Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 26 юни 2011 г.

"Стари кучета" и "кирливци"

Имам работа, както се казва, и на ушите, обаче ето че пак сядам да продължа разказа си за казармата. Не знам защо го правя, може би се дължи на мъжката мания да се разказват преживелици и случки от т.н. "казармен живот"; най-вероятно е така. А на какво се дължи тая мания, какво тя изразява, е отделна работа, е отделна тема. Трябва ли обаче мъжете да идат на казарма, лошо ли е, че днешните младежи нямат туй "неописуемо щастие", или е добро, и в какъв смисъл, е въпрос, по който искам да кажа нещичко още в началото.

Твърди се, че в казармата момчетата ставали мъже; колкото и да е изтъркано туй твърдение, в него изглежда има частичка истина. Могат ли момчетата да станат мъже без да идат в казарма - сигурно могат, но не съм много сигурен в това. Защото казармата, особено пък войната, първо, са мъжко занимание; и като мъже обучават момчета на "военно изкуство", нищо чудно този да е начинът младежите да придобият подобаващата мъжественост. (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

1 коментар:

Анонимен каза...

"Кириакодромион" не е измислена, а гръцка дума и означава "Неделник" - първата печатна книга на новобългарски език от Софроний Врачански. Между другото в нашето малко особено поделение имахме специален таен език, който е почти неразбираем за външни лица и на който понякога си говорим, когато се срещнем отново.