Моите записки за казармата вече почнаха да приемат очертанията на поредица. Ето какво излезе досега:Едно трепетно лято на реката
Новобрански неволи
"Стари кучета" и "кирливци"
Към тях прибавям и едно друго свое есе по същата тема, писано доста по-рано, а именно:
Как намерих своя път към истината на живота ми: свободата
Забелязвам, че тази сутрин ставам с мисълта, че трябва да продължа да пиша друго есе, та да се приближавам малко по малко към изпълнението на целта: да представя по-пълно войнишкия живот, който съм живял на младини. С оглед младите да разберат какво са пропуснали като няма да ходят на казарма. И не само заради това, но и за това. Та, значи, откривам тази сутрин, че ми се пише за тия неща, значи съм започнал да се увличам. Което пък показва, че (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
1 коментар:
Във всички казарми по света във всички епохи по дефиниция винаги са царели простотия и примитивизъм, независимо дали става дума за наборна или професионална армия. При социализма обаче имаше допълнителни моменти:
- силна идеологизация на военната служба
- двувластие поради наличието на политически офицери, които всъщност не бяха военни, а преоблечени партийни секретари и бяха по-важни от строевите офицери
- често драстичен тормоз от страна на стария набор върху новобранците, особено в съветската и днес руска армия – т.нар. „дедовщина”. Според разказите на дядо ми и баща ми преди 9.9.1944 почти не е имало деление на стари и млади войници и рядко е имало глупаво заяждане от страна на старите.
- Старите офицери преди 9 септември са били истински мъже и офицери. Повечето офицери след 9 септември бяха най-обикновени чиновници, които, както се казва - „безвъзвратно бяха загубили високия боен дух на своите предшественици”.
Шеговито моем да кажем, че с премахването ма наборната армия в България изчезнаха и последните мъже. А най-истинските мъже са онези, служили преди 1989.
Публикуване на коментар