Тия дни се случи така, че пътувах из страната с лека кола. Искам да разкажа за един инцидент, на който бях свидетел - и който стана на шосето между Пазарджик и Белово.
Както си карах с 70-80 километра в час (образувала се беше колона от 4-5 коли, аз не обичам да изпреварвам често, пък и не бързах толкова) изведнъж колата пред мен рязко намали; явно нещо беше станало по-напред в колоната. Но не спряхме, а леко продължихме. Видях следното:
Някакво куче, голямо, овчарско, беше пресекло шосето и първата кола в колоната го беше ударила. Изглежда кучето беше със счупени кости, но не беше прегазено, а се гърчеше, виеше и ревеше в средата на пътя. Шофьорът, който го беше блъснал, отби встрани на пътя, но без да обръща никакво внимание на кучето, почна старателно да разглежда бронята на колата си да не би да е одраскана!
Стана ми интересно какво друго ще направи затова продължих напред с неголяма скорост. И в огледалото за обратно виждане внимателно гледах действията на тоя така загрижен за бронята на колата си шофьор. Беше млад човек, 20-тина годишен. След като огледа бронята на колата си, видимо доволен, без даже да погледне гърчещото се на средата на пътя куче, той се качи на колата си и тръгна. Скоро профуча покрай мен с бясна скорост.
След три часа пътувах по обратния маршрут. Кучето още си беше там, но вече беше премазано неколкократно от други коли; червата му се бяха пръснали на средата на пътя. Явно оня идиот с бронята наистина не се е върнал поне да премести кучето встрани от пътя. Имах плахата надежда, че в един момент би могла да проговори съвестта в туй човешко същество и той да се върне, та да се погрижи малко за кучето, което блъсна с колата пред очите на толкова хора. Но не би. Съвестта му не е проговорила. Питам се в такъв случай кой по-скоро е животното... крайно объркана работа се получава!
Дали да направя някакъв коментар? Всички думи тук са излишни. И друг път съм писал, че премазаните по нашите пътища кучета и котки са всекидневие, а това е свидетелство за обезчовечаването на хората. Сякаш никой няма да намали скоростта, за да пропусне и да не премаже тия животинки; имам чувството, че някои специално увеличават скоростта, та да ги премажат и да се насладят на кръвта им. Грозна работа.
А животните са нещо като наши най-близки роднини. С тях единствени обитаваме тази наша планета.
Имам чувството, че в нравствено отношение животните безкрайно много ни превъзхождат. Страшно е, но трябва да признаем: животните са много по-добри от нас, хората, а пък ние сме жестоки, самонадеяни и безчувствени. Животните не убиват живи същества без смисъл и заради някакво глупаво перверзно удоволствие.
А човеците убиват. След като улиците и пътищата са осеяни с трупове на премазани от коли животни, какво пречи, ако тая тенденция продължи все така успешно, скоро по улиците и пътищата на страната ни да почнем да виждаме и човешки трупове, премазани от коли на хора, на които никой не обръща внимание. Или да срещаме и да се натъкваме на части от човешки тела.
Кошмарът е наблизо, не само около нас, а и в нас самите...
Както си карах с 70-80 километра в час (образувала се беше колона от 4-5 коли, аз не обичам да изпреварвам често, пък и не бързах толкова) изведнъж колата пред мен рязко намали; явно нещо беше станало по-напред в колоната. Но не спряхме, а леко продължихме. Видях следното:
Някакво куче, голямо, овчарско, беше пресекло шосето и първата кола в колоната го беше ударила. Изглежда кучето беше със счупени кости, но не беше прегазено, а се гърчеше, виеше и ревеше в средата на пътя. Шофьорът, който го беше блъснал, отби встрани на пътя, но без да обръща никакво внимание на кучето, почна старателно да разглежда бронята на колата си да не би да е одраскана!
Стана ми интересно какво друго ще направи затова продължих напред с неголяма скорост. И в огледалото за обратно виждане внимателно гледах действията на тоя така загрижен за бронята на колата си шофьор. Беше млад човек, 20-тина годишен. След като огледа бронята на колата си, видимо доволен, без даже да погледне гърчещото се на средата на пътя куче, той се качи на колата си и тръгна. Скоро профуча покрай мен с бясна скорост.
След три часа пътувах по обратния маршрут. Кучето още си беше там, но вече беше премазано неколкократно от други коли; червата му се бяха пръснали на средата на пътя. Явно оня идиот с бронята наистина не се е върнал поне да премести кучето встрани от пътя. Имах плахата надежда, че в един момент би могла да проговори съвестта в туй човешко същество и той да се върне, та да се погрижи малко за кучето, което блъсна с колата пред очите на толкова хора. Но не би. Съвестта му не е проговорила. Питам се в такъв случай кой по-скоро е животното... крайно объркана работа се получава!
Дали да направя някакъв коментар? Всички думи тук са излишни. И друг път съм писал, че премазаните по нашите пътища кучета и котки са всекидневие, а това е свидетелство за обезчовечаването на хората. Сякаш никой няма да намали скоростта, за да пропусне и да не премаже тия животинки; имам чувството, че някои специално увеличават скоростта, та да ги премажат и да се насладят на кръвта им. Грозна работа.
А животните са нещо като наши най-близки роднини. С тях единствени обитаваме тази наша планета.
Имам чувството, че в нравствено отношение животните безкрайно много ни превъзхождат. Страшно е, но трябва да признаем: животните са много по-добри от нас, хората, а пък ние сме жестоки, самонадеяни и безчувствени. Животните не убиват живи същества без смисъл и заради някакво глупаво перверзно удоволствие.
А човеците убиват. След като улиците и пътищата са осеяни с трупове на премазани от коли животни, какво пречи, ако тая тенденция продължи все така успешно, скоро по улиците и пътищата на страната ни да почнем да виждаме и човешки трупове, премазани от коли на хора, на които никой не обръща внимание. Или да срещаме и да се натъкваме на части от човешки тела.
Кошмарът е наблизо, не само около нас, а и в нас самите...
12 коментара:
Коментари
1.
nightwishcools
около 1 час
Отвратително!Хората са изроди за съжаление.И на тоя се надявам да му се върне,както и на всички такива копеленца нещастни.Но все пак не може да не ми миние една мисъл през главата - защо ТИ нищо не направи?
2.
nightwishcools
около 1 час
Макар,че като се замислиш - може би това е бил по-добрият вариант за това куче,по-бързия.
3.
aig_db
около минута
Той спря, логично е да се предположи, че ще се погрижи за кучето, което беше ранил. В колата му имаше и други хора. Не беше сам. Всички коли след него отминахме. Прав си, и аз имам грях, че не се върнах. Това е положението...
lubimo
около 1 час
Такъв е замисълът! Каквото и да правим в тази държава, непрекъснато да трупаме ˝грехове˝! Всъщност защо в една Германия не съм видял прегазено куче? Защото всичко е направено както трябва и защото там хората са по- добри от кучетата! Що се отнася до опита, аз също съм изпадал в подобна ситуация в която куче - камикадзе, та дори човек, са скачали пред колата ми! Никой не е застрахован, а и човек не е факир! Кучета, каруци, боклуци, камиони без светлини и т.н. не трябва да бъдат на пътя!
Работата трябва да бъде превантивна, а не като след дъжд качулка! Тук все гледаме да спестим, да откраднем и да излъжем дявола! Е, няма такава игра, освен тука и последиците са очевидни и ни правят за посмешище пред света, към който имаме претенции да се причисляваме!
И аз искам да попитам: Защо Вие не сте преместил кучето? Имам нездравословния навик да претеглям действията на хората съобразно своите реакции, но все пак нормално би било един непонасящ страдания човек да спре и помогне...
Жестокостта е чувство присъщо само и единствено на човешкия разум. Животните, такива каквито ги познаваме, не го притежават. Затова и нищо очудващо в тази случка. От нея можем само да си правим изводите за това "до какво води прагматизмът" на съвременното общество. Ето до какво: алчност и жестокост.
Извинявам се за грубите правописни грешки в предишния коментар...
Някои хора са съвестни, но някои са безскруполни за съжаление ...
Апелираш към съчувствие и подадена ръка в нужда, а самия ти не се притече на помощ... Явно съвестта ти в този момент е изпяла! На твое място аз бих направила всичко възможно да спася страдащото животно и ако това беше невъзможно само и само да облекча страданията му, по-хуманна би била и евтаназията!
В тази статия диалектически се сблъскват политическите убеждения на философа А.Г. с неговите вътрешни морални ценности. От една страна той осъди прагматизма на човека, който си гледа бронята, от друга той самия спази същия този прагматизъм и продължи напред без да помогне на кучето. Интересно ми е кога това вътрешно противоречие ще доведе до качествен скок в неговото себепознаване и виждането му за обективната действителност. Досега от него сме били свидетели само и единствено на статии, свързани с неговото субективно и догматично отхвърляне на всичко непрагматично в политиката...
Безкарайно съм възмутена от автора на статията,оставам с усещането че е садист и лицемер.Садист защото с подробности разказва за мъките,воплите на злочестото куче,как после било размазано - и лицемер,защото като свидетел не е спрял да вземе кучето и заведе до най близката ветеринарна! Рони крокодилски сълзи,колко по добри били животните,а хората жестоки ,аморални.Хуманно е да подариш живот г-н HUMANUS
ти що не спря да го спасиш бе сульо още като го видя първия път.ноо ви знаят балалайките иначе,да зяпате и да се оплаквате.
всички сте изроди
Ако най-после се премахнат всички псета - улични, полуулични, полудомашни, аграрни, гаражни и се "приспят" 100% веднъж и завинаги, а домашните се държат на къс синджир както навсякъде на запад (иначе глоби), то такива инциденти няма да има и няма и да го коментираме, а ще мислим за по-важни неща.
.
Казах! Оттук надолу да не четат кучофили!
.
Никой не е длъжен да мести псета или да им вика бърза помощ, това да не е човек. Който не прави разлика между човек и животно може да ме обвини, че не съм преместил и полските мишки, и хлебарките, и мухите и комарите, които избивам. А иначе лицемерно яде пържоли и пилешко.
До последния анонимен малоумник: който не уважава храната си просто не я заслужава!
Публикуване на коментар