Мъдростта е несподелима. Мъдростта, която мъдрецът се опитва да сподели, звучи винаги като лудост. Знанието може да бъде споделяно, но не и мъдростта. Човек може да я открие, да живее с нея, да се ръководи от нея, могат да се извършат чудеса с нея, но тя не може да се изкаже и да се предаде другиму.”
“Сидхарта” Херман Хесе
An example of a French Salon
We need big thinkers, but the current system teaches students to think small...
Августин, изобразен от Сандро Ботичели, ок. 1480 г.
Karl Popper
Image: Portrait of G.W.F. Hegel August 27, 1770 – November 14, 1831) by Jakob Schlesinger, 1831. Hegel was a German philosopher, and a major figure in German Idealism. His historicist and idealist account of reality revolutionized European philosophy and was an important precursor to Continental philosophy and Marxism. Although he remains a divisive figure, his canonical stature within Western philosophy is universally recognized.
"Philosophy is by its nature something esoteric, neither made for the mob nor capable of being prepared for the mob."
— Georg Wilhelm Friedrich Hegel, Introduction to the Critical Journal of Philosophy, cited in W. Kaufmann, Hegel (1966), p. 5 — with G.W.F. Hegel in Berlin, Germany.
"The aim of art is to represent not the outward appearance of things, but their inward significance." - Aristotle
ДА ПОГОВОРИШ СЪС СОКРАТ
Вероятно много мислители, писатели и политици биха дали всичко за един разговор с великия философ. „Бих разменил всичките си технологии за един следобед със Сократ" - казва Стив Джобс.
Наричан „най-мъдрият от всички мъдреци", древногръцкият философ е една от най-интересните и ярки фигури на древността. Повече от две хилядолетия неговата интригуваща личност и философски размисли са вдъхновение и загадка за човечеството.
Неговата мъдрост и възгледи за живота са достигнали до нас единствено благодарение на неговите съвременници. Известно е, че Сократ не е записал нито една своя мисъл, считайки, че истинското знание и мъдрост са в живия диалог и полемиката с опонента. Той е първият, който разсъждава за начина на живот и твърди, че философията не е догми, а начинът, по който живеем.
Благодарение на изключителното си обаяние и мъдрост, Сократ имал влияние над хора от различни възрасти и с различно обществено положение. А прочутите му беседи и диалози предизвиквали възхищение сред неговите приятели и ученици, но и неприязън и враждебност у опонентите му.
Всеки, който влизал в диалог с мъдреца, се явявал на "изпит на душата си". Според свидетелства на Платон, всеки ентусиаст бил подлаган на безмилостната му ирония и на безкрайните му въпроси, и нямал шанс да прекрати полемиката, докато не си даде сметка кой е и как живее.
Нека се опитаме да поговорим със Сократ...
Скромен и безкористен в своя живот, той смятал, че богатството носи зло.
Когато Алкивиад пожелал да подари на философа голям участък земя, за да си построи къща, Сократ отвърнал:
- Ако се нуждаех от сандали и ти ми дадеше цяла кожа за тази цел, не бих ли станал за смях ако я вземех?
"Човек е истински мъдър тогава, когато знае, че не знае нищо."
Именно на Сократ принадлежи прочутата фраза "Аз знам, че нищо не знам". Той е смятал, че доброто начало започва от малките неща и че има едно единствено добро – знанието. И едно единствено зло - невежеството.
„Хората си въобразяват, че знаят нещо, а се оказва, че нищо не знаят. И се получава, че знаейки за своето незнание, аз знам повече от всички останали."
На Сократ принадлежи и другата вечна сентенция: Не живей, за да ядеш, а яж, за да живееш.
Мъдрецът се надсмивал над тези, които се грижели само за материалните си нужди с думите: „Аз ям, за да живея. А някои хора живеят, за да ядат."
На света има тъй много неща, които не са ми нужни.
Ходейки из пазара, Сократ казвал: „Колко много неща има на света. Хората на пазара си купуват скъпи удоволствия, а аз безплатно си произвеждам свои собствени удоволствия от душата си."
Причината за доброто настроение
Веднъж един ученик на Сократ го попитал:
- Обясни ми, учителю, защо ти си винаги в добро настроение?
- Защото не притежавам нищо, за което бих страдал, ако го изгубя. – отговорил мъдрецът.
Какво е добродетел?
- Какво е добродетел? - попитал го един ученик.
- Нищо извън мярка. - отговорил Сократ.
Защо да ходиш в съда?
По време на някакъв спор, противникът на Сократ не се стърпял и го ударил. Изплашен от това, което се случило, той започнал да увещава философа да не подава оплакване в съда.
- Ако ме ритне едно магаре, дали ще ходя да се оплаквам в съда? - отговорил Сократ.
Слизането е по-лесно от изкачването
Хетерата Калисто веднъж с насмешка заявила на Сократ, че само ако поиска, може да привлече всички негови приятели и ученици, докато той не би могъл да направи същото с нейните.
- Разбира се, - отговорил философът. - Твоята задача ще е по-лесна - ако ти призовеш моите последователи да направят това, те ще слизат надолу, а ако аз призова твоите – те ще трябва да се изкачват.
Вземи от себе си
Веднъж един познат на Сократ, известен със своето прахосничество, попитал, кой би могъл да му заеме известна сума пари.
- Вземи на заем от себе си – казал Сократ – просто си съкрати разходите.
Да се жениш или да не се жениш?
„Женен или неженен, винаги ще съжаляваш. Ако би се давало в брака време за проба, то целият свят би се ограничил само с пробата."
...
Към Сократ се обърнал един от неговите ученици:
- Наумил съм да се оженя. Какво ще ме посъветваш?
- Гледай да не си като риба, която, попадайки в мрежата, се стреми да бъде свободна, а когато е на свобода, се стреми да попадне в мрежата. Но както и да постъпиш, винаги после ще съжаляваш.
Какво е смъртта?
Осъден на смърт, преди да изпие чашата с отрова, философът казал: „Щом не знаем какво е смъртта, не е логично да ни е страх."
„Смъртта може да е и най-голямата благодат за човека."
В съда, чувайки своята присъда, Сократ отговорил:
- Е, аз отивам, за да умра. Вие оставате, за да живеете. А кое от двете е по-добро, на човек не е известно.
"Esteeming humble truths. It is the sign of a higher culture to esteem more highly the little, humble truths, those discovered by a strict method, rather than the gladdening and dazzling errors that originate in metaphysical and artistic ages and men. At first, one has scorn on his lips for humble truths [-] But truths that are hard won, certain, enduring, and therefore still of consequence for all further knowledge are the higher..."
from Human, All Too Human: A Book for Free Spirits (1878)
МЕТАФИЗИКА
Метафизиката (от гръцки: μετά - "след, отвъд" и φυσικά - "физика, природа, естествени неща") е дял от философията, който се занимава с „първичните принципи“ и „съществуването“. Централен клон на метафизиката е онтологията, която изследва основните категории на съществуващото и как те се отнасят една към друга.
Терминът метафизика понякога се употребява като синоним на философия. Това е заглавие на съчинения на Аристотел, в които той разглежда това, което можем да познаем едва след конкретните природни неща, което е в основата им, следователно е и първото в себе си, поради което се нарича и "първата философия"; от Късната античност и Средновековието - име на съответната философска дисциплина изобщо. В този смисъл метафизиката е основната философска наука, в която трябва да търсим всички философски дисциплини. Тя е науката, която има за задача да изследва съществуващото като такова в качеството му на предмет, както и елементите и фундаменталните условия на всичко съществуващо изобщо, тя представлява големите области и закономерности на действителното и търси трайното и взаимовръзката в променливостта на явленията и проявите.
Метафизиката се използва като литературен похват от английските поети Джон Дън и Т. С. Елиът.
Произход и същност на метафизиката
Въпреки че названието метафизика за пръв път се среща при Аристотел, самият той посочва, че и по-ранни автори са разсъждавали над въпроси от метафизиката. Първият познат според Аристотел е Талес Милетски, чието учение поставяло в основата на всички неща една първопричина, наречена ἀρχή.
Научни въпроси са били отправяни към метафизици в Древна Гърция, но към XVIII в. въпросът Откъде знаете? на скептиците довел до възникването на епистемологията (Откъде знаем?), чиято задача била да допълни метафизиката (Какво знаем?), а това от своя страна дало начало на науката (лат. science, да знам) и научния метод.
В Българския тълковен речник от 1994 г. се дават следните дефиниции за думата метафизика: 1. книж. Философска наука за недостъпните за опита принципи на битието. 2. Противоположен на диалектиката метод, начин на мислене, който разглежда явленията като изолирани, независещи едно от друго, неизменни и неподвижни. 3. прен. Спекулативна философия.
Класификацията на Аристотел
Аристотеловата "Метафизика" била разделена на три части, които сега се считат за правилните дялове на традиционната западна метафизика. Това са онтологията, природната теология (натурална) и универсалната наука. Всъщност до XVII в. онтологията не е обособена, защото проблематиката за битието и съществуването принадлежат на метафизиката (като цяло). Постепенно в състава на метафизиката влизали космологията и психологията, а терминът онтология се отделил с настоящия си смисъл, който се свързва с името на Кристиан Волф, последовател на Лайбниц.
Методи в метафизиката
Рационализъм срещу емпиризъм
Аналитичен срещу системен
Догматичен срещу критичен
Индивидуален срещу колективен
Пестелив ("свидлив", обяснения "с колкото може по-малко", на английски: parsimonious) срещу адекватен (достатъчен, обяснения "с колкото е нужно")
Описателен срещу преговорен (ревизионистичен)
Школи на метафизиката
В историческия процес на развитие на този дял на познанието се очертават основните школи: предсократическата метафизика в Древна Гърция, школата на Сократ и Платон, на Аристотел, тази на схоластиците и средновековните мислители, континенталният рационализъм, британският емпиризъм, школата на Кант, ранната аналитична философия и позитивизма, континенталната философия и късната аналитична философия.
Критика на метафизиката
В тази област приноси има Имануел Кант, който от 1770 г. с т. нар. философия на критиката се обявява срещу догматизма на умозрителната метафизика. Според него обективно съществуват "неща в себе си", които действат върху сетивата и пораждат хаос на усещанията, поставяни в ред от априорни форми на сетивността (пространството и времето) и от дванадесет категории на разсъдъка. Кант е съборил тази концепция на метафизиката, но той отива по-далече - тръгва да създаде нова метафизика.
Още изображения, мисли и прочие: The Philosophy
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
