Публикувам коментар под Завръщане под натиск: Дойче веле чу свои български слушатели в блога на Иво Инджев; излишно е да подчертавам, че съм изцяло съгласен с написаното в този коментар:Да, Иво, и аз се надявах, че една западна, демократична медия може да бъде подведена от един български кукловод, но свободата на нейното поведение ще й позволи да открие и признае грешката си. Даже изпраща веднага свои служители да разговарят лично с Иван Бедров и Еми Барух в София. Да си припомним, че Цветан Василев не за пръв път “чука” на западни порти (случаят с писмото до виенския “Щандарт”).
Дълго време, Иво не съм участвал в дискусиите при теб, но това не означава, че не поглъщам с поглед всеки твой написан ред, всеки ден. Не съм го направил от обезверяване, от апатия. Просто съжалявам, че не живея в София, за да се включвам в столичните демократични инициативи, включително и твоите. Статиите ти ми са достатъчни и без коментар (благодаря на приятелите в блога – следя и техните коментари и им се радвам)!
Без да звучи ласкателно, ти си за мен свободен журналист №1 в България (лошото е че ми е трудно да посоча №2, 3 и т.н.)! Явно за останалите ти колеги е по-важна заплатката, топлото място, отколкото отстояването на истината и борбата срещу недъзите на обществото. Моля се на Господ да си жив и здрав, все така активен глашатай на демократичното слово, колкото се може по-дълго (удивлявам се на продуктивността ти, браво)!
А в политическата сфера дано доживеем да се появи и народът да го избере, политик като грузинския президент Саакашвили, който да разкрие колонизаторските мераци на Путинова Русия към България и по същия начин, като грузинеца, с речта си пред Общото събрание на ООН да накара руската делегация позорно да напусне залата!
Написа: Христо Бойчев
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар