Нацията ни е поразена и обезсилена от вируса на немисленето

Да, след дълги размисли слагам тази диагноза. Напълно съм убеден в това, което ще напиша - именно затова го и пиша. Нося пълната отговорност за всяка своя дума, заставам изцяло зад всяко свое твърдение. Аз не съм политик, та да се страхувам, че ако жегна и обидя електората, той ще ме намрази и ще ме накаже. Политиците в огромното си мнозинство затуй така гадничко се подмазват на избирателите и казват все хубави думи за "народното цяло". На философите обаче е отредена тежката мисия да казват винаги истината. Колкото и неприятна да е тя. "Приятните думи не са истина, истинните думи не са приятни" - това е хилядолетна китайска мъдрост.

Няма да извеждам защо сме такива, защо огромното мнозинство от нацията ни сякаш е с ампутирана способност за мислене. Аз това явление съм го наричал "придобита умствена недостатъчност", да, това е един синдром, който е много по-опасен от т.н. СПИН. Вирусът, който го предизвиква, си позволявам да го нарека вирус на немисленето.

Дали не можем или не искаме да мислим е труден въпрос. Склонен съм да приема, че просто ни мързи да мислим. Някои, както е известно, по тази причина са почнали да мразят мисленето. Което ме кара ди си мисля, че съвсем не го могат. Ако го можеха, нямаше смисъл да го мразят: омразата винаги се обяснява с неможене, с неспособност, с импотентност. Злобата, озлобеността, дребнавостта, малодушието, завистта и пр. нашенски "добродетели" явно се дължат именно на синдрома на придобитата умствена недостатъчност.

Искате примери ли? Всичко, абсолютно всичко, всяко едно събитие, всяка една изява на нашата многострадална българска душа е подвърждение и илюстрация за правотата на горните ми думи. Кажете нещо, каквото и да е, и веднага ще ви го изтълкувам в тази светлина. Постоянно правим всякакви глупости, ала поради немислене не се усещаме даже какво правим. Не става дума да се запитаме защо го правим, ние дори все още не съзнаваме какво правим. Да се запиташ "защо?" е белег на функционираща мислителна способност, която у нас явно липсва. Та значи правим глупости, които са най-красноречива изява на склонността ни към немислене: не съзнаваме какво правим, и дори се гордеем, че се държим така. Да дам ли все пак някой пример?

Наистина с примери не се доказва кой знае какво, но така се помага за осмислянето, за схващането. Немислещите, които са мнозинството на поразената от немислене (и от мързел, от тотална дезангажираност спрямо каквато и да е душевна активност и инициативност!) нация, няма как да схванат моите твърдения. Явно те са насочени към онова нищожно малцинство, което все пак мисли, и по тази причина така страда от усещането за безсмислие, от чувството за всичко пронизваща абсурдност, в което пребиваваме. Но ето, въпреки всичко, няколко примера.

Президентът ни, Гоце Първанов, е доказан лъжец и измамник. Но мнозинството от нас не схваща това, или ако го схваща и знае, не се ужасява от осмислянето на този недопустим и опозоряващ ни факт. Ако можеха докрай да осмислят този факт, щяха да се ужасят от съзнанието за това какво той означава. Държавният глава е най-вече символ на нацията. Допуснали сме този символ да има за носител едно емпирическо лице, което на няколко пъти излъга, че не е бил агент на ДС. Когато си призна, кажи-речи никой не се възмути от лъжата му: възмутиха се, но малцина. Щом допускаме наш символ да е лице с доказана склонност към лъжи и измами, значи ние самите - понеже той, бидейки държавен глава, символизира нас самите! - сме нация от лъжци и измамници. Или поне сме нация от хора, оставящи се да ги лъжат, и по тази причина така привикнали към лъжата, че я приемат за нещо най-нормално. А е измамник наш Гоце, понеже години наред, да речем, беше противник на НАТО. Стана президент и изведнъж обърна позицията си на 180 градуса: вече е привърженик на НАТО. Как става тази работа?! Поумнял ли е? Ако беше поумнял, щеше поне да се разкае за заблудите си. Значи ни мами и сега, значи ни лъже и сега. Мрази НАТО, ала лъже, че не го мрази. Обича Путин, ала мълчи. Типичен измамник. Ако беше поне малко честен отдавна да си беше подал сам оставката.

Но да оставим това, има безкрайно много примери за нашата опороченост като нация, дължаща се на немисленето. Какво да разгледам: пълно е с примери! Примерно войната по пътищата. Всеки ден мрат в ужасна смърт прекалено много хора само защото нашата родна простотия триумфира безнаказана. Всеки се прави на пич, нарушава закона и правилата, държи се като гамен, чупи си скоро главата, или чупи чужди глави: ето на тази ужасна неспособност да осмислиш глупавото си поведение на пътя се дължи войната по пътищата. На простотия, на немислене се държи. Това е моята най-решителна диагноза.

Аз всъщност всеки ден откакто съществува моя блог най-публично водя битка с простотията и с немчисленето, което трови живота ни. Като избиратели сме доказани малоумници. Избрахме "милият Симеончо", той, разбира се, първо ни излъга, а после най-гадно ни прецака. Три-четири пъти вече избираме на власт доказани лъжци, мошеници и исторически престъпници каквито са комунистите. По тази, не по някаква друга причина сме най-бедни в Европа. Крадоха ни, мамиха ни, до шушка на няколко пъти ни обраха, ала от малоумие мнозина още им вярват. И Доган търпим да се гаври с нацията ни: става дума за агента на комунистическата ДС Ахмед Доган-Сава. При други нации такъв нахалник възмутените граждани отдавна да са го изритали от политическата сцена. Ние търпим и понасяме гаврите. Сега пък сме подивели от любов по несравнимия бабаит бат Бойко. Пълна простотия е тази народна любов към една редова мутра. Да се вярва на такъв е точно доказателство за умствена недостатъчност: няма друго обяснение. Ако душата ти е неизвратена, ако умът ти е поне малко буден, веднага ще схванеш, че всяка негова дума е неистина, че този шмекер постоянно увърта и лъже. Ала лапнишараните го гледат в устата, нищо не усещат, и, омаяни от бабаитлъка му, гласуват за него. Излагаме се заради малоумието си пред целия свят. Пред децата си се излагаме. Аман от простотия най-после!

Пиша тия горчиви думи защото в раната трябва да се бърка, независимо колко боли. И да се реже без жалост гангрената. Иначе ще загине целият организъм. По-страшна болест от тази няма: самият живот не може да ни прости лукса да не мислим. Не прощава и си отмъщава непрестанно! Обезчовечаваме се като нация от това немислене, приятели! Страшно е, помислете само! Моля ви се!

Добави в Svejo