Милиционеро-социалистическото мислене: а става ли свободата за... ядене?

Из: Могат ли милиционерите да готвят?, Автор: Иван Бедров

Не е необходимо всеки път да си избираме политици с невидими фуражки, за да разберем, че по-малко свобода не е равно на повече хляб

... Яде ли се свободата?

Милиционерският рефлекс е на една ръка разстояние. И все си избираме ако не милиционери, то поне хора с милиционерски души, които искат да ни продадат сигурност срещу свобода. По-малко свобода никога не е било равно на повече сигурност, а който е готов на подобна размяна, не заслужава нито свобода, нито сигурност. Да ме прости Бенджамин Франклин за фриволната перифраза.

Все пак сме далече от образците в жанра. Само за последните две години управлението на Владимир Путин въведе задължителна регистрация като „чуждестранни агенти“ на неправителствените организации, получаващи финансиране от международни донори, задължителна регистрация и деклариране на самоличност за блогърите, които имат над 3 хиляди посещения дневно, задължителна регистрация за всеки, който иска да ползва безжичен интернет на публично място. Разбира се, с оправданието за повече сигурност.

„Каква свобода бе?! Ние нямаме какво да ядем!“ И вие сте чували подобни реплики. Наивно много хора вярват, че като си изберат някой с милиционерска душа, той може да им открадне част от свободата, но пък ще ги нахрани, ще ги приспи, че даже и ще ги завие. Не, не очаквайте милиционер да ви нахрани. Ако не вярвате, изчакайте още няколко седмици, за да видите празните рафтове и дългите опашки пред магазините в Русия.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo