Ето един повод за съвсем малък, но многозначителен празник: това е кръгло число, юбилей! И е хубаво число, признавам си, че ме радва фактът, че въпреки дискриминацията, обструкциите на грандоманите от т.н. "блогърска общност", въпреки това, че блогът ми беше изключен от всички агрегатори, той не загуби приятелите си и поддържа устойчив интерес. За мен това е само едно твърде задължаващо обстоятелство: чувствам се длъжен да съхраня постигнатото, да запазя нивото, да отвоювам нови територии на читателския интерес. Защото блогът HUMANUS се превърна в пространство на свобода и духовност, което все повече се разширява - за ужас на простащината, която залива медиите у нас.
Признавам си също, че аз вложих себе си в този блог, че го правя с любов, че не лицемеря никога, че отстоявам твърдо едни позиции и ценности, които ме вдъхновяват цялостно, в душата и сърцето. А ето, оказва се, че това може по някакъв начин да бъде уважено дори и у нас. Благодаря на всички, които посещават блога ми, които пишат коментари в него или само четат: без вас блогът щеше да загине, вие сте тези, които му придавате живот!
Аз съм човек, който е готов да подкрепи всяка нова идея. Ето, все повече се разширява кръгът читатели, които вече са и съавтори на самия блог. Аз съм готов да направя така, че всеки, който желае, да може да се регистрира и да бъде един от авторите на блога. Признавам си, че за момента не ми достигат техническите умения да направя това, но ще търся начина. Но засега всеки, който ми прати на имейла свой текст, може да разчита на публикуването му, стига да казва нещо ново или пък искрено да споделя своята позиция. Защото HUMANUS, дневникът на философа Ангел Грънчаров, вече стана медия, към която било като потребители, било като автори, са причастни много хора от цял свят. Това наистина е радващо, това е постижение.
У нас свободата е прокудена от т.н. свободни медии. Което показва, че те не са вече свободни, напротив, доста опозорени са, понеже робуват най-блюдолизнически, без дори някой специално да ги принуждава, ей-така, просто от пиетет към низостта. По тази причина свободното слово се приюти в такива малки островчета, каквито са блоговете, какъвто е и моят блог. Интернет си остана единственото медийно поле, в което се приюти свободата в България. Въпреки че се опитват да посягат и на него, въпреки че се правят все по-сериозни опити за контрол и манипулации, за момента все още не са постигнали целта си. Имам предвид тази самозбравила се вече олигархична каста, която сложи ръка в последните години на всички властови лостове в страната.
И която всъщност е главният враг на свободата у нас. Срещу арогантността на олигархията ни блогът HUMANUS воюва самоотвержено и всекидневно. И няма да се предаде или продаде никога, на никаква цена. Или пък да се опозори с мекушавост или примиреност. Не, тази няма да стане! И те го знаят: затова направиха всичко за да изолират гласа ми само до тук, до тази малка сфера, до пространството на собствения ми блог. И така всъщност ми направиха голяма услуга: направиха блога HUMANUS това, което той е. Ефектът от всички инициативи по приглушаване на свободните гласове винаги е бумерангов...
Признавам си също, че аз вложих себе си в този блог, че го правя с любов, че не лицемеря никога, че отстоявам твърдо едни позиции и ценности, които ме вдъхновяват цялостно, в душата и сърцето. А ето, оказва се, че това може по някакъв начин да бъде уважено дори и у нас. Благодаря на всички, които посещават блога ми, които пишат коментари в него или само четат: без вас блогът щеше да загине, вие сте тези, които му придавате живот!
Аз съм човек, който е готов да подкрепи всяка нова идея. Ето, все повече се разширява кръгът читатели, които вече са и съавтори на самия блог. Аз съм готов да направя така, че всеки, който желае, да може да се регистрира и да бъде един от авторите на блога. Признавам си, че за момента не ми достигат техническите умения да направя това, но ще търся начина. Но засега всеки, който ми прати на имейла свой текст, може да разчита на публикуването му, стига да казва нещо ново или пък искрено да споделя своята позиция. Защото HUMANUS, дневникът на философа Ангел Грънчаров, вече стана медия, към която било като потребители, било като автори, са причастни много хора от цял свят. Това наистина е радващо, това е постижение.
У нас свободата е прокудена от т.н. свободни медии. Което показва, че те не са вече свободни, напротив, доста опозорени са, понеже робуват най-блюдолизнически, без дори някой специално да ги принуждава, ей-така, просто от пиетет към низостта. По тази причина свободното слово се приюти в такива малки островчета, каквито са блоговете, какъвто е и моят блог. Интернет си остана единственото медийно поле, в което се приюти свободата в България. Въпреки че се опитват да посягат и на него, въпреки че се правят все по-сериозни опити за контрол и манипулации, за момента все още не са постигнали целта си. Имам предвид тази самозбравила се вече олигархична каста, която сложи ръка в последните години на всички властови лостове в страната.
И която всъщност е главният враг на свободата у нас. Срещу арогантността на олигархията ни блогът HUMANUS воюва самоотвержено и всекидневно. И няма да се предаде или продаде никога, на никаква цена. Или пък да се опозори с мекушавост или примиреност. Не, тази няма да стане! И те го знаят: затова направиха всичко за да изолират гласа ми само до тук, до тази малка сфера, до пространството на собствения ми блог. И така всъщност ми направиха голяма услуга: направиха блога HUMANUS това, което той е. Ефектът от всички инициативи по приглушаване на свободните гласове винаги е бумерангов...
Няма коментари:
Публикуване на коментар