Свободният човек вярва в своите сили да се справя сам и нищичко не чака даром, по милостиня или като подарък

Уводни думи

Тия дни ми хрумна да събера на едно място ония мои есета, в които съм размишлявал за мястото на България в света, за нелекия български път към свободата, демокрацията и достойнството, т.е. за българския път към Европа, за европейските ценности, за европейския жизнен свят, за евро-американския жизнен космос, за евро-американската цивилизация на свободата, за борбите, които ни се наложи да водим за своя просперитет, за откъсването ни от тираничната имперска руско-азиатска сфера на влияние, за приобщаването ни към Европейския съюз и НАТО, т.е. съм семейството на свободолюбивите страни и народи. Много съм писал през годините по тия вълнуващи ме теми, ето, дойде момента да събера всичко на едно място – и реших също така да издам тази книжка в придобиваща все по-голямо разпространение популярна библиотека, която започнах да издавам като приложение на младежкото списание HUMANUS, излизащо вече трета година. И ето, речено-сторено, това е предимството на свободата, човек има пълната възможност да си реализира идеите, седнах, събрах на едно място всичко написано по тия проблеми, оформих го за издаване и сега книжката вече е пред мен. И ето сега искам да кажа няколко думи на нейния читател.

Удивително е, че в наше време е пълно с хора, които не разбират огромния смисъл на това, че България вече е в Европейския съюз, а пък че ние самите, съвременните българи, сме пълноправни граждани на тази толкова вдъхновяваща и голяма общност от пълноценно живеещи и свободни хора. Страшно е да не успяваш да постигнеш верния смисъл на нещата и в главата ти да се въртят някакви напълно неадекватни и глупави представи, илюзии, страхове, издаващи собственото ти малодушие и неразбиране. Разбира се, че е прекрасно това, че сме в Европейския съюз, че сме съюзници и приятели с толкова напредналите и богати народи на Европа (а чрез НАТО и в целия свят!), че тези свободолюбиви народи ни подадоха ръка в най-тежък момент и са готови да ни помагат за да преодолеем огромната си изостаналост в сравнение с тях – защото България, пък и цяла Източна Европа изключително много пострадаха заради своята толкова зла историческа участ, а именно да бъдат тъпкани десетилетия от съветско-комунистическия ботуш. Да, ама масовият нашенец, който, предполагам, очакваше с влизането ни в ЕС от небето да потече златен дъжд, а пък от чешмите да потече мляко, масло и, евентуално, ракия или поне вино, е крайно разочарован, щото в тази свят нищо не се дава даром, безплатни обеди няма, а всичко ние самите следва да го изработим със собствените си ръце – защото е толкова благодатен и плодотворен свободния труд на пълноценно живеещия човек.

Да, налага се да се работи, налага се много да се учи, налага се също така да се разделим с ония пагубни и коварни стереотипи, които комунизмът така щедро насади в съзнанията ни, налага ни се да се разделим с оня жалък манталитет на роба, при който всеки стои и чака „майката-държава” да му отпуска по нещичко в устата, но по възможност милостиво отпусканите ни благинки да са „на далавера”, без да имаш някакви лични заслуги за създаването им, а пък най-приятно е когато успееш да измамиш останалите и да се налапаш колкото се може повече, измъквайки благата от техните уста. Ето с тия изцяло погрешни възгледи на масовия немислещ типов продукт на комунизма следва да се разделим без капчица жал, да, ама това не става леко, и ето, вече 10 години мнозина най-жалостиво плачат за… комунизма, за „равноправието в нищетата и мизерията”, плачат си, горките, за изпарилия се „комунистически рай”, в който можеше с тарикатлъци, с връзки, с лъжи и с измами да се уредиш значително по-добре от баламите, стига, разбира се, да си достатъчно нахален, нагъл, подъл и безскрупулен.

Същевременно България за тия години стана мишена и обект на най-яростната пропагандна война, водена от нашите „кръвни братя”, от „тъй безразделно и вечно обичащите” ни съветски, пардон, руски „приятели”, които ореваха цялата Вселена за това, че „неблагодарните българи” били, видите ли, изневерили на „братството”, на „любовта”, на „вечната ни дружба” (г-н И.Инджев я нарече „течна дружба”, щото тя предимно се изразява с това, че руснаците на нас специално ни продават „по братски” най-скъпия газ и нефт и ни шантажират постоянно как ли не на тази основа!), та путинистите значи ни нарекоха „неверни братя”, „предатели”, „изменници” и как ли не още, трябвало било да излезем от Европейския съюз и НАТО и отново да се прегърнем с руснаците, та заедно да строим техния евроазиатски „непобедим” и „всемогъщ” имперский руский мир. У нас от векове руснаците си поддържат своите мекерета с купуване, с прекалено много руски рубли, неслучайно от времето на великия Стамболов тях ги наричат „рубладжии”, в днешно време руснаците у нас пазаруват на едро, не само човешки души, но и медии, цели партии, корпорации, какво ли не още, а пък не трябва да се правим на ударени че не знаем, че целия ченгесариат на ДС у нас, намиращ се на възловите позиции във всички власти, е на пряко подчинение на КГБ, е на дистанционно управление от Кремъл. Та ето, че в наши дни се води жестока битка за запазването на евро-атлантическата ориентация на страната ни, руските мекерета ни дърпат назад, към тъй уютната кочина на прогизналата от разврат, от корупция, от мафиотщина, от беззаконие, от аморализъм стратегическа сфера на т.н. „русский мир”. Тази битка е за бъдещето не само на България, но и на нашите деца и внуци, това е безпощадна битка, в която проевропейските и автентично българските сили, силите, на които им е мил българският, а не руският имперски интерес, от години водим, независимо от шантажите, от лъжите, от лицемерието на т.н. „русофилска половина” на нацията ни.

Да, България заради старанията на нашите „вечни руски братя” и също така „вечни освободители” (?!) е разцепена през цялата си снага на две воюващи половини и на тази страшна битка не се знае изходът, а решителните сражения предстоят тепърва. България има мощни съюзници в лицето на партньорите ни от ЕС и НАТО, този път в изпитанията не сме сами, с нас е могъщата Америка, имаме всички шансове да устоим на бруталния руски имперски натиск и да съхраним и преумножим завоеванията си. Тъй че оня жалостив вой, идещ от Москва, който една подкупна руска журналистка успя да синтезира в заглавието на своя пропаганден антибългарски филм – „България тихо умирает!” – може да предизвика само снизходителна усмивка у здравомислещите, у ония, които не са се превърнали в малодушни зомбита, упоени от кремълските лъжи. Но не бива да забравяме, че за свободата и за достойнството си като народ и като индивиди се налага да се борим всеки ден, а също така се налага да дадем и скъпи жертви – погледнете какво сториха, какви злини причиниха путинистите на братска, бореща се и толкова свободолюбива Украйна.

Та се надявам моята малка книжка да успее по напълно понятен, разбираем, човешки начин да каже на объркания и не знаещ какво вече да мисли (заради толкова бруталната пропагандно-идеологическа война, водена от руснаците и техните тукашни продажни мекерета!) масов сънародник и най-вече на младите у нас ония простички и душеспасителни истини, които могат да спомогнат за това всяко нещо да си намери точното място в съзнанието им. Това е важна задача за всеки съвременен човек: да успее да осмисли тежката ситуация, до постигне с мисълта си ония верни и точни ориентири, благодарение на които да може да сложи на здрава основа своите ценности, своите разбирания и убеждения. Защото, знайно е, без идеи, и то основателно премислени, човек не може да живее, или ако живее, животът му ще бъде безкрайно жалък, беден и мизерен, ще бъде живот за окайване.

Толкова. Ще се радвам с тази малка книжка да мога да помогна на колкото се може повече хора – за да пренаредят и почистят от отпадъците своите собствени съзнания. Неслучайно съм бил пределно откровен когато съм писал тия есета, нищо не съм скрил, не съм човек, който обича полуистините, книжката ми е пределно провокираща, предразполагаща и към самостоятелен размисъл, и към най-разгорещени дискусии. Този е начинът и пътят да въведем ред в душите си – като пределно свободно и разгорещено, от цяла душа спорим, дискутираме, дебатираме, с общи усилия търсим истината – защо все пак трябва да знаем, че ако нещо е истина, то трябва да важи за всички; само неразумните, глупавите, немислещите се опъват и не желаят, видите ли, „да признаят” истината. Не истината обаче се нуждае от нашето признание, а ние самите съдбовно се нуждаем от нея…

Приятно четене, приятни размисли, най-вдъхновени дискусии по поставените от тази книжка проблеми ви желая! Бъдете смели, правете нужното за да победите малодушието си – малодушни мърморковци, дето само се оплакват и оправдават, са тъкмо несвободните. Свободният и достоен човек – без свобода няма и достойнство! – е разбрал, че неговият собствен живот, собственото ти бъдеще е твое лично постижение и завоевание; такъв човек вярва в своите сили да се справя сам и нищичко не чака даром, по милостиня или като подарък. Точно такива са хората, които постигат всичко желано – дори и най-съкровеното! Бъдете като тях, станете като тях: всичко зависи от вас самите!

ЗАБЕЛЕЖКА: По-горе е корицата на това ново издание на ПОПУЛЯРНАТА БИБЛИОТЕКА, приложение на младежкото списание HUMANUS. Ако някой желае да си поръча тази книжка, да заповяда, нека да даде своята поръчка - от днес приемаме заявки за хартиеното й издание...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo