ЗНАЕТЕ ЛИ ЧЕ: Михай Чиксентмихай е психолог, чийто основен принос е разработването на концепцията за потока - състоянието, в което човек функционира и се развива оптимално, като изпитва дълбока наслада и удовлетворение от справянето с някаква дейност, която съдържа предизвикателство за него - без да надвишава критично рамките на способностите му. Михай прави разграничение между този вид наслада и удовлетворение и удоволствията, които не са свързани с активно действие от страна на човек и не го развиват. Ето какво казва той във връзка с ученето и децата:
"Човек може да изпита удоволствие без никакво усилие, ако съответните центрове в мозъка му бъдат стимулирани с помощта на електричество или в резултат на химическа стимулация с наркотични вещества. Невъзможно е обаче да се наслади и да изпита удовлетворение от тенис игра, книга или разговор, освен ако вниманието му не е изцяло концентрирано в тази дейност.
Ето защо удоволствията са толкова мимолетни и не развиват личността. Комплексното развитие изисква инвестиране на психична енергия в цели, които са нови и относително трудни. Лесно е да се наблюдава този процес при децата: през първите няколко години от живота всяко дете е малка „машина за учене”; то постоянно опитва нови движения и думи. Силната концентрация, изписана на лицето на детето, което усвоява някое ново умение, е добър пример за това с какво е свързана насладата и удовлетворението. Всяка ситуация, в която детето учи с такова удовлетворение и радост, развива неговата личност и разширява нейните граници.
За съжаление тази естествена връзка между растежа и насладата като че изчезва с времето. Причината, поради която се губи радостното вълнение от усвояването на нови умения, може би се дължи на факта, че с тръгването на училище „ученето” се превръща в наложено отвън задължение. Тогава най-лесно става да се приютиш в тесните рамки на аза, развит в юношеството. Ала когато човек заживее в зоната на удобството, убеден, че хвърлянето на умствена енергия в нови начинания е загуба на време, ако не осигурява някакви външни облаги, той губи радостта си от самия живот. Тогава мимолетните удоволствия се превръщат за него в единствен източник на положителни изживявания."
ДОБАВКА: ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ:
Невропсихологът Дейвид Роуз, който работи с деца с обучителни трудности, казва, че в резултат на дългогодишна работа той и екипът му заключават, че „най-разпространената обучителна трудност в училищата не е физическа или когнитивна, а емоционална. Най-трудното за екипа ни е да върнем децата, чиято способност за учене е била блокирана от училищната система. Децата, които имат трудности с четенето, не са като тези, които тепърва започват да се учат да четат. Изследванията показват, че когато бъдат помолени да четат, те изпитват емоционален стрес, който има измеримо физическо изражение – потене на дланите и ускоряване на пулса. В един момент си дадохме сметка, че, о Боже, тези деца изобщо не са в тази класна стая! В емоционално отношение те са в саваната, където ги дебнат гладни лъвове, а ние се опитваме да ги учим на правопис!”
И ОЩЕ:
Противно на общоприетото схващане критичното мислене не се усвоява чрез съпоставяне на разнопосочна информация. За да прецениш нещо критично, за да го „претеглиш”, ти е необходима опорна точка извън него – както Архимед е казал: „Дайте ми опорна точка и ще повдигна Земята.” Опорната точка, необходима за претегляне на информацията, не е още повече информация, а нещо различно от информация – и това е опитът. Човек може да прецени критично информацията само от позицията на житейския си опит. Ето защо когато в името на образованието лишаваме децата от личен живот и възможността да правят избори, да експериментират в живота си и да трупат личен опит, като същевременно ги заливаме с повече информация, отколкото имат капацитет да преценяват критично, ние всъщност им промиваме мозъците.
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
