129 души загинаха при кървавите атентати в Париж миналата седмица. Сред тях е и 35-годишната Елен Лейри, майка на 17-месечно момченце, съобщава Нова телевизия. Младата жена намира смъртта си в зала „Батаклан". Два дни след атаките нейният съпруг пише писмо до терористите и обещава, че детето му ще живее щастливо и свободно и няма да мрази „мъртвите души", отнели живота на майка му. Ето и цялото писмо на Антоан Лейри, публикувано във Facebook и споделено от повече от 180 000 души:
„В петък вечерта откраднахте живота на един изключителен човек, любовта на моя живот, майката на моя син, но няма да получите моята ненавист. Не знам кои сте и не искам да знам. Вие сте мъртви души. Ако този Бог, заради когото убивате без да се замисляте, ни е направил по свой образ и подобие, всеки куршум в тялото на съпругата ми е рана в неговото сърце. Така че, не, няма да ви подаря и моята омраза. Вие искате точно това, но отговорът на омразата с гняв означава да падна в плен на същото невежество, което ви е направило това, което сте. Искате да ме е страх, да гледам на своите съграждани с недоверие, да жертвам свободата си заради сигурност. Е, загубихте. Видях я тази сутрин. Най-накрая, след като чаках няколко дни и нощи. Тя беше също толкова красива, колкото когато тръгна към залата в петък вечер, също толкова красива, колкото когато се влюбих в нея безнадеждно преди 12 години. Разбира се, че болката ме съсипва, признавам ви тази малка победа, но тя ще бъде кратка. Знам, че тя ще бъде до нас всеки ден и че ще се срещнем отново в рая на свободата и любовта, до който вие няма да имате достъп. Ние сме двама, аз и моят син, но сме по-силни от всички армии по света. Нямам повече време, което да отделя за вас, трябва да го посветя на Мелвил, който току-що се събужда. Той е едва на 17 месеца. Както обикновено той ще яде, след това ще играе заедно и през целия си живот това малко момченце ще бъде заплаха за вас, защото ще бъде щастливо и свободно. Защото, не, няма да имате и неговата омраза."
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар