петък, 25 март 2016 г.

Дали супергероят Динко нема да надмине кумира си, хипергероя Боко? Натам отиват работите...




Сюжетът с Динко, ловецът на нарушители по българската граница, си го бях забранил за коментиране. Той е толкова безспорен герой, че няма какво да кажа повече по въпроса за неговото юначество. И аз съм нещо като човек - не искам да си навличам гнева на очарованите от Динко Граждани за Европейско Респектиране на Границата на България.


Позволявам си плахо само да обърна внимание да не го подценявате. Примерът на Борисов ражда подобия. Динко сподели наскоро в един репортаж, че тъкмо Бойко му е кумирът. Динко е борец не само в спортния смисъл на думата. Прилика номер едно с каратиста.


Комуникатор е. Камерата го обича и той нея. Убеден е, както сам споделя пред пърхащите репортерки с микрофон (прилика номер две), че е бил обречен да го дават по телевизора.

Говори точно като своя кумир - кратко и ясно за всеки подобен съгражданин и съселянин. Това е прилика номер три с автора на репликата „И аз съм прости, и вие сте прости, значи ще се разберем”.

Динко обаче е талантлив мутант. Развива се с изпреварващи темпове в областта на вождизма. На Борисов му трябваха няколко години да скромничи и да обяснява, че е „много малък” - макар да беше скокнал от охранител на двама царе (от Правец и от Мадрид) направо в трона на охранителя на държавата на поста главен полицай на републиката, шеф на армия от 60-70 хиляди охранители на нашата сигурност.

Динко не страда от този порок. Бяха му нужни само няколко седмици публичност. Вече поздравява от телевизионния екран със „Здравейте, българи!” и зове да застанем зад него, ако сме такива.


Кой казва, че Бойко нямал алтернатива? Още малко старание от страна на медиите и скоро Борисов ще може да се отдаде на мачлетата, делегирайки управленската щафета на достоен заместник по свой образ и подобие.

КРАТЪК КОМЕНТАР: “Аз ги ловя, а пък онези после ги пускат…” (ИВАЙЛО АЛЕКСАНДРОВ)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

1 коментар:

Анонимен каза...

Динко трябва да бъде награден и насърчен, че върши работата на държавата без пари. Подкрепям го напълно.