялостност и завършеност.

Ще започна с това: печатаното слово е същинско тайнство, то е цяла неизразима с думи мистерия; който не я е усетил, нему по никакъв начин това не може да бъде "обяснено". Най-добре са запознати с мистерията на раждането на една книга авторите, а също така и издателите, влагащи душа, страст и плам в правенето на книги, сиреч, ония, които правят книги от сърце. Авторът, ето, е написал нещо; вложил е в текста си своята душа и същност, най-съкровеното, своите идеи; но за него е много важно написаното да придобие окончателен материален израз; както "материализация" на мисълта е словото (думата, езикът, играта на понятия), така и по-нататъшната "материализация" на словото е книгата, която вече е нещо като непосредствено материално битие на мисълта, на духа.

Това, че веднъж отпечатаното вече не може да се промени, също е значим момент, който тук не може да бъде подминат без внимание; ако авторът има възможността безкрайно да "доизкусурява" текстовете и книгите си, то те никога няма да бъдат завършени; този по същината си безкраен творчески процес трябва да бъде "парцелиран", да му се придаде "дискретност", и ето, това е книгата, отпечатаното слово, в което мисълта вече съществува в една "излята" и окончателна форма. Когато авторът види творението си под формата на вече отпечатана книга, преживяването е неописуемо, щото той вече може да подържи в ръце нещо от самия себе си, нещо най-съкровено, което обаче вече е обективирано, което се е родило и започва свой живот отделно от твореца: нас няма да ни има, а книгите остават.

А пък и има още нещо: в книгата изпъква точния, завършен смисъл на текста; текстът изглежда по съвсем друг начин когато е отпечатан върху хартия, но това е особено важно при "продукт", който, както казах, е вече окончателен, т.е. не може да се променя. Следователно, при отпечатването на текста върху хартия творческият процес придобива крайната си завършеност, духовният "продукт" вече придобива своето окончателно непосредствено битие, духът е изкристализирал и се е материализирал, е бил "излят" върху хартията; тук носителят, дали ще е хартия, дали ще е... пластмаса, няма особено значение; но витруалната, електронната книга, при която текстът съществува под формата на "мъгла" и "вятър", не може да замести по никой начин непосредствено съществуващата книга, която може да се държи в ръце, да се разгръща и дори, представете си, чете.

Аз тук няма да говоря за цял ред предимства, свързани с функционалните предимства на книгата; да, тя е "тежка", един куп книги е трудно преносим и ни затруднява, създава ред неудобства когато пътуваме; но това не е главното. Аз лично смятам и съм дълбоко убеден, че книгата няма да изчезне тъкмо заради това, че принадлежи към разреда на съвършените в своята простота, но затова пък точно затова наистина гениални открития на човека и човечеството - от рода на хляба, дрехите, столът, масата (щях да кажа "мебелите", но тук се получава лоша асоциация, щото някои използват книгите главно като допълнение на мебелите си!).

И има още едно, може би решаващо обстоятелство, което ще спаси книгата, и то е: съвременният човек скоро ще се пресити от техниката, ще почне да изпитва погнуса и отвращение от техниката; защото техниката уж облекчава живота, а всъщност става един диктатор, който иска да обезсмисли, който застрашава човешката свобода - и всичко онова, което придава очарованието на пълноценния живот. Представете си що за живот е пребиваването в една абсурдистка действителност, съставена от всевъзможни прибори и какви ли не технически изобретения; кошмарно е да се живее в един такъв свят, в който не е останало нищо просто и естествено.

Ето защо книгата, която спада, както казах, тъкмо към естествените, прости, непосредствено-подръчни неща, ще оцелее в един задаващ се враждебен на човека свят на тоталната техника, която е способна да ни лиши от самата радост на съществуването - и да ни присади към някакъв абсурдистки и квази свят на виртуалното, на електрониката, на всички ония технически "изгъзици", без които човекът може прекрасно да си съществува - и е съществувал векове, доволен от съществуването си. Нима съвременните млади хора, застрашени от това да се превърнат в придатък на компютъра, в нещо като негова периферия, в негово "периферно устройство", не са толкова по-жалки и нещастни, колкото повече са зависими от техниката, колкото повече са се превърнали в неин придатък и продължение - и колкото повече са се откъснали от реалния непосредствен живот с всичките му копнежи и радости?! Към които принадлежи, наред с всичко друго - разговарянето, разходките, погледите, докосването и пр. - и удоволствието от четенето на хубава книга!

Та книгата, казах, има безценни качества, като материалност, подръчност, удобство, книгата не свети, не облъчва, от нея не рискуваме да си повредим очите заради ужасни облъчвания, тя дори, представете си, мирише на хубаво, особено пък прясно отпечатаната книга, която е нещо като най-свидна рожба за автора и за влагащия душата си в издаването на книги издател. Книгата затова е вечна форма за съхраняване на информация, тя е най-гениално изобретение на човечеството, което никога няма да стане излишно, още повече че информацията, съществуваща в електронен или цифров вид, е нещо като химера, като мъгла, като вятър; виртуалната "книга" (нямаме право да я наричаме книга обаче!) не е материална, тя може да изчезне за един миг при дадени обстоятелства, докато книгата не може - или може да изчезне много по-трудно.

Книгата, накрая, е красива вещ, тя има художествена стойност, и затова е по-скъпа, а истински хубавата книга трябва да е много по-скъпа, понеже, погледнато обективно, е безценна. Дори и книгите един ден да станат предмет на лукса, дори и да са ценни произведения от рода на картините, те няма да изчезнат. Не бива да правим заключения за бъдещето на книгата на основата на тъпи аналогии от типа на: грамофоните станаха излишни, изчезнаха, ерго, и книгите са обречени. Някой някъде подхвърли, че и съвременната земеделска техника е твърде много развита и почти съвършена, но това не означава, че мотиката е изчезнала - или че ще изчезне съвсем.

Има неща, които могат да бъдат направени само с мотика, примерно, да окопаеш нежните цветя във велеколепната си цветна леха на собствената градина, както има и удоволствия, които можем да получим само при четенето на книга, вечер, уединени, насаме с книгата, потопени в един тайнствен и съкровен духовен свят, който тя носи и ни предлага. Ако четенето в същностния смисъл някога изчезне, заменено от всякакви аудио-визуални изгъзици, едва тогава ще изчезне и книгата, щото четене и книга са неделими. С появата на компютрите разни "революционер-новатори" са предричали, че компютрите щели да заменят хартията изобщо; оказа се, че, напротив, потреблението на хартия покрай компютрите се увеличи многократно, това нещо да ви говори, господа и дами съдебни заседатели?!

Та писане, четене и завършеното "книжно тяло" са три етапа на единен творчески процес на създаване и обмяна на духовни ценности; т.н. "електронна книга", оказва се, също е "книга", а доколко има бъдеще една такава измишльотина, е отделна работа. Но в един момент хората, казах, ще се отвратят от техниката, и това ще спаси книгата, както и други прекалено функционални в простотата си изобретения, от които едва ли ще се откажем някога, от рода на лъжицата, стола, леглото (що не спим провесени като прилепи, с вързани за тавана крака, много "по-рационално" е?!). Техниката служи като допълнение и за подпомагане раждането на книгата, а не обратното, ерго, книгата ще оцелее, а пък техниката ще й служи. Впрочем, техниката служи на човека, а не човекът - на техниката; това трябва да го запомнят добре ентусиастите на техниката, които заради нея са готови да пожертват без замисляне дори и самите себе си...

Възможно е човекът на бъдещето да чете все по-малко книги, но такъв човек едва ли има бъдеще, ерго, книгата не само ще оцелее, но и ще съществува вечно...

Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:

Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена

Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ

ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ



ЗА КОНТАКТ

Добави в Svejo