Кратък анализ на последните Бокови "дипломатически" изцепки, показващи тоталната неспособност на любимия ни Премиер-бабаит да разсъждава

Ако Турция рекетира ЕС с бежанците е абсурдно България да се ангажира с каузата на рекетиращия, автор: И.Василев

Този път ще се огранича само до тезисно изложение и анализ на тезите на господин Борисов след срещата в Истанбул.

Посредничеството, което българският министър председател се стреми да реализира между Турция и ЕС, е достойна, но изключително трудна задача, изискваща изключителни дипломатически умения. Защото е много лесно посредникът да остане с "контрите" от влошените отношения и да "изгори" като бушон. Да не забравяме, че ние не сме страна между Турция и ЕС, а сме членове на ЕС, т.е. сме от едната страна. За това Борисов трябваше да си спести откритите критики срещу европейската политика преди да е срещнал с колегите си. Иначе излиза, че рупорната дипломация от Истанбул е за пред медиите и не цели прогрес по същество.

Основно правило при изкуството да посредничиш е да си господар на своето мълчание. Ако с изявите си в Турция Борисов е дал напразни надежди на Турция, бъдете сигурни, че няма да увеличи приятелите си в нашата съседка, нито в ЕС.

Голямата му слабост е, че като види камери и не може да се сдържи да блесне медийно. Това у нас минава, не и зад граница, не и пред дипломати и политици, за които всяка дума, всеки жест има значение... (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Коментар на адвокат Марин Чушков: Точен, ясен и професионален анализ на поведението на Борисов на срещата в Турция! Г-н Борисов, Премиере, настоящото международно положение изисква много повече знания, умения, деликатност, премереност отколкото са Ви нужни за ритането на топката в аматьорски футболен мач! Спрете да се правите на велик политик и лидер, ритайте си топката - защото поради тоталната си политическа неграмотност като нищо ще ни забъркате я в международен скандал, я в нещо по- сериозно!!!

Кратък мой коментар: Боко се заплете във външната политика като герест петел в кълчища: немя ли кой да му каже, че по въпроси, от които не отбира, по които се иска сериозно мислене, нашиот бабаит изобщо не бива да се изказва: щото всеко негово изказване е издънка, е фал, е простотия! Нема ли нашиот бабаит съветници, които да се опитат да го озаптят, или он веке никой не слуша и си прави каквото му скимне: тази аматьорщина ще го доведе дотам, че ще си счупи главата! Защо министъра на външните работи търпи изцепките му, защо не си подаде оставката - нима седенето в министерското кресло е по-сладко за него от достойнството: докога ще понася на тия излагации, нема ли капка мъжество да си фърли оставката?! Срамота! Боко с всяка своя дума затъва в тресавището на пълната си некомпетентност. Видяхте ли докъде води поставянето на един махленски бабаит на най-високия пост в държавата - просто затова, щото бил имал убави мускули?!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo