Таз свобода нам не ни е дар!

Това са думи на народния поет Иван Вазов. Който, прочее, има голям дял за раждането на злотворния мит за "освободителите". Припомням ги във връзка с датата 3-ти март. Една дата, която ни беше наложена за “национален празник” по същия начин, по който преди “национален празник” ни беше… 9 септември. Просто едните “освободители” бяха заменени с други - тъй да се каже де, щото те са си пак същите!

Същината обаче, разбира се, не се промени: националното самоунижение продължава. И дума не смеят да издумат нашите “русофили” на какво основание тази дата беше изтипосана за “национален празник” и особено какво символизира тя. Да знаят всички кому дължим “свободата” си ли? Да сме вечно благодарни на “освободителите” си ли? Или вечно да сме обвързани дори и емоционално с тираничната империя на североизток, от която добро не сме видели?!

Защото ако на един народ му се втълпява, че свободата му била “подарена” от “братушките”, това означава никога този народ да не осъзнае, че по принцип свобода не се “дарява” или “дава”, тя се взема! Ето защо ние още не сме си взели свободата от нашите “освободители”. "Тоз, който ще ни освободи, той ще да ни и пороби!", е написал Левски. Е, явно още сме си робски народ, щом не усещаме срама…

Руските войски не са дошли тук нас да ни “освобождават”, защото самите руснаци тогава в пределите на самата Руска империя са били по-големи роби от нас. Дето уж сме живели в страховитата Османска империя. Не може роби като руснаците някому да даряват… свобода: те ако знаеха какво е свобода първом себе си да бяха освободили. Писано е, че когато руските войски тогава минавали през китните наши градчета и села, руснаците се дивели и говорели: от какво идем да ги освобождаваме, та те си живеят по-добре от нас?! Припомням, че руснаците са живели тогава още в села със сламени покриви...

“Цар Освободител” се зове императорът Александър Втори не защото нас ни е “освободил”, а защото той е подписал някакъв указ уж за “освобождаване” на руските крепостни селяни. Които са били именно по-големи роби и от нас. И са си останали роби и след указа му, и си остават роби и досега: руснаците винаги са си били роби на Държавата. Там изобщо не знаят какво е това свобода. Никога не са я усетили самите те, не знаят какво е това чудо, как тогава нас да са били “освободили”?! Айде де! Колкото ни “освободиха” на 9 септември, толкова са ни освободили и на 3 март: освободиха ни от самата свобода! За 9-ти септември сега всички уж вече разбират, че това не е било никаква свобода.

Но за 3 март до такава степен изкривеното ни национално съзнание пречи, че сега само малцина проумяват каква е била онази тяхна “дарена свобода”. А каква е била си личи от поведението на Руската империя по повод на нашия си подвиг по Съединението: Русия е против него и апелира за влизането на турски войски. Като не може да подскокороса турците, праща да ни забият нож в гърба сърбите. Нали знаете всички тази история? Могат ли “освободители” да постъпват така подло? Ясно е, че не, ето защо руснаците не са ни никакви освободители.

Руските войници, осеяли с костите си България, са умрели не за българската свобода, а за имперската експанзия на Русия към проливите. Това е вечната руска мечта за Москва като “Трети Рим” и за Русия като “Втората Византия”. Това е историческата истина и е крайно време да я проумеем - за да престанем да се самоунижаваме повече. Покрай другото България още тогава е окупирана от Русия, за да бъде правена и превръщана в “Задунайская губерния”. Много московско злато е инвестирано тук, у нас, за да може руснаците да си отгледат вярна “пета колона” - това са нашите “русофили”. И до ден днешен си личи, че това злато не е отишло мърцина или напразно: все още Русия си има свои хора на възловите постове на властта у нас.

Ето, в наши дни Русия официално обяви, че ще прави България “руски троянски кон в Европейския съюз”. Нашите управници, като се почне от Гоце та се стигне до Сергей Дмитриевич и “другаря” му Овчарович направиха всичко, което е по силите им, за да ни обвържат с авторитарната империя на самодържеца Путин. Дали го правят ей-така, от глупост, или пак руски пари са купили тяхната преданост? Не знам, това е тест за упражняване в мислене. Не че нашите русофили не са си мекерета, но чак такива глупави мекерета, предполагам, не са…

Горката наша България беше спасена от руската експанзия след “Освобождението” както от младия ни княз Батенберг, а после и от княз Фердинанд, така и особено от нашите апостоли, като се почне от Захари Стоянов, та се стигне до великия Стамболов. На тях трябва да се кланяме за българската свобода, а не на руснаците. Защото Батенберг загуби короната си заради гневната на българския подвиг Русия-”освободителката”, а пък Стамболов даде главата си, бидейки посечен от ятаган. А ръката, която е държала ятагана, явно е била вдъхновена от руско злато. Такива са нашите “освободители”, кланяйте им се, колкото си искате, аз на такива не се кланям…

Днес с един приятел си говорехме за ей тия неща. Човекът е мислещ и също не се поддава на колосалната дезинформация около нашите “братя-освободители”. И знаете ли какво ми каза той? Каза ми нещо, което мисля, че уцелва точно в десятката. Той посочи към “паметника на Альоша”, който извисява снагата си с шмайзер над цял Пловдив и рече: “Докато ето това чудо не бъде съборено, няма да има българска свобода и добро да не чакаме!”.

Прав е човекът, и аз мисля така, но той го каза най-добре. Но на мен ми се струва че ни е нужно и още нещо. Трябва да избием от главите си тъпите фантасмагории около нашите “братя-освободители”, които повече от век са тровили живота ни. Те са по-жестоки и от бетонно-каменния колос, извисяващ се над Пловдив. Който е стотици метри по-високо от паметника на Съединението - увековечаващ подвига на народа ни, сам извоювал свободата си.

Този факт като най-точна метафора показва колко слабо ценим самите себе си и колко несправедливо възвеличаваме “братята”. И по тази причина празнуваме за национален празник 3 март, а не 6 септември. Е, и двете дати уж ценим, но това е само колкото да заблуждаваме самите себе си, то е за димна завеса за пред простодушните. Альоша стърчи над цял Пловдив, а пък паметника на Съединението е натикан долу, до автобусите, в прахта. Вместо да си разменят местата поне, ама кога ли ще стане и това?!

Ами ще стане, но от нас зависи, ала мнозинството от нас се оставя да го приспиват с умилителни приказки. От рода на тази за “нашите двойни освободители”… По тази причина бутването на Альоша и подобните нему паметници явно няма да стане скоро - нищо че сега претендираме че вече сме сред най-достойните народи на Европа. Но освен че сред тях сме най-бедни и най-недостойни. И най-самоунизени и самоунижаващи се непрекъснато сме, за жалост. Ето в това ни е големия проблем, не в друго…

(Забележка: Това есе съм го написал на 2 март 2007 г. и нямам причина да променя и една дума в него. А пък който се интересува повече от историческата истина около датата "3 март", нека да прочете поне тази публикация: Какво загуби България на 3 март 1878 година. Две политнекоректни мнения. Оказва се, че основанията за обявяването на 3 март за "национален празник" са крайно съмнителни, до такава степен, че този ден неизбежно се превръща в ден на националното ни самоунижение.)

Добави в Svejo