ВАЖНО!

Най-важното, моля, обърни внимание!

▼  Моята страница във фейсбук ▼  Н ОВА КНИГА: Оглупяването: как да спрем малоумието за да се спасим от безумието? ▼  ЛИЧНОСТНОТО ФИЛОСОФСТ...

Показват се публикациите с етикет Мисли. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Мисли. Показване на всички публикации

сряда, 19 април 2023 г.

А вашите мисли имат ли "нашийник"?

"Нощем мислите ни се превръщат в кучета, които се изплъзват от нашийника си и хукват накъдето им видят очите..." (Стивън Кинг)


Моите мисли пък нямат нашийник нито нощем, нито денем, а при вас как е?



ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...






Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободатаизд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времетоживотасвободата.

четвъртък, 18 юли 2019 г.

Защо точно защото сме изучавали Шекспир в училище завинаги сме лишили душите си от богатствата на неговия дух?



... 10. Животът не е толкова дълъг за да си позволиш да скучаеш.

...

12. Няма по-голяма грешка от това да срещнеш шедьоврите на изкуството в неподходящ момент. За много хора Шекспир е загубен завинаги заради това, че са го изучавали в училище.


...

27. Никога не мислете, че вие знаете по-добре, какво е най-добро за хората около вас.

...

30. Времето е най-добрият убиец.

31. Много малко от нас са това, което изглеждат.

...

34. Най-важните моменти от живота си разпознаваш когато вече е твърде късно.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

събота, 11 май 2019 г.

Похвалите и клеветите приемай равнодушно - и не спори с глупаците!




Похвалите и клеветите приемай равнодушно - и не спори с глупаците! "Хвалу и клевету приемли равнодушно и не оспоривай глупца." (Пушкин) Но така често забравяме тия толкова разумни думи...


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

неделя, 14 октомври 2018 г.

Разходка днес до параклиса и църквата "Света Петка" в Долна баня



Вече е есен, листата жълтеят и падат... липсват само дъждовете.



Изглед от терасата на нашия дом...



Старото параклисче е ремонтирано, подновено, почти неузнаваемо - отвътре и отвън...



Тече лековита вода...







Новата църква на Света Петка, отдолу на ливадата.



Параклисът е горе, а тук се строи и хубава беседка.



Стадионът (Спортният комплекс) на Долна баня, подновен в изцяло европейски стил, с европейски пари.





И видео от разходката ми, придружено с мой монолог:



Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

понеделник, 16 януари 2017 г.

Всичко ли е изгубено вече?



Прав е Питагор. Май сме достигнали до точно това положение?

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

петък, 20 ноември 2015 г.

Президентът Плевнелиев е на светлинни години по-високо в личностно отношение от ходещия резил и безличника, носещ името Гоце Първанов



Навсякъде в интернет срещам крайно злобни нападки по адрес на Президента Плевнелиев, по повод на последните му изявления, които явно не се харесаха на щатните русофилско-путински сволочи и мерзавци; изглежда тая напаст е получила нареждане от господарите си да плюе българския президент непрекъснато и те най-старателно изпълняват заповедта, с оглед да си заслужат рубличките. По тази причина ми се наложи да реагирам с ето тези обобщаващи констатации, които според мен имат важен смисъл, който трябва да стигне до колкото се може повече дебели, санким немислещи български глави; по тази причина ги публикувам и в блога си:

В сравнение с личностните, нравствените (с извинение) и политическите качества на лъжеца, ченгето и платеното руско мекере Гоце Първанов Президентът Росен Плевнелиев стои толкова високо, че може с основание да се каже, че е на светлинни години по-високо от въпросния ходещ резил, носещ името Гоце Първанов - олицетворението на безличността, аморализма, безскрупулността и политическото сметкаджийство.

Това, че комуноидите, носталгиците по комунизма и враговете на свободата и демокрацията у нас харесват Бойко Борисов и ненавиждат Президента Плевнелиев говори и показва много! То е симптом за нещо много важно, но тия, които разбират, не се нуждаят от обяснения. А това, че същите тия комуноиди толкова много се дразнят от Плевнелиев е достатъчно основание сериозните и нормалните хора да го уважават. Президентът Плевнелиев е най-доброто, което ГЕРБ изобщо можа да роди, да създаде и да даде на България. Понеже съм справедлив човек, не мога да не кажа и това.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

събота, 24 октомври 2015 г.

"Честито замисляне!"



Aldin Dimitrov Aldinov: Едно време хората си честитеха баня, сега май трябва да си честитят мислене, че то се случва доста по-рядко от банята.



КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Добре казано: "Честито замисляне!" :-) Преди си казвахме: "Честито баня!", сега си казваме "Честита мисъл!"; ама май-май на мнозина съвсем не им се случва щастието главата им да роди тяхна собствена мисъл...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

вторник, 9 декември 2014 г.

Илюзорната свобода е най-безнадеждното и коварно робство



Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

сряда, 2 април 2014 г.

Един добър съвет на д-р Фройд



Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

неделя, 9 март 2014 г.

Конфуций за методите на учене



"Разкажи ми – и аз ще го забравя. Покажи ми – и аз ще го запомня. Остави ме да го направя – и аз ще го разбера!"

(Конфуций, на китайски 孔夫子, Кун Фудзъ, философ, 551 - 479 г. пр. Хр.)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

понеделник, 2 декември 2013 г.

Не е работата да се докаже дали този или онзи е прав, работата се свежда до това да се открие и да се разбере каква е истината...



Публицистката Luboslava Rousseva е написала във Фейсбук нещичко, на което ми се наложи да реагирам, да я репликирам; ето как:

Luboslava Rousseva: Нещо се умилих и изведнъж се присетих какво ни събра навремето, за да направим сайта Редута. Неговият двигател избра чудесен цитат от Вонегът, който преразказа така:

Представете си за миг, че татко ви е най-умният мъж, който някога е живял на земята, че знае всичко, прав е във всичко и може да докаже, че е прав. А сега си представете, че някое друго дете, на друг хубав свят, отдалечен на милион светлинни години от нас, също има татко, който е най-умният мъж, живял някога на онзи хубав далечен свят. И той е също толкова умен и също толкова прав, колкото и вашият татко. Само че, ако се срещнат, между тях ще започне ужасен спор, защото няма да се съгласят един с друг по никой въпрос. Причината и двамата татковци да са прави и въпреки това да се карат е, че съществуват толкова много различни начини да си прав. :-)

Ангел Грънчаров: Не е работата да се докаже дали този или онзи е прав, работата се свежда до това да се открие и да се разбере каква е истината...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

неделя, 10 ноември 2013 г.

Да се философства не означава друго, освен да "изчоплим" смисъла, дето е скрит в думите, в езика



Един човек, вероятно от бързане при писането, ме нарече "очителю"; като видях тази дума така изписана, ми се набоде в очите думата "очи", дето е в началото; излиза, че по-дълбокият корен на думата "учи" ("учене", или "очене"), уж стояща зад думата "учител", е "очи"; "учи" иде, предполагам, от "очи"; който учи, почва да провижда, да се снабдява с очи, да използва очите си по предназначение, иначе казано, почва да вижда, а преди това, предполагам, е бил сляп или... заспал (със затворени очи); та какво излиза, тия хора, дето са будни, са с отворени очи, те ползват очите си, за да виждат, а пък на спящите и слепите това не се удава, нали така излиза? Виждате ли как думите говорят, казват ни всичко, а да се философства не означава друго, освен да "изчоплим" смисъла, дето е скрит в думите, в езика... (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

петък, 25 октомври 2013 г.

Истината ражда ненавист, а подлизурството – приятели



Истината ражда ненавист, а подлизурството – приятели.

Veritas odium parit obsequim amicos.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

петък, 8 февруари 2013 г.

Една мисъл на Шопенхауер за превъзходството на природно надарения ум спрямо образоваността

Заслугата за припомнянето на тази мисъл на Шопенхауер е на г-н Александър Димитров...

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Наистина, всяко образование не е нищо друго освен "шлифоване" на това, което ни е по природа дадено, което ни е дадено от Бога. Което и показва, че е безкрайно важно какво именно е онова, което подлежи на шлифовка; важен е "материалът"; в някои случаи се налага да бъде шлифован, да речем, диамант, в други случаи, примерно - слюда или просто камък, или каквото друго там се сетите. "От всяко дърво свирка не става" - го е казал мъдрият ни народ. Образоваността не може да замести, да възмезди природните способности или надареността на душата. Решаващ, оказва се, е субективният, човешкият фактор. Което и показва колко вредно е типовото образование, което не зачита индивидуалните различия, а се мъчи да приравни обучаваните, да унифицира способностите им на базата на някаква усреднена, посредствена норма. По този начин такова масово образование варварски ощетява тъкмо най-кадърните, докато в същото време несправедливо възвисява и подхранва самочувствието на некадърниците, понеже ги приравнява именно с най-способните. Като се каже, в наши условия, "еди кой си е висшист", никой не се интересува каква личност стои зад такава една квалификация...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.   Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

понеделник, 29 ноември 2010 г.

Как следва да изглежда един кабинет по ФИЛОСОФИЯ

От два месеца в училището, в което работя, уреждам кабинет по философия. В него ще се учат само философските предмети. Постарах се да го направя едно приятно място за занимания, за четене, за дискусии, за разговори.

Най-напред масите бяха подредени в квадрат, за да могат младите хора да са лице в лице помежду си и с преподавателя. После сложих на празните стени портрети (във формат А3) на велики философи. Вече в кабинета има и мултимедия, и лаптоп, и интернет. Разбира се, там са всички мои книги и учебни помагала, а също така и досега излезлите броеве на списание ИДЕИ и на в-к ГРАЖДАНИНЪ, които учениците да могат да разглеждат и четат когато поискат.

Оня ден пък ми хрумна по стените да бъдат залепени листове с "крилати мисли" на велики хора; речено-сторено, веднага бяха разлепени 20-тина листа с такива мисли. Вчера подбрах още толкова и днес също ще бъдат сложени, та учениците, седейки на масите си, да могат да четат тия мисли. Разбира се, те нямат нищо общо с ония тъпи лозунги от комунистическо време. Та ето кои мисли могат да се четат от учениците по стените на кабинет ФИЛОСОФИЯ в ПГЕЕ-Пловдив:

Самият човек дава ценност на делото: ала как би могло едно дело да придаде ценност на човека?

(Фридрих Ницше)

Равни права за всички: това е най-крещящата неправда – защото онеправдава най-даровитите хора...

(Фридрих Ницше)

Най-силните телом и духом са и най-добрите – постулат на Заратустра. От тях произлиза по-висшия морал, този на твореца. Да претвори човека по свое подобие: това иска той, това е неговата почтеност.

(Фридрих Ницше)

Човекът винаги прави само това, което иска, и все пак прави това по необходимост. А това се обяснява с факта, че той вече е това, което иска: тъй като от това, което е, необходимо произлиза всичко, което той някога прави. Нашата дейност е чиста проява на собствената ни същина.

(Артур Шопенхауер)

Светът, в който царува егоизмът с цялата му свита, съществува не за добрите, а за злите. Светът е създаден за тираните.

(Артур Шопенхауер)

Хората са устроени по такъв начин, че сред тях има много лоши, понякога подли, лицемери, много наивници, чудаци и глупаци, тук там се среща човек умен, или разумен, честен, добър и, като най-голямо изключение – благороден.

(Артур Шопенхауер)

В старостта няма по-добро утешение от съзнанието, че всички сили на младостта са отдадени на дело, което не старее... Придобивай в младостта това, което с годините ще върне ущърба, причинен от старостта. И, разбрал, че храна на старостта е мъдростта, действай в младостта си така,че да не остане старостта без храна.

(Артур Шопенхауер)

Нищо така не изтощава и не разрушава човека както продължителното физическо бездействие.

(Аристотел)

Не можем да живеем приятно, не живеейки разумно, нравствено и справедливо и, обратно, не можем да живеем разумно, нравствено и справедливо, не живеейки приятно.

(Епикур)

Истината изобщо не страда от това, че някой си не я признава.

(Фридрих Шилер)

Който иска да постигне много, той трябва да умее да ограничава себе си. Който пък, напротив, иска всичко, този в крайна сметка нищо не иска и нищо няма да постигне.

(Георг Хегел)

Никаква цел не е висока дотолкова, че да оправдае недостойни за нейното осъществяване средства.

(Алберт Айнщайн)

Към човека трябва да се отнасяме винаги и само като към цел сама по себе си, никога (ОЩЕ >>>>)

сряда, 31 декември 2008 г.

Който опита да заживее по-разумно и по-мъдро, само такъв ще преуспее!

Някога, като съвсем млад, особено пък като студент в Санкт Петербург, бях голям привърженик на древната римска мъдрост и философия. Оттогава остана пристрастеността ми към богатите на мъдрост римски сентенции. И ето днес, чудейки се как по-оригинално да ви поздравя по случай идването на Новата 2009 година, се сетих и се поразрових да намеря подходящи "крилати изрази" (афоризми), с които да поздравя всички читатели на своя блог. Натъкнах се на следните:

• Annum novum bonum felicem faustum fortunatumque! (Щастлива Нова година!)

• Annus superior semper melior (Изминалата година е винаги по-добра.)

• Decet cariorem esse patriam nobis quam nosmet ipsos - (Необходимо е родината да ни е по-скъпа от самите нас.)

• Dicere non est facere (Да кажеш още не означава да направиш.)

• Dictis facta respondeant! (Нека делата да съответстват на думите!)

• Dictum acerbum (Горчива истина.)

• Dictum sapienti sat (На умния е достатъчна една дума.)

• Difficilis est ars regendi rem publicam (Сложно изкуство е управлението на държавата.)

• Diligentia in omnibus rebus valet (Във всички дела е необходимо усърдие.)

• Dimidium facti, qui coepit, facit (Който е започнал делото, свършил го е наполовина.)

• Dives est, qui sapiens est (Богат е този, който е мъдър.)

• Doctrina multiplex, veritas una (Учения много, истината е една.)

• Fac et spera (Прави и се надявай.)

• Facile dictu, difficile factu (Лесно е да се каже, трудно е да се направи.)

• Facta loquuntur (Делата - фактите - крещят.)

• Facta, non verba! (Дела, а не думи!)

• Facta sunt verbis difficiliora (Делата са по-трудни от думите.)

• Facundus est error, cum simplex sit veritas (Лъжата е красноречива, истината е проста.)

• Feci quod potui, faciant meliora potentes (Направих всичко, което можах, нека, който може, да направи по-добре.)

• Festina lente (Бавно бързай.)

• Latrante uno latrat statim et alter (Когато едно куче залае, веднага и друго ще подхване.)

• Legibus idcirto omnes servimus, ut liberi esse possimus (Всички ние се покоряваме на законите, за да бъдем свободни.)

Толкова засега. Друг път повече. С тия частици от древната римска мъдрост да поемем към 2009 година: нека тя да бъде за всички нас една успешна и различна година! Хубавото е, че от нас зависи каква ще бъде. Колкото повече хора разберат това, толкова повече ще живеем така, както сме пожелали. И както сме си мечтали даже...

Казаното в тия афоризми е предостатъчно; забелязвате, предполагам, че приведените сентенции са пребогати на смисъл. Поради това смятам, че не е необходимо да им правя свой коментар. Ако всеки сам помисли и се помъчи да се овладее от смисъла, скрит в тях, ще обогати невероятно много душата си. А пък това е добра основа за успешен старт на една нова година, която е голямо придизвикателство към всички нас. Ще постигнат много обаче най-вече ония, които са се погрижили да има нещо в душите им. Не толкова на масата ти е важно какво има, а в душата ти.

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

неделя, 14 септември 2008 г.

По повод на "некои мисли" на г-н Сакскобурготский във връзка с годишнината от независимостта на Третото Българско Царство

Чета информация, че във Велико Търново се била състояла научна сесия, посветена на 100-годишнината от обявяването на независимостта на Третото Българско царство. Освен историците Пантев и Марков в нея била участвала още една забележителност: г-н Симеон Сакскобурготский, потомъкът на царете Фердинанд Първи Български и Борис Трети Обединител. И тази особа произнесла, както се очаква, прочувствена реч, която едвам не разплакала меланхоличната аудитория. Публиката се утешила, като най-лицемерно и верноподанически ръкопляскала на мърморещото и бълващото тривиалности от трибуната историческо изкопаемо.

Нарочно акцентирам на някои детайли, та да се разбере докъде я докара г-н Сакскобурготский, след като сега вече е най-просто политическо лице, омацано до лактите с мръсотия, а съвсем не е възвишеният наследник на последните български царе и законен носител на българската корона. За което си е виновен само той самият. Е, виновни са и тия, дето му дърпаха конците де, щото такова глупаво поведение като неговото през последните години едва ли е било резултат на съвсем свободен избор.

Та на научната конференция г-н Сакскобурготский бил произнесъл слово, в което повторил до една ония баналности на своята безпринципна политика, довела го по най-закономерен начин до позорището на пълната деморализация. Аз няма да ги повтарям, понеже наистина са много изтъркани тия негови мисли, пък и всеки може да ги прочете сам. Ще изтъкна само следното, което по-пряко ще ме изведе до онова, на което искам да обърна внимание. И което, струва ми се, е по-важно. Ето, обърнете внимание на това:

... Днес на обществения хоризонт се задават отново онези опасности, които могат да върнат страната в годините на безплодната конфронтация - безогледен популизъм, площаден национализъм, опорочаване на изборите, стремеж за навлизане на нечисти интереси в политиката... да не допускаме България да затъне в нов цикъл на противопоставяне и омраза, да не се руши това, което е постигнато с толкова усилия и трудности... ролята на предстоящите парламентарни избори - първите, след присъединяването на България към Европейския съюз... те ще зададат посоката за развитие на страната в условията на европейското членство - дали ще продължим още по-уверено и последователно по пътя на модернизацията или ще затънем в тресавището на нови обществени експерименти...

Позволих си да извадя тия моменти, понеже те са с възлово значение, а останалото в речта му е голословна и съвсем неуместна патетика, сиреч е крещящо празнословие. Да отбележим и контекста, в които е произнесъл тия думи: на честване на събитие с национална значимост, което той не се свени да използва за най-безочлива политическа пропаганда, в интерес на собствената си хилава партийка. Но върховното е друго: че тоя опитен мошеник си позволява да лъже, да изопачава и да извърта нещата дотам, че всъщност представя всичко тъкмо наопаки. Защото ако има някой, който да носи най-голямата отговорност за пълното опорочаване и за деморализацията на младата българска демокрация, това е тъкмо той: тъкмо по негово време политиката стана аморален сговор на прагматични и практични мошеници без никаква ценностна основа. По негово време беше направено именно така, че гражданското общество, което е най-здравата основа на всяка демокрация, беше обезсилено и обезкървено до крайна степен. Накрая, по негово време мафията получи такава огромна политическа роля, че почна да дирижира нещата единствено в своя угода.

Затова тъкмо по негово време се постигна пълния консенсус на политическите шарлатани от царското движение, на изневерилите на комунизма си комунисти и на безскрупулната гвардия ченгетата от ДС, който консенсус им позволи да крадат така, както никога в българската история не се е крало и пр. Крадоха до степен че пропищя цяла Европа и страната ни беше наказана с най-строги финансови санкции. Но мошениците, в чиито ръководен триумвират е самото изхабено и омърсено "величество", изобщо не се смутиха и заявиха най-нагло: "Щом Европа не ни позволява да крадем от европейските финансови фондове, то ние ще продължим да си крадем от българските пари, няма да спрем изобщо да крадем я?!". И същото време тоя безсрамник си позволява да изнася морални проповеди и да се прави на света вода ненапита?!

Та ето това смачкано отвсякъде в морално отношение нищожество си позволява да дава рецепти за това какво не трябвало да става тепърва в политиката, и то при положение, че общественото му доверие вече е точно 0.2%! Не трябвало да има "противопоставяне и омраза", не трябвало вече да се допуска "безплодна конфронтация", трябвало било да се пазим от някакъв "площаден национализъм", трябвало също да се пазим, забележете, от "стремеж за навлизане на нечисти интереси в политиката"! Искало се да не допускаме "да не се руши това, което е постигнато с толкова усилия и трудности"! Тук вероятно мадридският мошеник има предвид постигнатото от него самия (върнатите и надвърнати имоти и дворци!), а също и от неговите толкова самоотвержени крадльовци, знам ли, май точно това има предвид?! И накрая като капак човекът, който носи пълна отговорност за провала на европейското ни членство, за огромните финансови и още повече пък за морални щети, които това управление нанесе на страната, си позволява да твърди, че предстоящите избори трябвало да "зададат посоката за развитие на страната в условията на европейското членство - дали ще продължим още по-уверено и последователно по пътя на модернизацията или ще затънем в тресавището на нови обществени експерименти"! Това наистина е сюблимно: изглежда за този лъжльо "модернизация" е тъкмо пълната деморализация, която той донесе и насади в политиката на сегашната олигархична България! А пък "опасните обществени експерименти" в съзнанието на агента на КГБ с ник "Карточник" изглежда се асоциират с връщането към изворите на автентичната демокрация и с пробуждането на гражданската енергия, за която ратува сега десницата. Точно така е, така мисли, не може иначе да мисли този проскубан бивш монарх, който е същински резил за предците си, щото той именно има огромен дял за олигархичния триумф в един толкова грозен пропутиновски стил, който благодарение на неговата намеса в политиката се установи в многострадалното ни Отечество.

Това всичкото с горчивина го пиша аз, един исторически романтик, който винаги се е възхищавал на възвишеността и достойнството на монархията. Която винаги е била най-здрава основа на народния суверенитет: монархът е символ и олицетворение на народното единство, на моралното и духовно състояние на нацията. Да, бил съм и си оставам убеден принципен привърженик на монархията, която обаче беше изкоренена за вечни времена от българската душа от този пошъл хазартен играч, който пропиля без да се замисли историческата мисия на българската монархия. И то по същия именно начин, по който преди време продаде на аукцион ордените на дядо си Фердинанд Първи Български, провъзгласил в най-трудна ситуация независимостта на Третото Българско Царство! А днес неговият жалък потомък Симеон, унизен слуга на чужди (руско-кагебейски) интереси, е съвсем недостоен да представлява българската монархия, която навремето, в сътрудничество с велики държавници от ранга на Стефан Стамболов и в най-люта битка с имперска Русия защити суверенитета на България и извоюва независимостта й. Предотвратявайки в дълга двайсетгодишна битка грозната алтернатива да бъдем просто Задунайская губерния на Руската експанзионистична империя.

Ето защо тия, които са организирали честването на 100-годишнината на Царство България не са проявили някакъв особен вкус като са поканили за тържествата този, който направи всичко, за да закопае и короната, и царството, и достойнството на българите. Да бяха изнамерили наследниците на Стефча Стамболова по-достойно щеше да бъде и нямаше да е така срамотно. А тия дни Гоце Първанов, друг продажник на националната ни кауза и презрян слуга на Кремъл, ще се перчи на тържествата редом със Симеона, та двамцата по-нагледно да представят унизеността на днешна Европейска България, която те без замисляне превърнаха в руски троянски кон в ЕС и в НАТО.

Знаете ли с какво искам да завърша? Ще завърша с нещо, което може пък и да накара повече хора поне да се замислят. Което хич не е малко, впрочем. Та монархът по принцип и по някакъв неразгадан мистичен начин въпреки всичко символизира духовното и морално състояние на своя народ. Какъвто и да е Симеон, той въпреки всичко олицетворява нас! Да, сега ние сме също толкова жалки като нация колкото е жалък този Симеон, от който вече толкова силно се отвращаваме. И който толкова силно обичахме и посрещахме възторжено по площадите в оня паметна 1996 година. Какво ли стана с нас самите, защо всичко така коварно се обърна? Какво ли пък толкова се случи?

Жалки сме колкото него, защото допуснахме да стигнем дотук, допуснахме да ни се качат на главите тия ченгета, които ни срамят пред цяла Европа! И не само ги допуснахме, ами и ги търпим вече вижте колко стана време. А ще си върнем достойнството само когато изринем тази напаст на боклука на историята, та да започнем начисто.

А дали, впрочем, тая роля няма да изпълни сегашния "боклукочистач" на София, именно кметът Борисов?! Бившият бодигард на Симеона, когото този последният издигна в политиката дотам, че сега генералът е негов наследник в народната душа! Историята си знае работата, макар много често да облива с хладна и ужасно унизителна ирония ония народи, които допускат да се оставят на произвола на мошениците. Сиреч народите и нациите, които нямат длъжното съзнание за свобода и чест. Ние май сме от точно тия народи...


(За да не се приеме, че горният текст е проява на крайно лош вкус, след като на г-н Сакскобурготски се случи толкова страшно семейно нещастие - катастрофата с първородния му син - искам да отбележа, че той самият беше по-уместно да се въздържа в тия тежки дни от подобни публични изяви. Разбира се, съчувствам на болката му, но това не го оправдава за злините, които нанесе на страната и на българската демокрация.)

вторник, 25 март 2008 г.

В сряда, 26 март - мое участие в телевизия ВЯРА

Утре, сряда, 26 март, от 18.00 часа, ако е живот и здраве, ще участвам в предаването "И още нещо" на телевизия ВЯРА. Който желае може да гледа тази телевизия онлайн като използва ето тази връзка. Разбира се, някои кабелни оператори я излъчват, ала други не, както например е в пловдивската кабелна мрежа на Евроком.

Понеже наближават големи религиозни празници не е зле да настояваме пред кабелните оператори да пуснат в каналите си и телевизия ВЯРА. Защото не са много телевизиите, които наблягат на отразяването на духовния аспект на живота като телевизия ВЯРА. Впрочем, тя като че ли е единствената, която работи най-съзнателно в тази насока. Казвам това отговорно, защото вече цяла седмица проследих предаванията й и установих, че наистина тази телевизия не е като останалите, т.н. масови и рейтингови телевизии. Чието ниво, не крия мнението си, е ужасяващо ниско по моя преценка...

Темата на разговора ми в телевизията ще е религията, а най-вероятно и ще засегнем някои злободневни и човешки въпроси. И така, довиждане до утре...