"Франция въплъщава всичко, което религиозните фанатици мразят: радостта от живота в калейдоскоп от дребни удоволствия: чаша ароматно кафе и кроасан с масло сутрин, красиви жени с къси поли, усмихващи се свободно по улиците, уханието на пресен хляб, бутилка вино, споделена с приятели, капка парфюм, деца, които играят в Люксембургската градина, правото да не вярваш в нито един бог, да не се тревожиш за калориите, да флиртуваш, да пушиш и да изпитваш удоволствие от извънбрачния секс, да ходиш на почивка, да четеш каквато книга ти е по сърце, да ходиш на училище безплатно, да играеш, да се смееш, да спориш, да взимаш на подбив както висшите духовници, така и политиците, да оставиш страха от оня свят на мъртвите. Нито една страна не прави земния живот по-хубав от французите."
Вестник "Ню Йорк Таймс", цитиран от Stefan Tafrov, New York, NY, United States
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
3 коментара:
Да, но това, което на NYT, Стефан Тафров и на повечето европейци и американци им се струва хубаво и желателно, т.е. западният начин на живот, за ислямистите е отблъскващо, скандално, декадентно и неприемливо. Те не завиждат на Париж и Запада и не се стремят към такъв живот, а въобще не го приемат и не биха желали да живеят така.
Тук впрочем възниква философският въпрос за ценностния релативизъм, който отваря голямо поле за дискусии. Дали всички ценностни системи са допустими и дали и как може да се сравняват?
Всеки човек има пълното право да живее както намира за добре, според убежденията и ценностите си, според разбирането си за живота. Никой не може да се меси в избора на другия човек - що се касае до неговата житейска философия. На тази основа следва да сме търпими към разбиранията на другите, нека да си живеят както искат според разбиранията си. Никой няма право да се опитва да налага на другите своя мироглед, своето разбиране, обявено за "единствено правилно" - и да наказва ония, които не искат да живеят под такъв диктат. Това са елементарни истини, които са постигнати от човечеството и имат общочовешки смисъл, те са разумните основи, върху които може да се постави взаимно търпимото ни съществуване. Така мисли Западът, в това Западът вярва, свободата за него е висша ценност. Западът също така умее да защищава своите ценности. В това съвсем скоро ще се убедят и джихадистите, и "православните" кагебисто-путинисти, които също ръмжат и недоволстват срещу западната философия на живота. Интересно е да се обясни как, на каква основа възниква това дълбоко родство между джихадистката и руско-"православно"-кагебистката или путинската ненавист спрямо свободата и свободното съществуване, върху които се основава Западната евро-американска християнска цивилизация; да, ненавистта спрямо свободата е това, което ги обединява. Така че тия, които дърдорят, че путинска Русия цяла да бъде верен съюзник на Запада в борбата му срещу джихадисткия тероризъм да имат много здраве от мен, но това е невъзможно по ценностни подбуди: "православно"-кагебистките комуноидни скотове не по-малко от джихадистките терористи мразят свободата, което е предпоставка да се обединят и заедно да поведат война срещу Запада, срещу Европа и Америка, срещу целия свободолюбив свят. В Русия как възникна такова единодействие между чеченската талибанщина и кремълската "православно"-кагебистка талибанщина? Същото взаимодействие в борбата срещу общия враг - свободата - е напълно реално да възникне и в глобален мащаб.
А кой е по-опасен за свободния свят, джихадистите или "православно"-кагебистко-путинистките комуноиди - на този въпрос отговорът е много ясен, вторите са по-опасни защото са по-въоръжени. И са не по-малко кръвожадни. Те са, така да се каже, "есенцията" на комунистичестическата ненавист спрямо свободата, те са продукта, който комунизмът успя да възпита, те са остатъците на комунизма, исконният враг на свободата, който сега се опитва да постигне своя исторически реванш в битката му срещу западния начин на живот.
Пичове развихрили се философи, да ви го кажа простичко от Абстралия - западния начин на живот ще остане, а на вас оставям да човъркате Путин и исляма, ОК?... Ма сте ми глупави, маладци мои робски...
Публикуване на коментар