ВАЖНО!

Най-важното, моля, обърни внимание!

▼  Моята страница във фейсбук ▼  Н ОВА КНИГА: Оглупяването: как да спрем малоумието за да се спасим от безумието? ▼  ЛИЧНОСТНОТО ФИЛОСОФСТ...

Показват се публикациите с етикет Пари. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Пари. Показване на всички публикации

неделя, 28 юни 2026 г.

Защо за простотията се плаща скъпо-прескъпо?!

 

В нашия Философски клуб учредихме и "Университет за прости и тъпи"; това ще бъде поредица от теми, наред с други поредици, като, примерно, чиста философия, духовен хипермаркет, философия на историята, философия на политиката, философия на правото, история на философията, психология, философско консултиране, етика и прочие.

В поредната сбирка на нашия Философски дискусионен клуб поставяме и обсъждаме ред казуси, взети направо от живота - с цел осветляването на тъй важния проблем, фиксиран във въпроса в заглавието. (Прочее, акцентът, изразен в заглавието, е само един от моментите, нашите дискусии са интегрални: в тях поставяме поредици от най-важни, дори фатално важни въпроси!) Търсим ония тъй съдбовно нужни ни истини, благодарение на които можем да променим живота си - и да станем по-добри, по-човечни, по-истински, по-благородни, по-свободни, по-успешни, по-щастливи... Толкова тук. Останалото - в клипчето. Приятно гледане и приятни размисли ви желая! Който желае да подпомогне този канал или пък издаваното от мен философско списание ИДЕИ, което работи за разгръщането на духовния и личностен потенциал на младите хора, може да го направи като използва информацията в моя блог, наречен Humanus Academy (в търсачката лесно ще го намерите по това име!), раздел ДАРЕНИЯ (donations). (Или пък "да почерпи едно кафе" ето тук: https://ko-fi.com/ideiaig ) Абонирайте се за канала, на който гледате това видео, а също и за другите ми канали, на които помествам свои видеа с коментари, участия в дискусиите на нашия Философски клуб, интервюта по медиите и пр., ето ги тия други два канала, до тях можете да стигнете като ползвате ето тези линкове:

https://www.youtube.com/@angigog/

https://www.youtube.com/@AngelGrancharov/

https://www.youtube.com/@angelgrancharov874/ 

https://www.youtube.com/@Paralel42/ (Нека тук да стои и този линк, водещ и към този мой блог, за всеки случай.)  

 

 

ПОДКРЕПА: Become a Patron! 

Може да подпомогнете моите проекти и чрез Revolut: 

 

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...





Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободатаизд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времетоживотасвободата.



понеделник, 17 ноември 2025 г.

Защо ли българинът дава предимно акъл, но не и пари?


ТЕСТЧЕ НА ТЕМА: Защо ли българинът дава предимно акъл, но не и пари?
Днес предстои плащането на абонамента за платформата, чрез която стриймваме дискусиите в нашия Философски клуб в ютюб-канала "Паралел 42". Виждате, за година абонамента е 190 долара (не смея да го надстроя с професионалното ниво щото там се плаща над 400 долара, а това е много за един пенсионер, бивш учител-дисидент, 10 години преди пенсионирането си не допускан от мутрите да учителства, поради което пенсията му е твърде хилава!). 
 
Както и да е, ще платя абонамента, но понеже ми се ще да провокирам зрителите и участниците в дискусиите по посока на формиране на чувство на съпричастност, пиша това за да разбера дали някой ще се досети да даде своята лепта за плащането на този абонамент. 
 
Това искам да разбера. Все пак ако примерно 10 човека се сетят да пратят по 19 долара, ще е по-справедливо отколкото ако един човек, при това пенсионер, сам плати 190 долара. С възпитателна и изследователска цел пиша това. Ще дам пълна отчетност ако някой изобщо прати някой долар. Ако пък случайно бъдат пратени повече пари, бих могъл да надстроя абонамента (струва над 400 долара!), но това вече е фантастика, не може да стане - щот ний, българите, сме склонни да даваме предимно акъл, но не и пари.
Толкова засега. Благодаря на ония, които изобщо изчетоха това съобщение! 
 
Хубав ден и успешна седмица!
ЗАБЕЛЕЖКА: Данните за евентуална подкрепа на канала можете да намерите като ползвате ето този линк: https://aig-humanus.blogspot.com/p/donations.html

 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...






Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb@abv.bg

събота, 18 януари 2020 г.

Защо лакомията за лесно забогатяване е така глупава?


Тия "пирамидки", дето ги "търкат", са наистина едно от най-гадното и гнусно нещо в нашето и без това гадно и покварено общество. "Пирамидките" целят точно най-слабите и бедни граждани - заради наградната схема. При тях е по-вероятно да ти се падне малка награда от по 50 лв., 100 лв., и т.н. за сметка на по-малък награден фонд за най-голямата награда. Размера на общия награден фонд е такъв, че компанията да е винаги на печалба, при реализация на целия тираж, или на някакъв голям процент от него, който е близък до реалната му пазарна реализация. Наградите са така разпределение по вече разпечатани билети, че компанията никога да не е на загуба.

Това е елементарно, като се има предвид, че всички билетчета са предварително напечатани и предварително се знае в кой каква пвчалба се крие. Загубата е само за наивните бедняци, които се блазнят от награди от 50 лв. например. За тяхна сметка Шиши "гъчи търбуха" с несметни печалби. Ама ходи им обясни на тъпаците, че тия пари, които харчат за "търкане", могат да ги ползват за нещо по-смислено като да си платят тока...

С оглед на написаното по-горе, казвам, че идеята тези неща да се забранят, поне "наполовина" (защото ще остане държавния монопол върху тях), е добра и аз я приветствам. Белким бедняците и тези, които са слаби духом от тях, се съпикясат и спрат да хранят някой и друг дебел олигарх с една "лафка" и с едни "пирамидки". Лошото е, че това иначе благородно действие, е "кьор фишек" на Далавери СКАТ, целящ да скара БСП и ДПС точно преди общия им вот на недоверие против управляващата партоклика на Тиквата.

Не приветствам това, че си запазват правото да го прави държавно тото. Все едно казваш на хората: това престъпление срещу съвестта и морала имаме право да го правим само ние, но не и вие. В това се крие сериозно двуличие и има сериозна опасност да се появят, ако вече не са, едни държавни "пирамидки" и "търкането" да си продължи както и преди и бедняците, които са бедни не само финансово, но и духом, да продължат да си харчат малкото останали пари за глупости, но да ги дават вместо на Шиши, на държавата.

А защо толкова много "рева" срещу лотарията?

Ето защо: Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще <го> умножи. (Причти 13:11)

Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона. (Матей 6:24)

Верният човек ще има много благословения; Но който бърза да се обогати не ще остане ненаказан. (Причти 28:20)

Който обича среброто не ще се насити от сребро, Нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета. (Еклесиаст 5:10)


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

събота, 14 септември 2019 г.

Какво да правя?


И така, както съобщих вече, изправен съм пред следния избор: в понеделник, т.е. след два дни, или да замина в София (където в едно иновативно училище ме поканиха да започна работа като учител по философия), или да остана тук, в Пловдив, на своя, така да се рече, боен пост - защото, както също е добре известно, аз от години водя една самотна и обречена борба с разпищолили се представители на местната, на тукашната властваща образователна бюрокрация. Не знам как ви звучи така представения казус, но за мен лично той е нелек, нещо повече, това за мен е един изключително тежък избор. За неразбиращите ще се опитам да поясня защо е така (правя го защото, от друга страна погледнато, във въпросния казус има огромен възпитателен и нравствен смисъл, а аз, като учител по философия, по тази именно причина не мога да го подмина без длъжното внимание).

Получи се великолепно преплитане на различни моменти, кой от кой по-съществен и значим. Трябва да взема предвид много неща, фактори, обстоятелства, основания, цели и прочие. Не мога да постъпя само прагматично, не мога да си позволя да се водя единствено от личния си интерес. Аз съм идеалист и затова ми се наложи да се сблъскам фронтално не само с разпищолилите се представители на властващата пловдивска образователна бюрокрация, но и с психологията или по-скоро с манталитета на примиреността (с робския манталитет, с манталитета на мижитурките!), който, за жалост, е твърде много разпространен тъкмо в образователната сфера - и по тази причина води до толкова фатални последици. От няколко години насам съм жертва на произвола на властващите бюрократи, който мина всякакви граници - и по тази причина ме принуди в крайна сметка да се обърна с жалба даже в Европейския съд по правата на човека (в последните години в съдебната област нещата така се влошиха, че вече с пълно право можем да кажем, че в България няма правосъдие!). Отдадох много сили в тия борби (не само съдебни!), опитах се да повлияя на общественото мнение, в резултат се роди съвсем спонтанно движението на небезразличните граждани, което в момента упражнява натиск за започването на отдавна предложената от мен "кръгла маса" по реалната демократизация-декомунизация на отношенията в пловдивското образование. Ако точно в този момент аз "изчезна", "спася" се в София (за да доживуркам някак до пенсия!), стореното ще ме опозори, нали така, може да се изтълкува като измяна, като бягство, като дезертиране?! Ако остана обаче, ще пожертвам себе си: животът в тия борби и унижения ме съсипва, аз плащам със здравето си, т.е. ако остана, това неминуемо ще доведе до моята гибел (аз наистина съм на предела на силите си!). Да, така е, защото аз всеки ден съм принуден да посрещам кой от кой по-подлите удари на разпищолилите се представители на т.н. директорска мафия в Пловдив (подавам документи за всяко едно вакантно учителско място по философия, на нито едно място не ме вземат, дори и на местата, за които няма други кандидати, пак не ме вземат - за да покажат, че за тях такива неща като закони изобщо не важат, тия самозванци си мислят, че стоят над закона!).

Например тия дни съм подал документи за учителски места в три пловдивски гимназии, едната от които е пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", т.е. моето училище, училището, в което съм работил толкова много години - и от което бях изритан по недопустимо грозен начин. Ако замина понеделник в София, ще се окаже (точно в понеделник трябва да се решат тия назначения за пловдивските учителски места по философия!), че аз наистина съм дезертирал. От друга страна съпругата ми, горката (тя също е учителка и също беше опраскана, също беше уволнена от директорската мафия, тя също е безработна - и то заради мен, заради моите борби и протести!), от вчера насам ми говори, че според нея трябва без замисляне да зарежа всичко в Пловдив и да бягам да се спася в София, а покрай мен в София ще може да се спаси и тя, милата! (Заедно ще можем да си наемем лека-полека и квартира!) Ето я вечната битка на дълга с... порива към лично щастие (с личния интерес), която придава мъчнотията на този предимно нравствен казус, който трябва да решавам в предстоящите два дни. (В момента съм на работа и преди малко колегата, който смених, ми заяви, че ако аз си тръгна така внезапно, ще му се наложи и на него да напусне - защото докато ми намерят заместник на колегите ще им се наложи да работят извънредни смени, а това е изключително тежко и неприятно!) Та значи трябва да взема предвид много фактори, от какво ли не естество: а какво ще стане с ангажимента ми към зрителите на Пловдивската обществена телевизия, заминаването ми в София ще доведе до това и двете водени от мен предавания да загинат?!

Аз трябва да взема разумно и добре мотивирано решение, а аргументите ЗА и ПРОТИВ почти се уравновесяват по тежест. Какво да правя? Как е разумно и добре да се постъпи в такъв случай?

Приятелите ми дават различни съвети - според ценностите, които доминират при този или онзи. (Имам различни приятели, дружа с личности, които имат различни духовни, нравствени, ексистенциални настройки.) А какво ще стане с нашето ранчо, с колегата-блогър Ники Димов имаме участък земя, който работим заедно - ето дори и за това трябва да помисля! ще ми се пръсне главата от вчера, т.е. от момента, в който от софийската гимназия... (няма да кажа точно коя: правя го по напълно понятни причини!) ми се обадиха и ми заявиха, че имат желание аз да заема учителското място по философия при тях. Ще мисля до понеделник, живот и здраве да е да оцелея до понеделник!

Имам желание (независимо дали ще замина или няма да замина) да напиша и изпратя обръщения към училищната общност на моето училище (ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" в Пловдив) и, на второ място, до учителите в града и областта (с някои от тях съм работил, примерно с колегите от гимназия "Парчевич" в Раковски). Искам да им кажа някои важни неща. Пишейки тези неща, ще си доизясня собствената позиция. И ще взема крайното решение. Примерно защото има и един такъв момент: вече доста време не съм влизал в класна стая, а това на мен лично ми влияе двояко: от една страна нараства копнежа ми, желанието ми да работя своята работа, работата, за която имам призвание (учителската), от друга страна си давам сметка, че неупражняването на една работа, и то толкова сложна, каквато е учителската, човек се отпуска, което означава, че ще му се наложи да се "стяга". Започването на работа на едно ново място винаги е изпитание, адаптирането към работа и то в друг град е нелеко изпитание, което за моята възраст може да се окаже дори катастрофа. Щото аз съвсем не съм склонен да си надценявам силите и възможностите. (Настоящата ми работа като нощен пазач въпреки че ме съсипва, в някакъв смисъл е "безделническа", значително по-лека е от учителската, но пък от друга страната съзнанието, че съм принуден да оцелявам в такова едно унизително положение ме съсипва допълнително: все пак съвсем друго ми е и призванието, и дълга, и квалификацията, и всичко!).

Спирам дотук. Въпреки че темата е благодатна откъм смисъл. Хубав ден ви желая и приятен уикенд! Бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

сряда, 4 септември 2019 г.

А пък в най-богатите и благоденстващи страни най-много ценят труда на учителите



... Според данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от 2017 г. (те са най-новите засега), учителските заплати в Германия (както в началния, така и в средния курс на училищата) са вторите най-високи след тези в Люксембург. Изследването на организацията обхваща повече от 30 държави в света с пазарна икономика. Сред страните, които също плащат високи заплати на учителите, са Канада, САЩ, Австралия, Швейцария, Дания и Холандия. Най-ниски са учителските заплати в Литва, Словакия, Унгария, Чехия и Полша.

Докладът на ОИСР дава следните данни: германските учители с 15-годишен трудов стаж са получавали в началния курс на обучение през 2017 година средно 70 700 долара годишно, в средния курс - около 76 800 долара, а в горния - 81 000 долара бруто, т.е. преди данъци. ... (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

сряда, 29 май 2019 г.

Провеждам обучения за кандидат-студентски изпити по психология и философия


Вчера проведох втората консултация с девойката, която желае да стане студентка по психология и затова ме помоли да я обучавам за приемния й изпит. Искам тук да разкажа нещо в тази връзка, което ми се струва интересно.

С нея вече втори път обсъждаме различни въпроси, които евентуално на изпита могат да бъдат зазадени като тема за есе; тя желае да се упражнява и да се подготви най-вече за писането на есе. Това всъщност е и най-трудното за съвременните кандидатс-студенти: онова, което по начало би следвало за тях да е най-лесното, всъщност се оказва най-трудното. И причината е неправилно устроената, сгрешената в корена си образователна система. Която не дава възможност на младите да се подготвят за онова, което за тях е най-важното: да умеят да мислят самостоятелно, свободно, да умеят да изразяват мислите си в слово, да защищават аргументирано и убедително своята позиция. Точно в тази посока аз обучавах своите ученици, точно по тази причина и бях обявен за еретик, за дисидент спрямо тотално сбърканата образователна система - и бях подложен на репресии от тесногръди властващи бюрократи.

Интересното, за което най-вече искам да кажа тук накратко е следното: с това момиче, с тази девойка (а тя е изключително интелигентна!) установихме със задоволство и от двете страни едно пълно съвпадение на разбиранията по отношение на дефектите на традиционната, на господстващата у нас анахронична образователна система. А в лицето на тази девойка аз виждам един мислещ представител на нейното поколение; излиза, че моите разбирания изцяло съвпадат с позицията на младите, оттук пък може да се направи извода, че младите като цяло (в лицето на най-добрата си част!) са настроени рязко отрицателно спрямо образователно-възпитателната система, която им нанася такива жестоки и дори непоправими поражения, поражения в тяхното интелектуално, емоционално, душевно и личностно развитие. За мен тази констатация е свидетелство и потвърждение, че съм на верния път, след като съм встъпил в толкова тежка, неравна битка с арогантни представители на властващата образователна бюрокрация, изживяващи се от своя страна като крепители на печалното, на гибелното статукво в българското образование. Това, че за кой ли път констатирам пълно съвпадение на разбиранията ми с позицията на младите, да подчертая това, не само изключително много ме радва, но ме и импулсира да продължа да вървя по нелекия, но свободно избран от мен път.

Общуването ни с това момиче е изключително приятно и за мен, и за нея, тя изрично всеки път подчертава, че обсъждането ни й е било приятно, а това, че й е приятно си личи по време на самото обсъждане. Тя внимателно изслушва това, което й казвам, мисли върху казаното, същевременно взема живо участие в диалога ни, задава въпроси и пр.; обсъждаме даден въпрос, проблем или тема, след това на нея й се налага по същата тази тема да пише есе, свое разсъждение върху даден проблем; след това обсъждаме написаното (вече обсъдихме първия й опит) и така тя ще може да напредне в писането на съдържателни, смислово натоварени и сполучливо написани есета. За нея е много вълнуващ фактът, че учителят й в случая, сиреч моя милост, сам е доста напреднал в тази посока, именно в писането на есета; аз пък й донесох мои книги, които съм ги писал именно в такава една философско-есеистична и пределно диалогична форма, в моите текстове се води непрекъснато един жив диалог с опонента, с алтернативните разбирания. Силно я впечатлиха учебните помагала, написани от мен, особено това по психология и друго едно, по етика, където именно в есеистична форма са разгледани жизнено важни за младите хора въпроси; личи си, че това момиче е изненадано, че изобщо съществуват толкова близки до духа на младите хора философски помагала, до които тя до този момент не се беше докосвала. Дори и по време на разговора ни тя много често се зачита в текста на някое помагало и ми казва, че то, за разлика от официалните учебници (с които е добре запозната), е написано по един жив, човечен, въздействащ начин, езикът (стилът) тя го намира за пределно достъпен и разбираем.

Относно заплащането аз й заявих, че за мен този въпрос е твърде неприятен (тя на два-три пъти поставя проблема, но аз се захващах с други неща, този въпрос все го отлагах за по-нататък); казах й също позицията на Сократ, а именно, че да се вземат пари за такива неща е безнравствено, пък и глупаво: щото става дума именно за безценни неща, за мисли, истини, става дума за Божествена мъдрост, за разум и пр., които съвсем не могат да се оценяват в пари. Такава една позиция, за мое удивление, се оказа близка до усещането на девойката; но все пак, по нейно настояване, определихме и се споразумяхме за една много умерена цена на тези т.н. "частни уроци". Всъщност аз й подарих няколко мои книги и помагала, които тя може да използва за подготовката си, тъй че нямам никакви угризения за това, че тя пък ми подарява в края на занятието една банкнота (момичето работи и ми заяви, че ще плаща със спечелени от нея самата пари (а не с пари на родителите си). Дадох й също да ползва един огромен енциклопедичен речник на психологическите термини и понятия, който обаче ще ми го върне в края на курса на обучението си.

Това е в основни линии всичко, за което исках тук да пиша. С девойката ще се срещаме три пъти в седмицата. Продължителността на едно занятие ще бъде неопределена, докато ни е приятно ще обсъждаме, щом обаче се изморим, ще го прекратяваме, така се уговорихме. Провеждаме занятията на открито, в парка. Тъй че ако някой друг кандидат-студент по психология иска да се присъедини към компанията ни, да заповяда. Толкова засега. Желая ви хубав ден!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

петък, 10 май 2019 г.

Призовавам към вразумяване - и към човечност!



Публикувам и тук своя призив, отправен току-що към частния съдебен изпълнител Росен Раев и към тъй войнствената и безпощадно отмъстителна директорка на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин".

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

петък, 3 май 2019 г.

Една идея за гражданска протестна акция


Приятели, понеже за 7 дни съм опраскан (изгонен) от Фейсбук (заради доноси на уязвени от правдолюбието ми другарки и другари милиционеро-комунисти), ще пиша някои свои кратки текстчета тук, в блога си, ето, започвам да пиша първото такова:

В разговор с един приятел ни се яви идеята за необичайна гражданска протестна акция под надслов "Жълти стотинки за г-жа директорката". Всеки има в къщи или по джобовете шепа или купчинка жълти стотинки, какво пречи да ги изпрати на адреса на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" по пощата на името на директорката или пък лично да ги занесе и да ги изсипе на пода пред кабинета й?! Работата е там, че тя си позволи да даде уволнения от нея безработен повече от две години учител по философия Ангел Грънчаров, т.е. моя милост, на частен съдебен изпълнител въпреки че той вече беше изплатил по-голямата част от дълга си към училището и се намираше в процес на преговори за това как да изплати напълно доброволно останалата част от задължението си. 

Но въпреки това овладяната от тъпа ненавист към него директорка най-коварно му заби нож в гърба, давайки го на частен съдебен изпълнител. А знайно е, че той беше осъден от "справедливия" нашенски съд да плати разноските по делото на другата страна в размер на немалката сума от 1450 лв.

Е, давайки го на ЧСИ тя ги обремени с още 777 лева, които той да даде като хонорар за приближения до семейството й адвокат и също така на частния съдебен изпълнител, знае се, че той също като нейния съпруг е бивш служител на МВР. И какво пречи тъй обичащата приятелите на съпруга си директорка да им помогне да спечелят някой лев на гърба на уволнения от нея учител по философия, който при това повече от две години е бил безработен и без никакви средства за същедствуване. Завиден морал има тази ръководителка на въпросното клето учебно-образователно и възпитателно учреждение, а, какво ще кажете по този пънкт - или предпочитате да си замълчите?

Та в тази връзка, група небезразлични граждани, които все още са способни да изпитват възмущение от подобни издевателства, предложиха изплащането на тия допълнителни 777 лева на приятелите на директорката да стане чрез купища жълти стотинки.

Как, приятели, възприемате тази идея? Ако имате други предложения, заповядайте, дайте ги. За да изберем най-добрия вариант.

Но някак трябва да се реагира на това безобразие. Какво ще кажете по този въпрос вие?

ДОБАВКА: Ако искате да спомогнете за разпространението на тази идея сред общностите на Фейсбук можете да споделите заглавието й било на вашата страница, било на моята, като обясните, че този текст може да се намери като се сложи заглавието му в търсачката.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Невиждан природен феномен: мутро-комунистите умеят да ви откраднат дори и парите, които... нямате!!!


Неукротимо войнствената директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" вече посегна и на парите, които нямам: наложи ми запор на банковата сметка и както се вижда от изображението, е успяла да направи сметката ми "на червено", на минус. Което означава, че тя успя да ми вземе дори и парите, които нямам, а това, както и да го погледнем, е направо феноменално! Порадвайте се.


Портрет на откривателката, претендираща за Нобеловата награда за финансово съвършенство или за присвояваща виртуозност!

Дали не е възможно за това постижение в изкуството да се крадат пари да опитаме да предложим кандидатурата на г-жа директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" за... Нобелова награда за... авангардно изкусен грабеж?!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

вторник, 23 октомври 2018 г.

Самодеен гражданин-политик на свободна практика - що е това?


Преди две седмици публично (във воденото от мен предаване "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската обществена телевизия) обещах, че, моля ви се, съм решил да ставам... политик! През времето, от когато направих това свое изхвърляне, аз отвреме-навреме се замислям: аджеба, в какво ще се изразява твоята политическа активност, как ще се изявиш в битността си на политик? От мен не чакайте да стана обикновен банален политик, а именно: да отида да се запиша в некоя партия, да седя години наред на събрания и мило да гледам в очите изказващите се лидери с надежда да ме забележат, да се изказвам на събранията така, че да впечатля партийния водач, с оглед да се сети и мен да тури некога в листата за депутати, не, активност от този род от мен не чакайте, аз се гнуся от подобен род активност или изява. Добре де, но що да правя, как да си изпълня обещанието пред хората? - щото пък е срамота човек да говори некакви неща, пък да не прави това, което е обещал. Мисля значи от известно време по този пункт и ето какво ми хрумна тази сутрин.

Аз всъщност, бидейки от много години активен, ангажиран, небезразличен гражданин, т.е. бидейки това, което аз обикновено го наричам "добър гражданин", фактически или в действителност съм бил нещо като "гражданин-политик", ама на свободна практика, така да се рече; политиците обикновено се борят за власт, с оглед сами, на дело, на практика да могат да си реализират обещанията (или да си постигнат интереса, действителния себичен и користен интерес, а не онзи, който афишират пред балъците-избиратели!), а аз винаги съм бил нещо като "маргинален политик" или политик-маргинал, т.е. политик, който действа, прави някакви неща, но само с оглед да си защити своите идеи, ценности, убеждения; да, правил съм какви ли не неща, имал съм какви ли не активности, които иначе се правят (и) от партии, аз съм ги правил обаче сам, без да си правя партия (дали пък не  съм сам по себе си... "човек-партия"?!), вярно, привличал съм някои сътрудници, но партия, която да ми помага за да си реализирам целите, не съм правил (ако изключим началния период на деморацията ни, първите месеци след 10 ноември 1989 г., когато моя милост, с неколцина прятели, създаде нещо като партия, нашата организация се наричаше "Движение за възстановяване на духовните ценности и за милосърдие", да, ето, успях да си спомня точното наименование на нашето движение, с това движение, възникнало около създадения от мен две години по-рано Философски Дискусионен Клуб в ПУ, като негов лидер, аз се явих на т.н. "кръгла маса" в Пловдив, където на първото заседание всички партии, и от брадатата "демократична" опозиция, и от управляващите тогава (пък и до ден-днешен) комунисти, се обединиха, та дружно да ме изгонят, щото, моля ви се, съм бил "нелегитимен"!). Та ето, излиза, значи сред многото активности, които съм имал, аз, оказва се, даже и нещо като партия съм правил, разбира се, наистина даже не ходих да регистрирам в съда движението си, отказах се в един момент, но и после от активностите си, от дейностите си не се отказах, продължих да работя, така да се рече, на политическото поприще - и така до ден днешен.

Да, аз наистина съм и то от много години неуморен "гражданин-политик", но именно "на свободна практика" (ако изключим периода от около пет-шест месеца, в който бях временен кмет на моя роден град Долна баня, тогава бях истински управник-политик, разбира се, бях издигнат на този пост от тогавашната опозиционна партия СДС, това беше от юни до октомври месец 1991 г.). Но след това кметуване аз се отказах от истинска политическа кариера, макар много години след това да съм бил и активист на движението, а после и на партията СДС (този период приключи след изключването ми от СДС през 1999 г., тогава една група от лакоми за облаги клиентелисти ме изрита от управляващата партия - щото си позволявах да критикувам тяхната свята клика!). Та виждате сами, аз съм имал и период, в който съм бил и "истински партиец" даже, не толкова политик, но понеже не съм нагъл, не съм безскрупулен, понеже си позволявам да спазвам известни морални норми, сред политиците съм бил нещо като "бяла врана" (или "черна овца", както ви харесва - зависи от оптиката), бил съм нещо като подранило пиле, бил съм, иначе казано, "крайно непрактичен човек", вятърничав човек-идеалист, който, моля ви се, в "тази така мръсна работа", каквато именно е политиката (по мнението на немислещото, на неразбиращото мнозинство), си е позволявал да следва някакви висши и дори възвишени ценности, имащи идеално, нравствено и дори духовно естество. И по тази причина, както сами можете да се досетите, аз някаква бляскава политическа кариера не направих, но въпреки това (или може би точно поради това) през всичките тия години съм бил нещо като пример, като ориентир (маркер, твърдина, темел, както искате го наречете), че дори и в нашите родни условия може да има личности и граждани като мен, които, дето се казва, не са склонни да се продават (щото в нашите условия, както се знае, пари и политика са неразделни, нали така?!). Че съм различен, различен съм, че по тази причина, понеже не съм типов, съм неуспял, разбира се, не съм постигнал кой знае какво - а може пък, като не съм се оцапал (или осрал, с извинение за думата!) като другите, може пък все пак в някакъв смисъл и да съм успял, а, да съм успял, и то с някакъв нетипичен по рода си успех, а, какво ще кажете, драги приятели, граждани, читатели и прочие?!


Бойко Борисов, пожарникар-каратист, бодигард на Тодор Живков, най-успелият български политик и управник за всички времена и народи!

Както се полага, в нашите родни условия моя милост съм съвсем неразбран, съм масово неразбран, дотам, че много хора, даже и от тия, които добре ме познават, примерно мои бивши ученици, почти единодушно ме възприемат и оценяват като "крайно странен", най-меко казано, човек, възприемат ме като някакъв "чешит", или, иначе казано, т.е. по-откровено казано - възприемат ме като... луд човек, нали така, нали, моля ви, споделете честно, сте ме възприемали и вие, признайте си де?! Поне чат-пат не си ли го помисляте?! Нема страшно, признайте си, кажете си откровено, че точно така ме възприемате - и често ми се чудите на акъла, нали така?! В смисъл, преценявате, примерно, че не може да има акъл или здрав разсъдък човек като тоя Грънчаров, който, примерно, е способен на такава една "пълна безсмислица", а именно: сам-самичък, моля ви се, без никаква подкрепа отникъде, със собствените мизерни средства (от скромната учителска заплата и дори с обезщетенията за безработица когато го уволнят!), години наред издава философското списание ИДЕИ (или другото: HUMANUS), с което, моля ви се, да разпространява някакви полезни, примерно хуманни, нравствени, духовни идеи, ценности, разбирания и прочие (необходими най-вече на младите хора, но не само на тях!)?! Разбира се, че не може да има акъл такъв един човек, който, като предприема такива непрактични и непечеливши активности (с които, прочее, изцяло и напълно, нема как, се е разорил!), т.е. си е получил съвсем заслужената за един идиот съдба, нали точно така преценявате нещата и вие по този пункт?! Признайте си де, може пък да ви олекне като кажете истината, знайно е, истината е винаги целебна!

Нема начин да не е идиот, ненормален и смахнат оня човек, който прави същото, което прави тъй абсурдния учител Грънчаров: сам-самичък, без накаква подкрепа отникъде, нито от учителското съсловие, нито от граждани (с редки изключения), е, с известна подкрепа и насърчения от учениците само (и от някои родители, които се броят на пръстите комай само на едната ръка!) години наред да прави какво ли не за да извърши някакви позитивни промени в закостенялата и догматична образователна система, примерно експериментирал е, провеждал е какви ли не новости в преподаването и обучението, писал е и е издавал собствени учебни помагала, подготвени изцяло по нови, авангардни обучителни технологии, работил е фактически по свой личен проект за непосредствена и практическа реална демократизация и декомунизация на отношенията в училищната общност, в която работи от години (и с това дава пример как може и трябва да се прави промяната, ама същностната и коренната промяна в цялата образователна система, на само на думи, не само наужким!), е, на тази основа този същият безразсъден изцяло обаче ентусиаст, няма как, му се е наложило да встъпи в напълно безнадеждна битка и борба с цялата корумпирана и прогнила от разврат и какви ли не похоти самонадеяна и самодоволна властваща образователна бюрокрация, представяте ли си до какви идиотщини е стигнал този въпросният напълно луд човек, гражданин и учител, сам-самичък да се опитва да прави реформа, и то, повтарям, не наужким, а истинска, същинска, действителна (проявяваща се в реални действия) дори?!

Разбира се, че такъв човек и учител е напълно ненормален, щото, знайно е, нормалните хора и учители у нас нали знаете какво правят?! Ами ясно е какво правят, бидейки мижитурки, естествено, правят ето какво: кютят си, треперят си за заплатицата, покорни са, слушкат, за да папкат, гледат да са напълно изрядни, та да са доволни от тях другарите и другарките директори и директорки, с оглед да им подхвърлят по-висок дял от т.н. диференцирано заплащане в края на календарната годинка, те само това правят, какво друго се полага да правят нормалните учители, които са съвсем различни от тоя доказан идиот Грънчаров, който заради всичко, което дръзна да направи, с оглед да заплаши тъй уютното статукво в образователната сфера, в крайна сметка си получи заслуженото съвсем справедливо, нали така?! Получи си ето какво: биде оплют яката, биде репресиран, получи от мерзавците, бранещи властта и привилегиите си, какви ли не подли удари, биде двукратно уволняван, наложи му се да гладува, да води тежки съдебни битки та да си върне правата и достойнството, прави какви ли не щуротии, като граждански протести, стачки, гладни и негладни, естествено, благоразумното общество не си мръдна и малкото пръстче да подкрепи такъв един напълно луд човек; сакън, ний не може да си позволим да го подкрепим, щот и нам ще излезе име, че сме луди кат него?! Ний само гледахме сеир, приятна гледка е как бюрократите газиха и мачкаха тоз идиот така, както гладна сибирска мечка, примерно, мачка и къса на парчета крехкото зайче, примерно, не се сещаме в момента какви именно животни разкъсва гладната сибирска медведица! (И не сме наясно също така защо непременно требва да е сибирска въпросната мечка-медведица, не може ли да е наша, родна, българска?!)

Такива работи, ясно е, че този човек, пък макар и "самодеен гражданин-политик на свободна практика" (на лудите ний разрешаваме да се наричат както си искат, ний спрямо лудите особено сме особено великодушни, разрешаваме им да говорят и да правят сичко!), представя всичкото това нещо (своята бясно-лудешка активност!) като "саможертва", моля ви си, и то "в името на общото благо", да, но ний, цялата общност, не щем такива луди хора да ни защищават благото, щото ако такива идеоти станат политици и наши водачи, жална му майка тогава на скъпото ни непрежалимо и така свидно отечество, нали така, другарки и другари?!

В този дух мога да продължа още дълго, но се спирам дотук. Що е "самодеен гражданин-политик на свободна практика" аз тепърва ще обяснявам и показвам, но нека да отбележа най-главното: делата са важни, а не думите, "По делата им ще ги познаете!", ето това е водещият критерий за мен, направете го водещ и за себе си, т.е. внимателно гледайте що правя секи Божий ден - и се опитвайте след това да разбирате верния смисъл на това що правя, щот ако не разбирате смисъла, ако си позволявате да живеете и да се задоволявате със съвсем мизерен смисъл, това означава, че сте се дебилизирали веке, нали помните моите теории, които съм развивал в блога си (главната моя политическа по естеството си дейност е просветителска, правил съм години наред какво ли не за да ви помогам да си освободите съзнанията от глупавите догми и предрасъдъци, от робуването на отдавна отживели времето си догми, стереотипи, манталитет и прочие!)?! Та значи наблюдавайте що правя, гледайте, опитвайте се да разсъждавате, да търсите смисъло, напрегайте си "мозъчните клетчици" за да сфащате що-годе прилично истината, разбира се, стойте си по топлите дивани, сакън да не станете от тях, сакън да не си развалите рахатя, да излезете зимъска от топлите соби и да тръгнете след такива откачалки като мен, дето призовават да излизаме на борба за промяна, не, моля ви се, вий на таквиз дебилщини изобщо сте неспособни, ний верваме във вас, ний ви имаме пълното си доверие, че ще си останете на топлите дивани в топлите си соби и тази зима, и изобщо завинаги - докато най-сетне се сраснете с диваните си, нали така?!

Не, никогаш недейте да откликвате позитивно и на дело на призивите на тая доказана откачалка Грънчаров, който ви призовава комай всеки ден да почнете нещичко да правите, да участвате, да подпомогнете промяната към добро, моля ви се, недейте да се излагате да тръгнете подир тоя, щото тогава ке свърши свето, нема лабаво, ке свърши мирозданието, така да се рече, ако почнете да слушате що ви призовава да правите тоя Грънчаров, тая проклета откачалка, която ви дразни секи Божий ден! Иска да ви застави да участвате в неговата "кръгла маса" по практическата и реалната, моля ви се, демократизация-декомунизация на училищната общност на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин", сакън, недейте да ходите с него, придължавайте да бойкотирате бойко тва негово мероприятие, сакън, откъде-накъде да разваляте рахатя на тъй сплотения около любимата си директорка колектив на въпросният "ТЕТ-Ленин"?!

Недейте също така да участвате и в обявяваните всеки ден благотворителни акции на тоя изверг Грънчаров, той ви зове да направите нещо за да подпомогнете намирането на подслон на онази смръдла баба ви Марийка, пфу, как можа точно това да измисли тоя луд Грънчаров, да ви кара да си размърдате скъпите задници и то заради въпросната 86-годишна смръдла, на която мястото й е в гроба, разбира се, докога ще живее па тая, не наживя ли се тя вече, не й ли стигнаха тия 86-години, та й се иска още да живее - и да си гледа противните улични котки?! Абе на този луд Грънчаров изобщо не се връзвайте на приказките, щот той е луд, а спрямо лудите требва да се държим точно така, както вий, благоразумните, се дърите - на подобаваща дистанция! Щот намалите ли дистанцията, ке се опорочите и вие ке прихванете от грънчаровата лудост, а тогава кво ке правите?! Свето тогаз ке загине, нали така? Он, свето, се държи на вашето благоразумие, и властта на г-н Премиеро се държи на вашето благоразумие, и стабилността на държавата ни се държи на него, и прочие, и так далее, и ала-бала, и тинтири-минтири - и майната ви най-после!


Спирам дотук, сега вече окончателно. Млъквам. Само ще си позволя още една мала активност, а именно, ще напиша и изпратя следното писмо:

До г-н Иван Тотев
Кмет на гр. Пловдив
До инж. Б.Стаматов,
омбудсман на Пловдив
ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ПРИЗИВ под формата на ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, уволнен и продължително безработен учител по философия и гражданско образование, сега самодеен гражданин-политик на свободна практика

Уважаеми г-н Кмете,
Уважаеми г-н омбудсман,

Тази сутрин се сещам, че на Ваша милост май все още не съм писал в последните години, е, не само на Вас не съм писал де, освен на Вас изглежда не съм писал само и единствено на... римския папа (на Синода, на патриарха писах вече, на арменския поп даже писах писмо преди време, на владиката Николай писах две-три писма, абе изобщо нема институция на тоя свят, на която вече да не съм писал!); е, тази сутрин ще си изпълня дълга да напиша писъмце и Вам. Моля да ме извините за това, че толкова дълго време не съм Ви уважил (на любимия Ви Премиер съм писал много пъти, но он не ми отговаря, щот он е велик и не може да си разваля величието да отговаря на такива нищожни твари кат мен!) и не съм Ви писал още!

Има за много неща да Ви пиша, но таз заран избирам само едно нещо: в тъй културния и цивилизован европейски град Пловдив има твърде много бездомници, които пред очите ни спят кой където свари, на плочките на тротоарите, на улицата, на картони, покрити с вестници, с найлони, с какво ли не, а иде зима, нощите вече са много студени, как ли ще оцелеят тези хора, а, г-н Кмете, задавали ли сте си Вий тоз висш екзистенциален по естеството си въпрос?! Или да мрат, а, май е по-хубаво да измрат, т.е. природата, биологията да ни избави от тях, май така е най-разумното, а? Не са толкова много бездомниците ли?! Не знам, не съм ги броил, вие имате многобройна, нищо не правеща администрация, що не ги накарате да се размърдат Ваште (наште, щот ний, гражданите, им/ви плащаме заплатите!) чиновници и да се разходят из града, та да преброят бездомниците?! Що не ги барем картотекирате?!

Г-н Кмете, знам, че тоз проблем Ви се вижда нищожен, Вий мислите за велики неща, аз Ви занимавам с пълни глупости, в които, дето се казва, нема никаква далавера, нали така?! Да, ама проблемът има чисто нравствен смисъл, ето, аз много пъти писах в блога си по този пункт, какво ли не казах вече, изписах се, тъй да рече, ето ви последното си писание, моля, накарайте секретарката да Ви го разпечата и го прочетете внимателно, белким го разберете: Който пловдивчанин си мисли, че ще го подмине отговорността за предстоящата смърт на 86-годишната бездомница баба Марийка, горчиво се лъже!. Като виден гражданин на Пловдив (Вас, не себе си имам предвид!), не само като Кмет, Ви пращам тоз свой отчаян апел, надявам се, че ще го прочетете и ще вникнете според силите си в тъй непонятния за Вас негов нравствен най-вече смисъл. И като умел управник, вервам и се надевам, че ще откликнете с адекватното управленско решение - с оглед спасяването и на баба Марийка, и на десетките бездомници като нея - които са застрашени от смърт от измръзване в идващите още по-студени дни и нощи!

Аз няма да си позволявам да Ви подсказвам решения, макар че бих могъл. Примерно, хайде, щот съм великодушен, ще Ви подхвърля поне едно: в един цивилизован град требва да има повече места, където бездомните хора да могат да идват и да преспиват, да могат да се изкъпят поне, разбира се, едно такова място в Пловдив е крайно недостатъчно (не знам дали има и едно в момента?!), според мен трябва да има такова едно място поне във всеки един район на Пловдив (та да е близко на въпросните окаяни и клети хора, които в повечето случаи са и стари и болни, не мога да ходят, не могат да пътуват с градския транспорт и прочие). Как ще се издържат и съдържат тия места за преспиване (отделна работа е да има и места за хранене с топла храна на гладните хора!) е въпрос, който Вашите квалифицирани чиновници требва да решат и то най-скоростно, щото иначе ще си заслужат за сетен път изгонването си от тъй топлите и уютни кресла и кабинети. Аз също имам идеи как може да се направи това, при интерес от Ваша страна мога да Ви направя съответната консултация (и то съвсем безплатно, ний не щем никакви пари!).

Г-н Кмете, покажете, че сте човек! Г-н Кмете, покажете, че ако от друго немате никакъв страх (включително и от закона и от правосъдието, естествено!), то поне имате страх и известен респект поне от Бога! (Питайте Вашата дружка Негова Светиня Владиката, он може да Ви каже колко и какви именно страхотии Ви чакат на оня свят ако не покажете и то на дело, че поне от Бога имате страх (е, и от г-н Премиеро имате страх, нали така, но то си се подразбира!). Да, но освен Премиеро обаче има и Бог, повервайте ми, Бог заслужава известно уважение, иначе много ще патите - когато му дойде времето за това!

Ами това имах да Ви кажа като начало. Прощавайте, че така фриволно си позволявам да Ви пиша, не спазвам канцеларския стил, но ний си позволяваме да сме личности и да сме оригинални - и точно затова ни уволняват (съвсем заслужено, нали?!). Апропо, Вие лично познавате ли директорката на ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин", между другото Ви питам, щот злите езици говорели, че тя се фалела, че не само с Вас лично имала връзки, но и че връзките й били стигали дори толкова високо, че опирали дори до самия г-н Премиер?! Питам, щот съм изследовател на тия феномени, затова, не за друго, не защото съм толкоз любопитен клюкар.

Г-н Кмете, абе земете вий от ГЕРБ направете нещо да спрете разпищолването на Вашите политически назначени управници и управнички бе, то произволът им веке не се търпи?! Ето, народът започна да нарича свидното ни отечество МУТРОЛАНДИЯ и БАНДИТОСТАН бе, срамота е! Никакъв закон, никакъв морал, никакво елемнатарно приличие даже не зачитат назначените от Вас управници във всички сфери, дори и в образователно-възпипателната, представяте ли си какъв скандал е това?! Ще Ви свалят от власт тъкмо тия назначени от Вас управници, щото народът пропищя от злодеянията и беззаконията им!

Това исках да Ви кажа. И като Ви го казвам, Ви правя добро, щот аз съм привърженик на теорията, че доброто е много по-силно от злото. Християнин съм. А Вие какъв сте, позволете да запитам? И Вие ли сте християнин?! Бравос!!! А що това изобщо не Ви личи?

Бъдете жив и здрав и да векувате в тъй полезната - за Вас лично - власт Ви желая! Не съм Ваш избирател, но ето, позволявам си да Ви пожелая и тази тъй съкровена благина! Щот имам добро сърце та затова.

Ще се радвам да ме уведомите направил ли сте нещо по реаването на повдигнатия от мен въпрос - за подслоняването на бездомните хора в тъй цивилизования и културен европейски, моля ви се, град Пловдив.

Пращам писмо и на г-н омбудсмана, за да Ви подръчка малко с оглед да се размърдате!

23 октомври 2018 г.
Долна баня

С ПОЗДРАВ ОТ СЪРЦЕ: (подпис)

ПОСТСКРИПТУМ: Към това мое писмено изложение като органична част принадлежи и публикацията със заглавие Самодеен гражданин-политик на свободна практика - що е това? - понеже в уводната част съм казал някои необходими за разбирането на целия смисъл нещица. Тъй че прилагам и нея - за достигане на потребната цялост.

Те това написах до г-н Кмета. Подобава ли ли един самодеен гражданин-политик на свободна практика като мен да пише такива писма?! Знаете ли колко писма съм написал аз до тъй обичащите да ги ръчкат висшестоящи чиновници?! Неколко хиляди требе да са ми писмата и жалбите. Ефект: никакъв. Е, има все пак некакъв ефект де: уволнен съм два пъти! Но то е щот вий, гражданите, спите.

Ако вие, гражданите, не спяхте така сладко, управниците немаше да са се разпищоли чак толкоз. И мен немаше да ме уволнят ако имаше поне 10-тина активни гражданина, които да се бяха изтъпанчили пред директорката на "ТЕТ-Ленин" и да й бяха казали: "Стоп, другарко, тая, дека си я намислила, нема да ти я позволим!"! Но понеже нема даже и такива 10-тина истински граждани в половинмилионния град Пловдив, затова и мен ме пердашат и бият както се бие... маче у дирек! (Маче не е мече, а е коте, за незнаещите таз дума я превеждам от сръбски на български!)

Хубав ден и на вас! Бъдете здрави! Некой от вас иска ли да стане като мен граждани-политик на свободна практика? Харесва ли ви таз длъжност? Добре ли звучи? Верно, за нея нема пари, не дават заплата, има само главоболия, може само да си навлечете какви ли не бели, но си струва да опитате - ако искате де!

Сами решавайте. Аз искам да сформирам група (и то на чисто доброволна основа!) от 10-тина (само)дейни граждани-политици на свободна практика, да видим дали ще намеря още барем един, пак е нещо де, но май нема да намеря и още един - в половинмилионния културен и цивилизован хилядолетен град Пловдив. Има ли поне един още? Има, ама друг път!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...