Защо не бива да плюем Парламента, защо в никакъв случай не трябва да се отказваме от демокрацията?

 

Разсъждавам по създалата се нелека ситуация в новоизбраното Народно събрание - и се опитвам да помогна на ония, които, без да се замислят сериозно и без да разбират, си позволяват да имат повърхностно мнение и на тази основа да дърдорят общо взето пълни глупости. Обяснявам по възможност най-ясно как всъщност стоят нещата и защо Парламента е една институция, която следва да се ползва от присъщото й достолепие - и да бъде уважавана. 

Прочее, какво точно съм казал и каква е истината по този казус можете да разберете ако отделите съответните минути да ме изслушате и да вникнете малко по-надълбоко. За което ще ви бъда благодарен - щото сте показали, че за вас специално истината има значение. Точно такива българи и граждани са ни нужни - щот иначе тъпанари си имаме в изобилие. 

Моят дълг като философ е да помагам на заплелите се като петли в кълчища сънародници, да, тази е работата на философа: да се бори с глупостите, които терзаят душите на човеците, да спомага за надмогване на ширещата се в душите простотия, за побеждаване на безхаберието, безразличието към истината; да, тиранията на простотията и на лъжата е най-страшната тирания, с която ний, философите, се борим непрестанно. 

Толкова тук. Останалото - в моя коментар. Приятно гледане и приятни размисли ви желая!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем... 

Добави в Svejo