Случайно попаднах на предизборен митинг на пишман-патриотина Сидеров, на който освен че пееше руско-съветският мафиот Йосиф Кобзон, участваше също така и целият ансамбъл с оркестъра на руската милиция (!!!), сиреч, на КГБ, и тия гласовити комуноиди в един момент, след като преди това изпяха сума ти песни от ерата на тъй прелестния комунизъм, също така изпяха и песента "Мая страна, мая Болгария"! Представяте ли си какво означава руснаци с пълно гърло да пеят песента "Мая страна, мая Болгария", представяте ли си как звучи тази песен, когато се пее от руски гърла?! Как пък никой от присъстващите на туй милиционерско-мафиотско пеене не усети, че в руски гърла пятата песен звучи като най-грозен руски империализъм и колониализъм в действие. А пък разчувстваният от толкова многото рубли, които са били налети в касата му Сидеров даже се разрева от умиление, зер, това са купища рубли, как да не се разчувства от толкова много пачки тая пишман-патриотична руска гад!
Аз не мога да си представя някаква западно-ориентирана партия на свой предизборен митинг да покани, примерно, хора и оркестъра на... американската полиция и на ЦРУ, представяте ли си как би изглеждало едно такова нашествие?! (Съмнявам се обаче дали изобщо съществува хор и оркестър на американската полиция и на ЦРУ!) Да, но ето, рубладжиите у нас без капчица смущение си канят на своите предизборни срещи своите руско-съветски братя по оръжие; на сцената също така забелязах, че танцуваха казаци с извадени сабли, с руски сапаги, с всичките му други салтанати! Ами защо братската партия на АТАКА, именно ДПС, не вземе да покани ансамбъла на турската полиция и на турското разузнаване, та нещата у нас да станат съвсем симетрични, съвсем огледални?
Този концерт се бил провел в Стара Загора. Колко публика е имало не зная, сигурно освен местните пияндета, дето са почитатели на АТАКА, е имало и по-нормални граждани, знам ли?! Дали някой се е смутил когато е слушал песента "Мая страна, мая Болгария" пята от руски гърла, това не знам, но ето, понеже този тъй нагъл руски империализъм и колониализъм мен лично силно ме смущава, написах това, белким някоя нашенска кратуна малко се позамисли. Тая върховна имперска руска идиотщина я възприемам като прелюдия на значително по-ужасни събития, при които в митингите на наште "патриотични" рублофили в един момент ще почнат да участват и преоблечени като "опълченци" руски военни, сиреч, ще се възпроизведат събитията в Крим и Украйна, а нищо чудно в един момент и референдум за присъединяване на части от България към руската империя да организират тия руски мекерета, знае ли се, от такива всичко може да се очаква, щото сиджимката им я дърпат знаете откъде, именно от Масква, от Кремль.
Ний сме единствената страна в света, в която за "патриоти" минават най-откровените национални предатели, които са купени с пари, щото този нашенски "патриотизъм", при който тия уроди продават родината си за шепи руски рубли, съвсем не е от вчера, той е още от стамболовите времена, откакто и датира руската имперска стратегия България да бъде правена Задунайская губерния на Русия. Питам се обаче дали ще се намери някой съвременен Стамболов, който да пресече тия руски мераци и този път? Ний, впрочем, си имахме такъв съвременен Стамболов, казва се Костов, но и той като оня първия биде оплют отвсякъде, само дето още не е съсечен с руски ятаган, та историята да се възпроизведе изцяло.
ЗАБЕЛЕЖКА: В тази връзка прочетете как се отнасят към тоя куриозен кагебистки емисар Кобзон в една нормална европейска страна: Латвия забрани на Йосиф Кобзон да влиза в страната: Рига наказва певеца защото унижавал Украйна. Не е зле също така да прочетете, ако българският интерес за вас лично нещо значи, и ето този текст: Четворната коалиция като руска тройка с руска спойка на ИВО ИНДЖЕВ, единственият български журналист, на когото устата му не е запушена с руски рубли - и затова има смелостта да пише истината по тия толкова опасни въпроси, от които обаче зависи всичко.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар