На едно място във Фейсбук стана дума за преживелиците от войниклъка, които, както се знае, мъжете много обичат да разказват когато са на маса. Прочетох от Хр.Марков едно хубаво есе по тия въпроси, сетих се, че аз до момента сякаш изобщо не съм писал за този период (2 години) от живота си - и осъзнах, че е добре да напиша нещичко. И тъй, ето, сядам тази сутрин да пиша за това, зарязвайки други, много по-важни работи - защо ли го правя? Но явно някаква мощна сила ме дърпа в момента нататък и не е хубаво човек да й се опъва; по-добре е да й се подчини.Това, особено в областта на писането, съм го разбрал добре: тук принудата не помага, а плановете са излишни, тук истински ценно е само спонтанното. И ето, почвам да редя думите, в които искам да "реконструирам" онова време - такова, каквото съм го почувствал, преживял и изстрадал. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр.
3 коментара:
Това е хубав и някак си малко меланхоличен текст, на който би подхождало заглавие като у Радичков „Последното лято”.
А иначе водата в Марица край Долна баня топла ли е? Или тя там е все още не равнинна, а планинска и поради това студена река?
„Под с. Радуил долината на р. Марица губи планинския си вид и преминава в котловинната си част. Долината й е оформена по западните и северните части на Долнобанско-Костенецката котловина почти на границата между котловината и разклоненията на Средна гора. От устието на Костенецката река (Стара река) надолу долината на р. Марица се стеснява и преминава в известния Моминоклисурски пролом в източната планинска връзка между Средна гора и Рила планина и достига Горнотракийската низина под гара Белово.”
„В миналото река Марица е била плавателна река от Белово надолу по течението, но в наши дни не е толкова пълноводна, защото доста язовири задържат водите на важните ѝ притоци.”
Хубава ли е питейната вода в Долна баня? От Рила ли идва?
Говорът на Долна баня като самоковския ли е? Между другото Самоков в миналото понякога е бил смятан за част от Македония! Според големия диалектолог Стойко Стоев характерно за самоковския говор е (http://www.kroraina.com/knigi/jchorb/st/st_2_b_zap_2.htm#samokovski):
САМОКОВСКИ ГОВОР
Самоковският говор обхваща Самоковското поле. На изток по долината на р. Марица той се свързва с ихтиманския говор, a на запад с дупнишкия.
Самоковският говор има следните по-характерни черти:
1. Покрай повечето случаи с гласна a вместо стб. ѫ, ъ и ь (дап, маш, гàлап; дàска, сан, пèсак, четвъ̀ртак; лаштѝ) се срещат случаи с o вместo стб. ъ (coc нèго, воф сèло, подàрок, пỳпок) и с у вместо стб. ѫ (мỳка, сỳшта).
2. Гласна у вместо лъ, ъл след лабиална (устнена) съгласна: буà (бълха), вук, вỳна, пун (пълен), музèм (мълзем), йàбука (ябълка).
3. Меки съгласни л’, н’ в края на думата и в средата пред съгласна: сол’, крал’, прий̀àтел’, осѝл’, парцàл’, фасỳл’, ден’, кон’, кòрен’, кумѝн’, тигàн’, бòл’к’а, лỳл’к’а, престѝ’л’ка, сèн’к’а, грàн’к’а.
4. За гр. Самоков и за някои близки села като Шишмàново е характерно съчетанието шч вместо шт: шчо, лèшча, нèшчо, пỳшча, шчèрка.
5. Член за мъжки род единствено число -о: гърбò, носò, стòло, човèко, ден’ò, кòн’о, крàйо, мажò .
6. Глаголно окончание за 1 л. ед. ч. сег. време -м: вòдим, нòсим, òдим, перèм, пѝшем.
7. Частица за бъдеще време к’е: к’е ѝдем, к’е кàжем, к’е четè, к’е напрàват, к’е ỳчат.
Водата на Марица при Долна баня е студена, но лятно време къпането в нея е твърде освежаващо; търпи се студенината й, то именно това му е и хубавото на къпането в нея; прочее, къпал съм се и в някои притоци (потоци) на Марица в курорта Долна баня, току досами Рила и вече като се навлезе в планината, водата там е още по-студена, но пак може да се къпе човек, а пък релаксирането на тялото е невероятно силно. Там, прочее, в тия бистри потоци може да се види и пастърва.
Питейната вода в Долна баня е рилска, много хубава за пиене, някак си е твърда и винаги е много студена; като си налееш от чешмата шише с вода и излезеш лятно време под лозницата, шишето веднага се изпотява от горещината. А иначе хората в Долна баня говорят оригинален говор, включващ самоковския говор, македонския диалект, много турски думи, както, прочее, навсякъде из Българско, въобще, изразяваме се там оригинално. Няма такива странности обаче като шишмановския изговор, както сте го дали в справката, но за отбелязване е, че съм чувал такъв изговор в поделението, където служих, даже добре си спомням един старшина, който си говореше по шишмановски (така се говори и в някои други самоковски села), но има в днешно време характера на някакво тарикатско говорене, не знам сега дали мутрите от оня край не говорят толкова тарикатски, по същия начин. Откъснал съм се от своя роден край обаче, ето, днес се връщам оттам, ходя за по няколко часа, понеже имам много работа тук, в Пловдив.
Мисля, че отговорих на въпросите Ви. Ако има нещо, питайте. Моя роден край е много хубав, благословен сякаш от Бога, много красоти има там, самата Рила, дето започва да възвисява снага оттам, щото ний сме в полите й, е красноречиво потвърждение на тази констатация. Но ми се чини, че навсякъде из нашата родина хората смятат своя роден край за изключително красив и за благословен от Бога, което именно показва, че ние, хората, сме склонни да се привързваме към природните хубости и да ги абсолютизираме...
Благодаря, чудесно, много интересна и ценна информация. България е малка страна, но пак е невъзможно за един живот да я обходиш и опознаеш. Неотдавна си купих нещо като пътеводител на Николай Генов и Румяна Николова „Книга за България” (15 лв) и се оказа, че има безброй места и неща, които не познавам и повечето от които за съжаление вероятно никога няма да опозная:
„Познаваме ли България?
Мнозина биха отговорили положително, но това е, преди да разтворят страниците на тази книга. Прочетеното ще ги изуми и очарова. Освен до знакови места, за които всеки българин е чувал, авторите ни повеждат по пътищата на България до непознати и прекрасни кътчета от родината ни, за които дори не подозираме: църкви, манастири, пещери, свещени места. Преоткриваме както природни феномени, с каквито нашата страна е богато обдарена, така и паметници на историческото и културното ни наследство... Книгата не е обикновен туристически справочник, а произведение, което следва най-добрите образци в пътеписния жанр.
Опознайте непознатата България и още повече ще се гордеете, че сте българи!”
Към тези непознати за мен места засега принадлежи и Долна баня. Имам интересни спомени за Николай Лилиев, който мисля през 1907 е бил чиновник в Долна баня, ще ги потърся.
Да, повечто хора смятат своя роден край за най-хубав, и все пак е трудно да се отрече, че има особено хубави места. В красотата има и някакъв абсолютен момент, не всичко е субективно. Моите уважения към градчетата и селата в Тракия и Дунавската равнина например, но те просто не могат да бъдат хубави като Долна баня. Също така едва ли някой би твърдял, че Англия, Холандия или Дания са дарени с природни красоти. Българите просто са имали късмет. Англичаните може и да не са благословени с природни хубости, но за сметка на това са на остров и 1000 години са могли да се развиват необезпокоявано. България е на такъв кръстопът, че това се е оказало невъзможно. Е, не можеш да имаш всичко на този свят.
Между другото аз при влизането в казармата като единствена книга носех със себе си „Държавата” на Платон. Тогава не знаех, че един от съветите на американския гуру Робин Шарма е винаги да си носите книга, за да можете да четете по всяко време и навсякъде и да не скучаете, а да оползотворявате времето, но инстинктивно го следвах.
Публикуване на коментар