Известният блогър Йовко Ламбрев по повод на изборите е написал интересно разсъждение, което е публикувал под заглавието
Между емоциите и разума; понеже в блога му няма опция за коментиране (преди имаше, сега не зная защо е изключена?), се наложи да напиша и да публикувам във Фейсбук свой критичен коментар по повод на един крайно решителен, непремерен и затова неприемлив според мен момент в изказването му; ето този мой коментар, публикувам го за всеки случай и тук, по него може да се проведе интересна дискусия по наистина важен проблем; приемете, че този мой коментар е покана за такава една толкова важна, душеспасителна даже, бих си позволил да кажа, дискусия:
Интересна теза, заслужава осмисляне и дискутиране:
"... Съвременният човек е многопластов, той е дясно-ляв, не обича клишета и етикети. Бъдещият още по-малко ще иска да се позиционира по една толкова скучна ос. Формациите с поглед напред би трябвало да го осъзнават…"
Аз още сега заявявам, че не я споделям: не е това съвременното; такава една "многопластовост" е израз на ценностна неориентираност; то е същото като да кажем, че няма истина, че има "смесица между истина и лъжа"; че няма добро и зло, а има "смесица между двете"; подобна релативност, неопределеност, неизясненост на понятията за мен е израз на ценностен нихилизъм и на обърканост на съзнанията: има в този наш живот абсолютни по значимостта си неща - истина, добро, право, свобода и т.н. - върху които, като върху здрави темели, се строи всичко останало; има съдбовно важни духовни по характера си неща, които са подобни на почва, от която израства всичко - и без които просто не може, просто няма как да се живее.
А какви са ценностите на десния човек, на човека, който мисли дясно, чието мислене се разполага в пространството на класически дясното мислене, аз съм писал многократно, примерно в моята книга УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (тя има ето това подзаглавие: "Източниците на достойнството, успеха и богатството") може да се прочетат базисните моменти на това разбиране.
"Дясно-левият човек" с "многопластово мислене" е лутащият се човек, който не си е изяснил най-основни неща и на когото убягва разбирането; да приемем, че това е търсещият истината човек, а такива сме всички ние; това добре. Но има ценности, които, подобно на ориентир, все пак трябва да ни водят, има свети неща, в които си заслужава да вярваме, защото са проверени от опита на непосредствения живот и от историята, има неща, които работят, които са се доказали, без които не може, на които си заслужава да заложим. И тия неща съвсем не са някакви "клишета" или "етикети"; думи, термини и изрази като истина, добро, свобода, право, правда, личностен суверенитет, справедливост и пр. не могат да бъдат клишета, а те изразяват същината на едни съдбовно важни за живота ни регулативни принципи, от които зависи всичко; става дума за идеи, без които животът ни се обезсмисля, идеи, които придават живеца на живота ни, идеи, на които се дължи самото очарование на живота.
И тия идеи, тия духовни неща неща не могат да се смесят, да загубят определеността си, напротив, в съвременните условия на толкова динамични промени в живота ни те придобиват още по-съдбовно значение. Не е безразлично, не е без значение в какво вярваме, напротив, има жизнени традиции, без спазването на които всичко в живота ни неминуемо ще се обезсмисли. И към тях могат с пълно право да се обозначат ценностите, които групираме на двата полюса на лявото и дясното.
Това са две принципно различни житейски, човешки и политически философии, които, повтарям и потретвам, имат съдбовно значение за живота на съвременния човек, на човека като такъв.
Тук не става думи за възкресяване на "идеологиите", а за проникнато от стремеж към истината реалистично мислене, което не допуска да се дезориентира и да изпадне в клопката или в капана на ценностния нихилизъм, на неверието в нищо, което на мнозина недостатъчно мислили хора изглежда като "връх на съвременното разбиране"... нищо съвременно няма в този нихилизъм, напротив, той е съществувал винаги, а сега сякаш е взел надмощие, но това не го прави по-жизнен или по-перспективен, прави го обаче по-гибелен.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата,
. изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат
А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за
Времето,
живота,
свободата.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
