Трябва ли всеки руснак да се срамува заради това, което прави Русия в Украйна?
Ето разговора ми с една уважавана госпожа, която поставя важен според мен въпрос, отговорих й, казах какво мисля, смятам, че темата си заслужава по-широко обсъждане, поради което я поствам и тук:
- Полуфинал тенис "Ролан гарос" украинка срещу рускиня. Рускинчето се оказа много мило момиче с чувство за хумор. Онова същото дето прилича на маймунче в лицето. Жал ми в за тези млади хора, над които тегне бремето и срамът от произход и държава... А е само на 17...
Също и Андрей Рубльов великолепен млад мъж, да, вярно е, играе за себе си. Но е срам да се състезаваш от името на страна-агресор, компрометирана в цял свят. Те не са виновни тези млади хора...
Отвърнах й ето що:
(Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.
