„Ако дадеш свобода на човека, тогава можеш да видиш развитието и растежа“ - бил казал Питер Пидерсен, датчанин, жител на "съвсем прогнилата Дания", разбира се, който е и говорител на протичащата в момента ВТОРА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СВОБОДНО РАЗВИТИЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО; казал ги вчера пред Би Ай Телевизия.
Казал е една най-проста истина, но затова пък толкова важна истина. Съвсем простички неща са тези, които вдъхновяват нас, привържениците на свободолюбивата традиция в съвременното образование, но шаманите от МОН не щат да ги разберат. И техните червени вождове у Парломенто също не щат да ги признаят. По тази причина у нас не само че нямаме образование, но нямаме и особен личностен растеж сред младите, а имаме НЕобразование, имаме упадък на личностното, имаме ширеща се безличност, бездуховност, аморализъм и какво ли не още.
А коренът на тия всичките недъзи и пороци е този: нищо няма смисъл или ценност за човека ако то не е било негов избор, ако то не е плод на неговата свобода. И не е негово собствено постижение или творение. Без свобода всичко се обезсмисля и става фалшиво, става менте.
А аз днес не отидох на Втората национална среща за свободно образование в България (нищо че имам покана от организаторите и щях да бъда нещо като "специален" или "привилегирован" участник едва ли не!) най-вече по една-единствена причина: много се вълнувам като слушам тия изстрадани от мен истини, истини, които съм изстрадал с целия си живот и като личност, и като учител, и като гражданин, истини, заради които тук, у нас в България са ме преследвали "като империалист" или като "народен враг", са ме тормозили, са ме уволнявали от работа, са ме репресирали, а ето, доживях момента, в който да чувам тези истини от устата не само на гостите от чужбина, но и на толкова много българи, които ще бъдат в залата!
Моля ви да ме разберете правилно, за мен това нещо, именно гледката на толкова много свободни, т.е. вътрешно, душевно и ценностно близки ми хора, изпълнили цяла една голяма зала, е толкова вълнуваща, че болното ми сърце има опасност да не издържи на прекалено силната емоция! В такъв момент на необичайно силно вълнение не само че сърцето ми почва буйно да тупти, да тупти като бясно, то, горкото, се радва особено много, не само че някаква "буца" започва да ме задавя така силно в гърлото че започвам от вълнение да се задушавам, но и, признавам си, нищо че съм мъж, мигновено сълзи бликват в очите ми! Да, знам добре от опит, че точно така ще се чувствам в залата, по тази именно причина и тази сутрин, като разсъждавах за последно дали все пак да отида, реших да не отида. Физически няма да бъда там, в залата, но душевно и духом, както виждате, ще бъда там, там съм; но оттук някак се вълнувам по-слабо - и предпочетох това, с оглед да пощадя сърцето си.
Снощи ми се обади приятелят ми Райчо Радев, философ от Перник, с когото се знаем отдавна - и сме с него "от едно тесто замесени", и като личности, и като учители, и като всичко. Помоли ме като отида да кажа на организаторите, че не е могъл да дойде по причина на това, че лежи болен от грип, че е заразен с грипни вируси и може да зарази други хора и пр.; аз му казах за моята дилема и си поговорихме за разни неща. Снощи не бях сигурен че няма да отида, а сутринта, като станах към 3.30 (станах толкова рано, та да мога да хвана първия влак за София!) като си представих как ще се гърча от силни емоции в залата и как нищо чудно и да пукна там заради тях, се отказах да пътувам. Отказах се да пътувам с голяма тъга, но ето, показвам пълната си причастност с участниците в тази забележителна и за мен толкова силно вълнуваща ме проява.
Не пиша това за да се оправдавам. Най-човечно си казах проблема, съобщих ви самата истина, както искате го приемете това мое признание. Вчера слушах по БНТ интервюто на проф. Хехт, на англичанина-участник Майк Дейвис и на Гаяне Минасян. Като слушах техните думи, в един момент и пред телевизора започна емоционалния ми гърч от прекаленото вълнение и ми избиха сълзи на очите; да, аз съм такъв, прекалено силно преживявам някои вълнения, такава душа Бог е благоволил да ми даде. Това е положението.
Късно е да се променям. Няма как да се променя. Такъв и ще си умра. И за да не умра още днес в залата на Конференцията от прекалено силно душевно и сърдечно вълнение в някой момент, предпочетох да си стоя в къщи. Смейте ми се колкото си искате! Ваша воля. Аз казах истината - и ми олекна на душата, пък вие както искайте ме разбирайте...
Хубав ден на всички! Бъдете здрави!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар