На едно място и преди време възникна любопитен въпрос: какво би станало ако не беше се случило "Освобождението", има се предвид "подарената свобода", която една тиранична империя, Руската, ни била сервирала един вид от обич, от "най-чисти братски чувства"?! Аз там отговорих на този въпрос, написах какво мисля, и ето, сега, в навечерието на нашия така унизителен "национален празник", имам предвид датата "3-ти март", ми се струва, че съм длъжен да припомня отговора си; ето:Ако не беше руско-турската война от 1878 г. България щеше да има ред ползи:
1.) Мощното стопанско развитие на страната, почнало от Възраждането, и то в рамките на огромните пазари на Отоманската империя, щеше да продължи; "Освобождението" ни в икономическо отношение се оказа доста вредно и стагнира стопанството ни, защото нашите производители и търговци изгубиха вразките си с огромните пазари на Отоманската империя;
2.) Ний, българите, съвсем скоро щяхме да се освободим сами; българският въпрос щеше да се реши положително от европейската дипломация съвсем скоро, и то при малко по-голяма решимост за свобода от нацията, имаща вече порива към свобода, за който работи и за който даде живота си Васил Левски; знаете, предполагам, че Левски не е залагал на "даруваната свобода", а само на оная, която сме могли да постигнем със собствените сили - и е бил напълно прав;
3.) Ако се бяхме освободили сами - това можеше да стане най-късно след края на Първата световна война при разпадането на големите империи - България щеше да запази териториалната си цялост (Мизия, Тракия, Македония); заради намесата на Русия в българския въпрос и противодействието на великите европейски сили и на Турция българския въпрос се заплете така, че в резултат загубихме не само цяла Македония, а и още много други исконно български земи; т.е. ако руснаците не ни бяха "освободили", сега българските земи щяха да се мият не от едно, а от три морета;
4.)Фаталният и изцяло зловреден руски фактор в "следосвобожденската" ни история просто нямаше да съществува; Русия нямаше да иска да ни прави "Задунайская губерния"; нямаше да имаме русофили-продажници, които за шепа руски рубли са продавали отечеството си (четете Захари Стоянов, Стефан Стамболов, Симеон Радев и т.н.) и пр., и пр.;
5.) България, достигнала сама свободата си, щеше да бъде достойна и с европейско самочувствие нация, нямаше да има този първороден грях на "даруваната свобода", заради който българите и българската държава преживяваха и преживяват толкова унижения; нямаше да я има потребността вечно да сме благодарни на "братушките-освободители", нямаше да я има потребността вечно да им целуваме ръцете, да им лъскаме ботушите, да им миришем партенките, да се самоунижаваме безкрайно като назоваваме всяка втора улица във всеки български град на името на руски генерал и пр.; т.е. нямаше да бъдем тази измекярска във верноподаничеството си спрямо Русия нация и държава, каквито сме сега, каквито сме били през целия период на новата българска история.И прочие, и т.н., още много други плюсове за България могат да се изредят ако Руската империя не беше се намесила в българските работи за да ги доведе в крайна сметка до жалкото положение, в което са се намирали през цялата най-нова българска история, в което се намират, уви, и сега.
Ако някой все още не съзнава злотворното въздействие и влияние на руския имперски фактор в нашия народностен живот и в нашата национална съдба, той не е българин, такъв е руско мекере и продажник.
А да кажа ли какво получихме от "второто освобождение", което сталинова Русия ни подари през 1944 г.? Искате ли? Май никой вече не нарича нахлуването на червените сатрапи и убийци "освобождение", що ли така, нали довчера също го наричахте "освобождение? Аз пък ще ви кажа, че и първото, и второто ни "освобождение" са напълно еднакво фатални и зловредни.
Тази е истината. И тя рано или късно ще бъде призната. Иска се само известно време за да уврат някое дебели и твърди български кратуни, натъпкани с толкова много русофилски тамян, че димят и кадят като гробищни кандилници; димят и задушават всичко живо у нас, което иска само едно нещо: чистия въздух на истината и на свободата.
(ЗАБЕЛЕЖКА: По същата тема прочетете поне и това: Таз свобода нам не ни е дар!. ОЩЕ ПУБЛИКАЦИИ ПО СРОДНИ ТЕМИ:
Велик, ала и много тъжен ден на българската свобода и независимост
Защо "най-свестните у нас ги смятат за луди"? И защо масово почитат безчестните?
Днес Русия е най-голямата заплаха за сигурността на страната ни
Да живее свободна и независима България!
Да живее свободна, демократична и европейска България! и още много други, които можете да намерите в моите блогове, лекции и книги.)
Какво загуби България на 3 март 1878 година. Две политнекоректни мнения
4 коментара:
Хаха, това се нарича „контрафактическа история”, имам даже книга от американски автори в руски превод с подобни исторически спекулации:
А что, если бы?.. Альтернативная история
„«А что, если бы?..» - вопрос, который задает любой исследователь, занимающийся историей. Кому не хочется иногда переиграть прошлое в надежде понять и изменить настоящее?
Перед вами сборник эссе, написанных видными американскими учеными и повествующих о ключевых моментах истории.
Авторы охватили почти три тысячи лет - от древней Ассирии до наших дней. Для каждой "критической точки" они приводят свой анализ вероятных последствий изменения хода событий и пытаются построить картину нового мира. Иные выводы могут показаться забавными, другие - пугающими, третьи заставят читателя призадуматься.
Книга будет интересна как специалистам, так и любителям истории.”
Божидар Димитров в книгата си „Войните за национално обеднинение” спекулира какво щеше да стане, ако не беше „престъпното безумие” от 16 юни 1913 година. Според него България днес щеше да е повече или по-малко национално обединена с население от 20-25 милиона (струва ми се малко пресилено, но 13-14 милиона е реалистично) и т.н.
Какво щеше да стане, ако Александър Велики не беше умрял толкова млад?
Какво щеше да стане, ако Август беше умрял млад?
Какво щеше да стане, ако Константин Велики не беше официализирал християнството?
Какво щеше да стане, ако южните американски щати бяха спечелили гражданската война?
Какво щеше да стане, ако Бисмарк не беше обединил Германия?
Какво щеше да стане, ако не беше се състоял атентатът в Сараево 1914?
Какво щеше да стане, ако Хитлер беше спечелил Втората световна война?
Какво щеше да стане, ако англосаксонските заселници не бяха отишли в Америка и САЩ не бяха се образували?
Какво щеше да стане, ако хан Аспарух не беше дошъл на Балканите?
Какво щеше да стане, ако византийците бяха победили хан Аспарух в решителната битка?
Какво щеше да стане, ако цар Симеон Велики беше живял още 10 години?
Какво щеше да стане, ако България не беше паднала под турско робство?
Какво щеше да стане, ако Фани Каплан беше успяла да застреля „ вожда на световния пролетариат” Ленин (ако, разбира се, тя въобще има отношение към атентата, защото той може да е и дело на други, вкл. ВЧК)?
Какво щеше да стане, ако някой от атентатите срещу Хитлер беше успешен?
Какво щеше да стане, ако не беше 9 септември 1944?
Какво щеше да стане, ако Филип Димитров не беше свален?
Какво щеше да стане, ако Иван Костов имаше втори и трети мандат?
Ако към интерпретацията на миналото не се допуска никакво "ако", ако не се обсъждат варианти, които са могли да се случат, както и да се проследяват последиците от тях, то това означава, че сме станали пленници на един строг и неотменен исторически детерминизъм-фатализъм, който всъщност се базира на отричането на човешката свобода: станалото е станало, нищо друго не е могло да стане, нямало е няма други възможности за развитие, понеже всичко е предопределено от преплитането и комбинацията на съответните фактори. Ала това, за щастие, не е така, т.е. съществува свобода, а на нейна почва историческия процес е многовариантен, т.е. никога не е фатално предопределено да се случва все едно и също, а всяко друго и различно е изключено - откъде-накъде?! Ето, нима ние и сега сме обречени да празнуваме за "национален празник" датата 3 март?! Нима няма и други достойни дати, заслужаващи такова почитане? И нима нямаме право да разсъждаваме върху историческото си битие, търсейки уроците, базиращи се нашите грешки и недъзи?!
Абе, Ангеле,абе момченце филосовско.Ти да не мислиш,че руснаците ако не бяха ни заробили,ония от великия запад щяха да ни оставят да си правим сами свободата.И запада,и Русия имат,имали са,и ще имат винаги имперско мислене.Подобни малки и нещастни народчета,като нашия,няма да бъдат оставени на мира никога свободно да си решаваме съдбините,както е искал Левски.На всяка империя и трябват ресурси,колониална безплатна работна ръка,и най важното-продажни управници,които да управляват от нейно име ,и с добро заплащане.Така,Ангелчо се управлява още от Римско време.Когато завладееш едно племе или един народ,най напред купуваш вожда му,за да знае съответния,че Рим го храни,той е поданик вече не на своя народ, а на Рим.Разделяй и владей.Но за да не се поддадеш на подобно изкушение,трябва да имаш дух,воля и да си най вече идеалист.А сега ,драги ми Ангеле ми кажи ,като вещ в тия работи,къде ти виждаш подобни качества в днешните наши МЕКЕРЕТА.Може би в бай Иван Костов,или в Парванчо,за другите не ми се говори.Хубаво е човек да говори,ама за какво Ангеле,то само изпражнения.
Въобще не съм против контрафактическите исторически спекулации. Напротив, те са много полезни за разбирането на историята. В този смисъл текстът за руско-турската война е много интересен, макар и спорен в някои детайли.
А въпросът дали в историята има закони, т.е. дали историческият процес е детерминистичен е един от най-трудните. В историята със сигурност не властват законите на историческия материализъм. Но от друга страна ако приемем, че светът като цяло е детерминистичен излиза, че и историческият процес в някакъв смисъл е предопределен. Разбира се, поради огромното множество факти и обстоятелства, които действат в обществото, е практически немислимо да се изчисли хода на историята. Така че не е изключено всичко да става с желязна необходимост и свободата на волята да е само илюзия.
Иначе бих добавил, че нещастието на България (и другите балкански народи) е, че поради една ИСТОРИЧЕСКА СЛУЧАЙНОСТ – доколкото има случайности – комунизмът побеждава тъкмо в Русия и тя става СССР. Още царска Русия има мощни интереси на Балканите, които СССР впоследствие доразвива и надгражда. Но не стига с това, а пак поради ОЩЕ ЕДНА ИСТОРИЧЕСКА СЛУЧАЙНОСТ се стига до Втората световна война, в рамките на която СССР окупира Източна Европа, включително България. Това наистина е една поредица от нещастни случайности. България щеше да има много по-малко проблеми, ако комунизмът беше победил не в Русия, а в Бразилия например.
Иначе малките народи винаги в историята са били играчка в ръцете на великите сили, особено когато се намират в геополитически ключови региони като България. Не забравяйте, че рез 19 век великите сили не са това, което са днес. Тогава не е имало ЕС и НАТО и те са водели ожесточена борба за надмощие, често за сметка на малките народи.
Няма европейски и балкански народ, който да се е освободил сам. Някои постигат свободата си много след българите като чехите или унгарците например – едва 1918. А други като шотландци, корсиканци, баски, каталонци и т.н. още не са се освободили.
Публикуване на коментар