Отговарям на този въпрос. Записът е предназначен за излъчване по Пловдивската обществена телевизия, това ще стане съвсем скоро във воденото от мен предаване, наречено "Изкуството да се живее".
Да, аз смятам, че трябва да живеем достойно, а не като презрени мижитурки. Питам най-настойчиво:
Защо мълчат учителите, докога ще се страхуват, не е ли срамота и грехота да не изпълняват своята тъй възвишена духовна мисия, да са дезертирали от нея?!
Приятно гледане ви желая! Приятни размисли!
Кажете какво мислите, изкажете се, вземете дума, изплачете си, ако щете, болката, важното е да победим пагубното безразличие, нали така?!
Вашето мнение има значение, не забравяйте това!
За Бога, не мълчате: позорно е да се мълчи! Няма нещо по-страшно на този свят от безразличието! Нечовешко е да се мълчи!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
