Разглеждам една картина, но моето въображение не може да пресъздаде външността на нейния творец. Гледам един часовник, но не мога да си представя как изглежда часовникарят, който го е създал.
Човешкият разум не е способен да възприема четири измерения, как тогава е възможно да разбере Бога, за Когото хиляда години и хиляди измерения са като Едно. Всеки, който се занимава сериозно с наука, постепенно се убеждава, че един Дух се проявява в законите на Вселената. Дух, Който е безкрайно по-могъщ от духа на човека и пред лицето на когото ние с нашите скромни възможности трябва да се смирим. По този начин научните изследвания водят до едно специфично религиозно чувство, което е твърде различно от наивната религиозност. Колкото повече се занимавам с наука, толкова повече аз вярвам в Бога.
Алберт Айнщайн (цитиран от Лили Пеева)
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
2 коментара:
Поредният фалшив, одавна разобличен "цитат", хвърчащ в нета. Да се ловят будалите.
Аз отхвърлям Теорията на относителността и не смятам Айнщайн за голям учен, но в случая няма да засягам тази тема, а съществуването на Бога.
Айнщайн наистина е вярвал в някаква извънсветова трансцедентна сила и наистина физиката с нейната „красота“ и математическа основа може да наведе на мисълта за рационален творец на света, но съвсем друго е положението в други науки като биологията например. Какво съвършено има например във взаимното изтребване на животните, част от които са хищници и преследват другите животни, за да ги изядат? Защо няма само тревопасни? Това би намалило значително страданието в света. А какво да кажат микробиолозите например? Те, разбира се, могат да се възхищават на устройството на бактериите и вирусите, които проникват в човешкото тяло и причиняват болести, но същевременно те причиняват страдания на хората. Как се съчетава това с идеята за добрия и човеколюбив бог? Въобще количеството страдание в света е най-силният аргумент срещу съществуването на Бог, респ. аргумент в полза на съществуването на зъл демиург.
Публикуване на коментар