Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
1 коментар:
Да, сопранът Мария тук пее мецосопранова партия. При женските гласове подобни екскурзии в друг „фах” са много по-разпространени, отколкото при мъжете, макар че се срещат и при последните, особено между баси и баритони. Между другото сред неспециалистите това не е много известно, но гласът на Мария Калас не е „красив” глас в смисъла, който влагат най-вече италианците в това понятие. Освен това пределните й височини са леко разклатени, а низините малко гърлени. Но това не я прави по-малко велика. Тя умело превръща своите недостатъци в предимства и най-вече тя е най-важното: ВЕЛИКА ИНТЕРПРЕТАТОРКА.
Класически красив глас има например смятаната често (малко несправедливо, защото те са много различни) за нейна конкурентка Рената Тебалди (1922-2004), макар че нейните височини са понякога проблемни. А големи певици от близкото минало, от които Калас се е учила, са полузабравената Клаудиа Муцио (1889-1936) и Роза Понселе (Понцилио) (1897-1981). Муцио има глас със сравнително ограничен обем и сила, но с много красив тембър и подобно на Калас е най-вече голяма интерпретаторка, затова носи прозвището „(Елеонора) Дузе на операта”, а несравнимият, „тъмношоколадов” глас на Понселе е легендарен. Павароти посещава Роза, когато тя е на почти 80 години, пада на колене, вокализира с нея, намира, че гласът й не е загубил нищо и я нарича „кралицата на кралиците на всички певици”. Дори Понселе обаче е имала проблем с височините.
От Муцио за съжаление няма видеозаписи. Съществуват обаче аудиозаписи, които при всичките недостатъци показват класата й, например легендарното „Addio del passato“ от Травиата на Верди. Никой не чете писмото с такъв автентичен патос като Муцио:
http://www.youtube.com/watch?v=IuGcSxQs5M0
Teneste la promessa... la disfida
Ebbe luogo! il barone fu ferito,
Però migliora Alfredo
È in stranio suolo; il vostro sacrifizio
Io stesso gli ho svelato;
Egli a voi tornerà pel suo perdono;
Io pur verrò. Curatevi... meritate
Un avvenir migliore. -
Giorgio Germont
È tardi!
А ето я Хабанерата с Роза Понселе:
http://www.youtube.com/watch?v=Yyz75uHNHeI
Публикуване на коментар