Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел ГрънчаровТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия,изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв.Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Когда кругом ты уязвлен,
В одной с чертями ступе едешь –
Прерваться может страшный сон.
И ты узнаешь и узреешь,
Как в бесконечной высоте
Христос венчает нашу бездну.
Он протянул свой взор к тебе. –
Упал на землю пот небесный.
Я ошибиться не боюсь:
Стоит живая между нами
Апофатическая Русь,
Как бы невидимое знамя.
Как за соломину
Держусь за Родину,
Держусь из гордости,
Своей упертости
За немохнатую,
За небогатую –
За блажь молитв ее,
Юродство битв ее,
За грязь снегов ее,
За газ стихов ее,
За нефть былин ее,
За яд друзей ее!
Но чем ты можешь быть велик
В нужде на водку да лекарства?
Ты – неотмирный фронтовик,
В тебе свернулось наше царство.
И знаешь ты, что отзвенит
Сей век как балаган дешевый.
Но мир, который злом залит,
Роднится с красотой суровой.
Горит священная хоругвь.
Мы черным пламенем палимы,
Апофатическая Русь
В кромешной тьме слепого мира.
И день придет, он недалек –
Займется всюду наша песня.
И на короткий малый срок
Мир содрогнется и воскреснет.
Сей мир боится наших грез,
Трепещет перед нами, бренный,
Когда в раскатах черных гроз
Кати́тся мир иной, безбрежный.
Свобода черная звеня
Играет в смирной нашей воле
В объятьях белого огня,
В пресветлом света ореоле.
Как за соломину
Держусь за Родину,
Держусь из прихоти,
Из чистой похоти –
За титьку бед ее,
Тщету побед ее,
За блажь молитв ее,
Юродство битв ее,
За скверну язв ее,
За тлен мощей ее,
Позор икон ее,
Да блеф святынь ее!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел ГрънчаровТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия,изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв.Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Ще дойде ли ден, когато дългогодишните усилия на шепата публични критици на руската намеса в България, осмивани, демонизирани и най-вече опаковани в изолационната вата на медийното пренебрежение, ще бъдат подкрепени от българска институция? Ако не като резултат от прилив на чувство за справедливост и осъзнаване на необходимостта от (само)защита на националните интереси, то поне като реакция на растящите усилия на Запада да разобличи подмолните действия на Москва?
В САЩ се обсъждат законодателни мерки в подкрепа на Източна Европа като обект на руските домогвания за контрол над новите западни съюзници. Великобритания обеща вчера финансиране за милиони със същата цел. А в ЕС работят специално създадени органи за борба с руската дезинформация. За България обаче всичко това е без значение. Тук продължава надпреварата за повече Русия в България и вкопчените в тази схватка подмазвачи на руския империализъм не могат да се наситят на собствената си сервилност, сервирайки на тепсия българския суверенитет.
Това не са празни приказки. Желаещите да се запознаят в концентриран вид с фактите на този поднос могат да прочетат доказателствата от доклада на организацията “Свободна Русия”, която стига до извода, че България е ненадминат европейски шампион по самопредлагане на Кремъл. Обстоятелството, че има “Свободна Русия”, но “Свободна България” няма, косвено подкрепя тезата за тази нашенска “изключителност”. Налага се да разчитаме отново на …Русия, подкрепена от събуждащите се западни съпротивителни сили. (Виж: „Свободна Русия”: Кремъл командва в къщата на България – специалната роля на „Лукойл”: Москва използва западни институции, за да подкопае Запада) (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел ГрънчаровТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия,изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
