Преди няколко дни публикувах коментар със заглавие Нека да направим максималното за да победим враждебността си към циганите!. Там тръгнах от следната предпоставка:Че съществува враждебност и неразбиране между българи и цигани се знае; знае се и че е враждебност най-вече от страна на българите към циганите. Това не трябва да бъде така. Циганите са наши събратя по съдба, срещу които ние постъпваме крайно несправедливо: заради нашата враждебност те са изтикани едва ли не в гета, биват упреквани, обиждани, с тях не се отнасяме като към хора, което е грозно! Циганите били такива и онакива, те правели не знам какво си, много сме придирчиви към техните недостатъци, а ние самите нима сме перфектни или много добри?!
Трябва да почнем битка със собственото си агресивно и нетолерантно отношение към циганския етнос, трябва да почнем да си подаваме ръце, а не да си обръщаме гръб. Трябва да търсим разбиране, трябва да направим така, че да бъдат стопени ледовете на враждебността, на непоносимостта, на непризнаването на правото на другия да бъде себе си, на безчовечността – ледовете, в които са оковани душите ни. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
4 коментара:
http://ned3.blogspot.com/2009/08/blog-post_23.html
Не съм сигурен, че българите мразят циганите. По-скоро може да се каже, че като цяло не изпитват симпатия към тях. В момента положението на циганите в Унгария (където процентуално са поне колкото в България, а в абсолютен брой вероятно повече) например е много по-тежко. Националистите от партия Jobbik ("Движение за по-добра Унгария”) са ги взели на мушка, а самият Виктор Орбан каза: „Ние уважаваме хората, които живеят заради децата си, но не и тези, които живеят от децата си.” (т.е. от детските надбавки).
Много трудно е да социализираш някого, който не иска да се социализира. Интересното при циганите е, че те са поне от 700-800 години в Европа, но не са се интегрирали. Това е чудовищно дълъг период, около 30 поколения! Често при имигранти още във второто поколение например се губи знанието на родния език. Циганите обаче за 800 години не можаха да научат български! А някога ни внушаваха, че славяни и българи се прегърнали и само за 150 години се слели и претопили в единна славянобългарска народност. Явно това е невъзможно, българите са си все още основно българи и са водели антиславянска политика, но това е друга тема.
Причината за положението на циганите, разбира се, не са генетически, това би било неоправдан расизъм. Всички съвременни хора имат горе-долу едни и същи гени, оттам и потенциално еднакви способности и умения. За особеното положение на циганите ВЪВ ВСИЧКИ ЕВРОПЕЙСКИ ОБЩЕСТВА трябва да има някакви дълбинни социално-икономически причини.
Даа толерастията не прощава...
Tonkoff
мисля че дори много добре се държим с това племе.В по-горните коментари прочетох нещо за което не се бях замислял-30 поколения не научават езика на страната в която живеят!!!!!!Е как да процедираме с тях??Мисля че стерилитета е едно добро начало.Жалко че е незаконно и ''нехуманно''макар че циганите не се вписват в представата ми за хора.
Публикуване на коментар