Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 15 ноември 2013 г.

Фрагмент от ежедневието на младежкия протест, на великата нравствена революция на поколението на свободата, бушуваща покрай нас



Снимка: NOрешарски

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

3 коментара:

Анонимен каза...

С клоунади правителства не се свалят, още повече че кабинетът си има своята подкрепа, както личи от митинга в София, от анкетите и от факта, че той разполага с парламентарно мнозинство. В посткомунистичексите страни се създаде едно измамно впечатление, че правителства, особено в демократични условия, се свалят току-така, с няколко бутафорни шествия, малко викане и подскачане. Нищо не може да бъде по-далеч от истината. Дори правителства в утвърдени демокрации не си отиват заради няколко митинга и демонстрации, да не говорим за диктаторски режими. Комунистите през 1989 се самосвалиха, а доколкото след това имаше свалени кабинети привидно от уличния натиск, те в действителност бяха отстранени по волята на кукловодите. Уличният натиск, доколкото го имаше, имаше за цел само да завоалира действията на сценаристите в сянка. Така беше и при оставката на Луканов 1990, и при оставката на Виденов 1996 и т.н. А Попов, Димитров, Беров, Костов и т.н. си тръгнаха под различен предлог по волята на кукловодите без улични протести.

Сега България преживява римейк на началото на прехода, само че с главни действащи лица вече не БСП и СДС, а БСП и ГЕРБ, иначе със същите митинги и контрамитинги и така до безкрайност. Сценаристите нямат особена фантазия и повтарят изтъркани схеми, но както виждаме – много успешно.

А какво е мястото на протестите „против всички” в тази картина, които уж не са нито за БСП, нито за ГЕРБ? Ами неполитически протест в тази ситуация не може да има и те волю-неволю обслужват пак интересите на БСП и ГЕРБ – на крилото на Първанов в БСП, което е в близки отношения с ГЕРБ и на ГЕРБ. Да не забравяме също, че в България и след 1989 има само една партия – БКП, независимо под какви етикети се явява. Няма истински независими и неконтролирани партии и кандидати. От друга страна сред електоралния корпус в България още от 1990 ИМА СЪВСЕМ ЯСНО ИЗРАЗЕНО ДЕЛЕНИЕ ЛЯВО-ДЯСНО, но то НЕ НАМИРА АДЕКВАТНО ПОЛИТИЧЕСКО ИЗРАЖЕНИЕ, защото в страната няма автентични десни партии и както и да гласуват десните избиратели, все получават БКП Но именно това деление използват сега кукловодите, като насъскват леви срещу десни.

Ситуацията и сега е аналогична – дори сценаристите да решат да свалят кабинета, поради липса на реална алтернатива СЛЕДВАЩОТО ПРАВИТЕЛСТВО ЩЕ ОБСЛУЖВА СЪЩИТЕ ОЛИГАРХИЧНИ ИНТЕРЕСИ. Истинските управници на България не се явяват на избори, те са само фасада за наивници, затова изборите НЕ ПРОМЕНЯТ НИЩО.

И така, българският народ СПРАВЕДЛИВО СЕ БУНТУВА СРЕЩУ ОЛИГАРХИЯТА И ЛИПСАТА НА МОРАЛ В ПОЛИТИКАТА, но поради липса на реална политическа алтернатива тези усилия са обречени на неуспех и ситуацията за съжаление е безизходна, колкото и да се опиянява Ангел Грънчаров от „протестите”.

Ще добавя само, че ако наистина имаше опасност посткомунистическата олигархия да падне от власт, реакцията й щеше да бъде съвсем друга: тя или щеше да бяга в Русия, или щеше да изкара танковете на улицата, или щеше да плюе на ЕС и НАТО и да „покани” руски войски в страната да омиротворяват положението.

Ангел Грънчаров каза...

Глупости на търкалета... "кабинетът си има своята подкрепа, както личи от митинга в София", и каква "подкрепа" е това? Интересно е, че не успявате да усетите моралната инградиента на случващото се, което именно и води до това, че "анализите" ви са съвсем безплодни - и се въртят в клишетата на безсъдържателния конспиративизъм. Нямате усет или нюх за историята, ето в това се състои Вашата обреченост...

Анонимен каза...

Брех, как позира туй маце... :)