Фукльото, гъзарят, пичът и тузарят като екзистенциални типове

Може ли да се вникне и постигне същината на нашата мутренска "философия" и нравственост? Това е велика изследователска задача, за решаването на която си струва да живее човекът. Да, смятам, че има такава философия и нравственост, която при това е твърде разпространена тъкмо защото е прекалено престижна.

Младите хора у нас - е, не всичките, но мнозинството от тях - най-старателно подражават на някои стереотипи и модели на поведение, които най-пълно представят и изразяват тази т.н. "мутренска философия", стига думата философия да е подходяща за употреба в този толкова специфичен случай. Казват, че самата мафия си имала своя "ценностна система", свои специфични норми на поведение, сиреч - свой морал. Те именно по "морални причини" убиват, крадат, насилват, пребиват други човешки същества, а не просто ей-така, неизвестно за какво. Все пак и мутрагените са... "човешки същества", имащи съзнание, заради което обстоятелство се предполага, че си имат съответните ценности. Самият аморализъм е особена морална философия при цялата си толкова отвратителна аморалност.

Аз, разбира се, едва ли ще мога ето сега да опиша тази философия, да представя нейната същност и по-значимите феномени на изявата й. Аз ще засегна само един най-бегъл аспект от туй мутренско мировъзрение и разбиране на живота, на неговата задача, от което, както казах, мнозинството от младите са така силно респектирани, че се стараят да му подражават колкото се може по-пълно.

Трябва да има, няма как, някакви градации на престижно мутренско поведение, нива на "мутровщина", като се тръгне от най-простата, най-наивната, та се стигне до най-пълноценната и най-висшата. Става дума за някаква градация в онтологическата същност и сърцевина на мутренското, която трябва да бъде постигната, и то в най-изразителните и феноменологични черти, та да можем, когато забележим на улицата някой подобен тип, веднага да можем да го класифицираме на сътветното ниво. Разбира се, тук се иска геният на Чарлз Дарвин, аз нямам такива амбиции, и по тази причина се задоволявам да туря поне основите на бъдещите научни постижения в тази област.

На най-ниското ниво, чини ми се, стои типът на най-наивния и прост фукльо. Фукльовците са най-ниското, но необходимо стъпало, през което трябва да мине всеки индивид, та да стигне един ден до най-висшето, а кое е то, засега нека да остане тайна, за постигането на която обаче съвсем скоро ще приложим цялата си психологическа и философска проницателност. Що е фукльо всеки разбира, и едва ли се налага особено описание. Фукльото се прави на "важен", нищо че, предполага се, е пълен въздухар, или въздух под налягане, както обикновено се казва. Фукльовците са порядъчно или доста нагли, което явно е предпоставка за пораждане на мутренщина изобщо. Те са самохвалковци, правят се на "специални", мъчат се да се представят за "герои" или поне за копиеносци на героите. Ако във връзка с казаното в нечие съзнание се породят спонтанни асоциации, свързани с една личност, станала символ на мутренското изобщо, то тези асоциации, предполага се, съвсем не са случайни. Спомнете си кой беше "копиеносец" все на велики личности (бай Тодар и самият Симеон!), кой беше техен най-приближен бодигард, кой се пъчеше години наред до тях, кой после почна да се тупа по гърдите и да вика на софиянци: "аз ви асфалтирах тая и тая улица", "аз ви пуснах езерцата", "аз, ако поискам, ще ви... таковам и майката".

Но да не изпреварвам развитието на разсъждението си. Коя е по-високата степен, стояща непосредствено над редовия фукльо? Тук съм малко затруднен, но след дълбок размисъл и медитация в последните няколко дни добих усещането, че съм постигнал самата истина: по-висше същество от фукльото е гъзарят! Еврика, изглежда това е постижение, което трябва да се отпразнува! А що е гъзар, надявам се, всеки знае, няма как иначе: нищо че думата може да подвежда, важна е обаче, както казах, същността. Гъзарят е фукльо в извънредна някаква степен, пълна и цялостна реализация на фукльовщината. Гъзарят е тотален фукльо, чиято фукльовщина до такава степен е обладала съществото му, че вече прозира отвсякъде, примерно в походка, в маниери, в прически, в говорене и пр. За да се сетите какво точно имам предвид, представете си как влиза в шоуто си по стълбата Слави Учиндолски, и също как се дължи по време на цялото си шоу: сега вярвам рабрахте какво е гъзария в пълния обем на тази дума. Явно това момче няма потенциала да развие в себе си нещо повече от най-банална гъзария, но пък явно точно по тази причина е станал идол и кумир на цялата ни младеж. Която, от друга страна погледнато, също ще си остане на това все пак доста ниско морално ниво: да бъдат най-кухи гъзари, нямащи потенциала за нещо повече от това.

Ето че сега вече навлизам в още по-висша сфера, тук нещата са най-сложни и най-трудни за изразяване: кой е типът, който е по-горе от гъзаря, но е по-долу от висшата потенция на мутренското изобщо, която по най-нагледен начин може да се изрази просто като се назове самия тип с името на най-пълния му носител и изразител: няма кой друг да е освен самият бат Бойко! Значи върви се от фукльото, минава се през гъзаря, после явно има нещо друго, засега още неизвестно, и накрая се стига до най-висшето, което изобщо е възможно, и което синтезира в себе си в най-цялостен и пълен вид всеобемната същина на мутренското изобщо, до степента да е вече нарицателно: типът "бат Бойко". Разбира се, казвайки това, не ми изобщо минава мисълта през ума, че някога, в някоя епоха може да се роди някой, който поне минимално да се доближи до този титан: видя се колко жалък до него е един друг претендент за образцова мутренщина, а именно архонта Слави Бинев от Атака.

Мислих дълго, а се оказа, че решението на загадката е така просто: има две нива, които са преход към самия идеал на нашите дни, наречен така просто, мило и по народному "бат Бойко" - подобно на онова незабравимо "Тато", или пък на онова, другото, именно "Батето". И тия нива са всеизвестни: пичът е първото, а пък тузарят е второто. Това наистина са две висши онтологически квалификации и изрази на мутренското изобщо, които именно в своята съвъкупност водят пряко до идола бат Бойко. Що е пич е нас вече и децата знаят: всичко живо в българските простори се мъчи да е пич, ала на малцина се удава да бъдат пичове в истинския смисъл на туй велико, и при това съвсем българско понятие. Да бъдеш пич или що е пич не може да се опише с думи, то просто се чувства. И по тази причина аз няма да правя неумели опити да изразя с думи същината на "пичовското" изобщо.

Тузар е пич в неговата най-висша потенция, то е кажи-речи нещо, наподобяващо вече бат Бойко, ала не така титанично и хероично. Тузар, примерно, е един Доган, тузар е, да речем, Гергов, приятелят на Гоце Първанов, на чиито банкети самият президент Гоце играе такива кръшни хора, а пък тузарят Гергов тежко му ръкопляска. Тузари са, примерно, всички по-изтъкнати лица в ръководството на ГЕРБ, ала те имат лошия шанс тяхното тузарство да бледнее, понеже е редопоставено с сиянието на самия дон Бойко, а пък то всичко заслепява. Както мощният възход на слънцето заран прави така, че на небето избледняват и стават невидими за окото дори и най-ярките звезди, така и появата на бат Бойко някъде води до това, че всички тузари, пичове, гъзари и обикновени фукльовци се смаляват и се превръщат именно в... смърфове. Явно затуй тази е любимата дума на наший титан бат Бойко: нему всички изглеждат, от неговата висота, все нищожни смърфчета!

Та това е моят малък принос към разгадаване на великата загадка на мутренското като такова, което по неизбежен начин стана най-същностна и конституивна инградиента на българския живот изобщо - на етапа, на който се намираме. В реда на вече изложените мисли - прощавайте, ала предметът е така велик, че явно постигнатото е доста бледо! - трябва просто да изтъкна накрая, че бат Бойко именно като носител и символ на мутренското в неговата чистота и първозданност, оказва се, не е друго, а висш синтез на фукльовщината, на гъзарията, на пичовското и на тузарското. Сиреч наш бат Бойко не е нищо друго освен и фукльо, и гъзар, и пич, и тузар, но в тяхната екстремна и най-висша степен. Надявам се казаното отчасти да хвърли известна светлина на този най-значим национален феномен, наречен "бат Бойко", който издига нашата нация на космически световни висоти: какво е един, простете, Путин, сравнен с бат Бойко?! Какво е, простете дваж, един Буш, поставен до нашия народний титан?! Божичко: несравними са!!! Какво е един... Тони Блеър - ще се спукам от смях вече! - сравнен с нашия националний символ?! Да продължавам ли? Нема смисъл, знам, всичко е ясно: ние, българите, сме най-великите в цялата Вселена, понеже ако не Господ, то поне бат Бойко си е най-чист българин...

Добави в Svejo