Иво Инджев е написал статия с твърде верни мисли и констатации, наречена Отбой & ko. Прочетете я непременно ако вече не сте я чели; в нея става дума за това защо нашият самодържец Бойко Борисов за 24 часа си промени диаметрално позицията по повод искането на десницата за импийчмънт на президента Гоце Първанов. Споделям изцяло аргументите на г-н Инджев. Очертават се крайно опасни тенденции в новото управление, за които и аз вече съм писал: волунтаризъм (комай всичко у нас вече зависи от волята на един-единствен човек), недемократичност, залитане към авторитарност и пр.
А за това имаше ли смисъл изобщо да се прави искане до Конституционния съд за отваряне на процедура по сваляне от поста на Президента Г.Първанов много добре е осветлил въпроса един анонимен коментатор в блога на И.Инджев, чието становище дотолкова ми хареса, че го копирам и го слагам тук, и то не за друго, а защото е изцяло верно:
Процедурата по импийчмънт трябваше да се доведе докрай. Защото тя освен юридически има и още два аспекта, свързани с прозрачност и моралност.
Прозрачност – ако нещата бяха стигнали до Конституционния съд, тогава последната дума щеше да има този орган. Произнасянето му в подкрепа на Президента също би било резултат – независимо от това дали има сериозни юридически основания за такова решение или не.
Всъщност ако трябва да се говори за обща насока на политиката на правителството то принципа би бил реализиране на такива ходове, чрез които се постига по-голяма яснота и прозрачност – кой от коя страна на барикадата стои (например ходът с посланниците в Турция и САЩ бе такъв и показа малко по-ясно какво защитата нашия президент). Чрез такъв тип ходове ще се разсее мъглата около това, кой за какво се бори и какво защитава и ще се намали възможността за политически лъжи и заблуди.
Етичност и морал – дори процедурата по импичмънт да бъде прекратена от Конституционния съд фактите, които могат да излязат и целия този процес, ще покаже на повече хора какъв всъщност президент си имаме.
Дори да няма противозаконни действия със сигурност има действия, които са много далеч от морала и ценностите, които трябва да притежава един политик на върха на държавата. По този начин би се намалило доверието в този президент и биха се разклатили основите за бъдещите му претенции да продължи да влияе на политиката на България.
Стана малко дълго, но според мен това е един първи важен провал на ГЕРБ защото тук важат с пълна сила думите на Е. Бърк – „Единственото, от което има нужда злото, за да тържествува, е добрите хора да не правят нищо“.
Коментар от: koss
А за това имаше ли смисъл изобщо да се прави искане до Конституционния съд за отваряне на процедура по сваляне от поста на Президента Г.Първанов много добре е осветлил въпроса един анонимен коментатор в блога на И.Инджев, чието становище дотолкова ми хареса, че го копирам и го слагам тук, и то не за друго, а защото е изцяло верно:
Процедурата по импийчмънт трябваше да се доведе докрай. Защото тя освен юридически има и още два аспекта, свързани с прозрачност и моралност.
Прозрачност – ако нещата бяха стигнали до Конституционния съд, тогава последната дума щеше да има този орган. Произнасянето му в подкрепа на Президента също би било резултат – независимо от това дали има сериозни юридически основания за такова решение или не.
Всъщност ако трябва да се говори за обща насока на политиката на правителството то принципа би бил реализиране на такива ходове, чрез които се постига по-голяма яснота и прозрачност – кой от коя страна на барикадата стои (например ходът с посланниците в Турция и САЩ бе такъв и показа малко по-ясно какво защитата нашия президент). Чрез такъв тип ходове ще се разсее мъглата около това, кой за какво се бори и какво защитава и ще се намали възможността за политически лъжи и заблуди.
Етичност и морал – дори процедурата по импичмънт да бъде прекратена от Конституционния съд фактите, които могат да излязат и целия този процес, ще покаже на повече хора какъв всъщност президент си имаме.
Дори да няма противозаконни действия със сигурност има действия, които са много далеч от морала и ценностите, които трябва да притежава един политик на върха на държавата. По този начин би се намалило доверието в този президент и биха се разклатили основите за бъдещите му претенции да продължи да влияе на политиката на България.
Стана малко дълго, но според мен това е един първи важен провал на ГЕРБ защото тук важат с пълна сила думите на Е. Бърк – „Единственото, от което има нужда злото, за да тържествува, е добрите хора да не правят нищо“.
Коментар от: koss
1 коментар:
Има принципи , които трябва да се спазват. Предположение "сигурно", " може би", не могат да бъдат хипотеза за моралност и човешки образ. Президентът ще вземе своето решение, когато има твърди доказателства за нарушение на преки задължения. Питам се: посланикът ли е председател на изборна секция? Защо на обществото не е изяснено , какво точно е неговото задължение по провеждане на избор и какви са отговорностите му? Дотук само подхвърлени думи. Желев беше селянин, Стоянов - плюещият кон, Първанов - Гоце! Следващият какъв ще е? Президентът е олицетворение на държавата! С тази мисъл трябва да се върви към изборната урна, а не от коя партия е поредното нарицателно.
Публикуване на коментар